Георги Стайков ще се качи на театрална сцена след 23 години пауза. При това в прекрасната компания на стария си приятел Михаил Билалов. Двамата са Новият и Старият Бог в "Почти представление" в Младежкия. Те ще приличат много на хипита и ще сипят доста псувни и провокации. Явор Гърдев е режисьор на трите едноактни пиеси, писани от скандалния кинаджия Итън Коен. Първото представление е на 18 май.
- Г-н Стайков, с Чочо Попйорданов сте били в един випуск, какво помните от тогава?
- Той беше в съседния клас, на Коко Азарян. Чочо беше изключително емоционален и непредвидим човек. Снимали сме три филма заедно и в един сериал се засякохме - "Без драскотина", "Вчера", "А сега накъде", "Под прикритие". Помня как с Рени Врангова играха един етюд във втори курс и така се въртяха, че останаха с гръб към публиката.
- Ходехте ли по купони заедно?
- Общувахме си, но по купони не ходех, защото имах мисия - тренирах, не пиех, не пушех. Плувах, на лостове се упражнявах. 4 месеца тренирах и с националния отбор по борба за филма "Без драскотина". Бай Крум, един от сподвижниците на Дан Колов, ме учеше на кеч.
За филма на Иван Андонов пък се занимавах много с висилка, лицеви опори. После пък се научих се да свиря на саксофон за един изпит в пиесата "Игра на фантазия". Тормозех всички във ВИТИЗ с моето свирене. Сега не помня нищо.
- Имахте ли общи сцени с Чочо?
- Много добре работихме в "Без драскотина". Там Чочо направи брилянтна роля на предател. Имаме сцена, в която го удушавам. И той каза, че не съм го стискал достатъчно, когато камерата е към него. Викам: "Добре, Чочо, следващия дубъл ще видиш." Той стана най-хубавият. Така го стиснах, че не можеше да говори, и накрая изфъфли: "Бе, наистина щеше да ме удушиш!" Той беше много инстинктивен и емоционален актьор.
- А къде се засякохте за първи път?
- Беше във "Вчера". Но тогава нямахме много обща работа. От снимките помня как за малко не се удавих
Бях обезопасен с въже от един водолаз, който трябваше ме пази, защото течението водеше към канала, който е 150 метра. Гмуркам се и течението беше много силно и ме завлече. Бяха обещали да сложат преграда от метални прътове с мрежа. Оказа се, че я бяха направили от дървени колци с тел. Имаше скоба, за която се хванах и гледах да не се показвам много над водата, да не вляза в кадър. Усетих как въжето ме дърпа, понеже водолазът вече беше минал и беше тръгнал надолу по канала. Успях да се задържа и той дойде по въжето към мен. Иван Андонов се развика: "Стоп, стоп!" А аз: "Иване, още дубли ще правим ли?", а той: "Никакви дубли повече!". После водолазът ми обясни, че е нямало да издържим и щяхме наистина да си загинем.
- Какво му е на вашето поколение актьори - някои напуснаха земния свят, други се борят с болести...
- Замислих се много сериозно точно сега на Великден, когато научих за Чочо. Ние донякъде сме изгубено поколение, защото бяхме свикнали със старата система - тогава работата в театрите беше гарантирана, имаше кино продукции. И после 10 години нищо не се случваше. Това повлия емоционално на много актьори от нашата генерация. Ако бях останал в България, може би и аз щях да се почувствам не на мястото си.
- Как взехте решението да напуснете България?
- Бях в Народния театър, снимах доста филми и имах награди, бяха времената на чейнджа. И един телефонен техник, дето сменяше пари край Магурата, ми каза:
Ела, актьорчето, да те черпя едно пиене
И тогава си казах, че нещо не вървят на добре нещата. Той правеше повече пари като техник, а аз, изгряващата звезда, оставах често и без финикийски знаци.
- Кой ви даде кураж?
- Аз си го реших. Първо отидох в Англия, после в Америка за 9 месеца, върнах се в Англия, имах бизнес, после срещнах втората си бивша жена, заживяхме в Швеция.
- Защо се върнахте?
- Видях, че има надежда. Още от 2007 г., когато излезе "Дзифт". Това беше новият тип кино у нас. После дойде време на сериали, поканиха ме в "Мисия Лондон", "Тилт" и така.
- Имали ли сте други премеждия по време на снимки?
- В Швеция снимахме "Колите на баба" - в Кируна, на 150 км от полярния кръг. Щях да скачам в дупка в леда и трябваше да дръпна с въже една шейничка. Беше вече по залез и нямаше бленда, та бързахме да заснемем сцената. Сложих си пръстите и като дръпнаха въжето, ми счупиха два пръста. Караха ме по зимните пътища до болницата на 50-60 км. Имах кръв от лявата страна, защото имитирахме експлозия. Като ме видяха, докторите се развикаха в ухото ми: "Какво става, чувате ли ни?", а аз: "Не, не е това, вижте ми пръстите." А те: "Айде да режем якето." Аз отговарям: "Не, реквизитно е." Пръстените искаха да махат, казах им, че и те са реквизит. Дойде една девойка, бавно и напевно каза: "Я, тука имате счупен пръст." Взе една дебела книга и започна да я разлиства, за да прочете какво се прави в тези случаи. Попитах я за първи път ли е, а тя отвърна: "Аз съм назначена да се погрижа за вас." Исках да ходим в друга болница. "Няма ли да ми сложите успокоителни?", я запитах, защото болеше много. А тя тръгна да проверява дали ми се полага. Развиках се да пратят друг лекар и дойде главният, който беше сърбин. Той се учуди как не са ми били упойка. Каза: "Друже, друже" и ми оправи пръстите.
- За "Милениум" колко време ви гримираха, направо сте неузнаваем?
- Четири часа. Отиваш в 3 сутринта. От специална гума проспетикс ти полагат пластовете. Тогава разбрах колко им е трудно на колегите, както Еди Мърфи в "Смахнатият професор". Забавно беше, когато дойде синът ми Николай и ме позна. "А, тате, защо изглеждаш така?" Отвърнах му: "Работа."
- Сега се връщате на театралната сцена с Михаил Билалов, ще ви видим като двама титани в "Почти представление". Откога не сте играл?
- От 90-а година. Ще видите три едноактни пиеси. Аз играя във втората и третата. Аз съм Новият Бог в "Дебат" където пък Мишо е Старият Бог. Моят човек е благ, по мазния начин влиза под кожата. Старият е Яхве, който казва, че има само добро и зло и трябва да избираме, а Новият твърди, че е лошо, ама не чак толкова лошо. И накрая трябва да убедим електората да застане зад някой от нас. Пък после как ще управляваш, е друг въпрос.
- Какво друго се случва под прожекторите?
- В "Чакане" един човек (Билалов) отива някъде горе или някъде долу, не се знае. В "Четири пейки" агент на английските тайни служби, това съм аз, се среща с тексасец в сауна - играе го Ники Йовин. Третата е за боговете. Понеже го е писал режисьор - Итън Коен, повествованието е в кратки малки сцени като във филм. Останали са само най-ярките. Трябва да изваждаш есенцията за кратко сценично време. И всяка мини пиеса може да се развие като по-голяма. С Мишо имаме сблъсък на личностно ниво - героите ни се надцакват, за да спечелят публиката.
- Имате химия?
- О, да! Още в "Под прикритие" го усетихме. Може и да се дължи на това, че сме завършили Класическата гимназия, както и Явор Гърдев.
- Играете "Новият Бог", вярващ ли сте? Билалов не крие, че е ревностен православен християнин.
- Аз съм атеист. Убеден съм, че съдбата ни е предопределена. То си е чертеж. Вярвам по-скоро на гръцката митология. На това, за което става въпрос в "Едип цар". Колкото повече искаш да се измъкнеш, толкова повече затъваш.
- Какво му става на света?
- Тази икономическа криза обърка много неща. Ножът опря до кокала и не само в България. Алчността, тази фиксация в Златния телец, консуматорското общество - те взимат връх. Близо сме до един колапс, след който ще се оттласнем нагоре.
- "Тилт" обикаля сега Германия - там сте лошият Катев, шеф на милицията, а после видна мутра. Къде са Катевците днес?
- Голяма част си имат бизнеси и управляват в сянка. Да, вечни са. Децата им учат в престижни училища вън от България, като се върнат, ще управляват на база икономическите контакти на родителите си.
- По-късната любов по-истинска ли е?
- Да, защото човек има опита от годините, по е наясно със себе си и оттам какво иска от партньора и какво той от теб. С Асения направихме година брак тези дни.
- Трудно ли се взима такова решение, всеки ли има право на втори шанс?
- Трудно е. Винаги съм разчитал на инстинктите си - и за заминаването си в чужбина, и за връщането си при Асения.
- Виждате ли се със сина си?
- Да, ходя до Швеция, сега лятото той ще дойде при нас. Догодина ще бъдем заедно и на ски.
- Как сте справяхте с изкушенията?
- Не съм се справял.
- Какво значи да си добър актьор?
- За себе си имам доста съмнения за това дали съм добър актьор. Защото не съм бил в театъра дълго време и е нормално да се терзая от колебания. Имам повече опит в киното и телевизията - чисто технологично как трябва да се случват нещата. Там знам, че ако сега не се получи, после ще стане, а в театъра не е така.
- Какво искате от живота?
- Да съм здрав. Нали виждате какво става около нас. Всичко сочи, че здравето е най-важно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
