- Числото 13 играе мистична роля в съдбата му, шокира Ватикана като защити гейовете
- Синът на италиански емигранти е луд по тангото и футбола, не ползва интернет и компютър
Habemus Papam! Тази фраза на латински, която значи „имаме папа“, се произнася от кардинал протодякон веднага след избирането на римски папа. На 13 март 2013 г. тя отново прозвучава на фона на излизащия от комина на Сикстинската капела във Ватикана бял дим. Минути след това е потвърдена и от камбанен звън от базиликата „Свети Петър. След два дни гласуване кардиналите на Римокатолическата църква обявяват кардинал Хорхе Марио Берголио за 266-и римски папа. Изборът е смятан за исторически за религиозните хроники и практики на католицизма.
Франциск става първият папа от Новия свят и първият папа йезуит, ключова фигура в живота на 1,2 милиарда католици. Пред него стои тежката задача да се справи с проблемите на църквата през последните десетилетия и да приближи религията към съвременния свят. И той го постига.
За пръв път в историята на папството глава на Ватикана използва името на свети Франциск от Асизи - покровител на Италия, природата, животните и смирението. Според легендата той е извършил много чудеса, изцелил слепите, възкресил мъртвите, изцелил паралитиците, ревматизма, прокажените, болните. Неговата личност била толкова необичайна, че основателят на Францисканския орден бил канонизиран две години след смъртта му. В действителност свети Франциск подражавал на Христос толкова съвършено, че бил наречен "Alter Christus" – „Втори Христос”.
Главата на Римокатолическата църква е считан за доста по-скромен и "разчупен" от предшествениците си. Много хора дори го определят като "либерален". За свой девиз той избира думите „Miserando atque eligendo“ (Помилван и после избран), стихове 9 – 13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който обяснява фразата така: „Не се стреми към земни вещи, не искай емфемерни изгоди, избягвай дребните почести, с охота приемай цялото презрение на света, бъди полезен за всички, обичай оскърблението и на никого от тях не заплащай, с търпение преглътни получените обиди, винаги слави Троицата и никога – себе си...“ Тези думи имат голямо значение за младия Хорхе - още
на 17-годишна възраст той разбира, че е призван да стане свещеник
Роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 г., в семейството на италиански емигрант, железопътен работник, той е най-големият от петте деца в семейството (Оскар Адриан, Алберто, Мария Хелена, Марта Мария и Хорхе Марио). Неговата майка, също дъщеря на италиански имигранти, е домакиня. Докато следва, за да плати за обучението си, Хорхе работи като охранител в нощен клуб, чистач и лаборант. Преживява и една нещастна любов.
Получава диплома за химик-технолог. Учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес.
Встъпва в ордена на йезуитите на 11 март 1958 г.
В Чили следва хуманитарни науки, след това продължава образованието си в колежа на свети Йосиф в Буенос Айрес, където получава диплома по философия. Преподава литература, философия и технология в три католически университета.
Става кардинал на Буенос Айрес през 1998 година. Изявява консервативни възгледи по въпросите на сексуалността и абортите, но е строг и по отношение на социалната справедливост. Той е и първият латиноамериканец, който оглавява Римокатолическата църква, въпреки че не е бил считан за фаворит за папското място заради напредналата му възраст от 76 години. Той е само две години по-млад от току-що оттеглилия се „заради влошено здраве, което му пречи да изпълнява духовните си задължения” папа Бенедикт XVI.
През 1980 г. става ректор на своята Алма Матер – семинарията Свети Йосиф. Заема тази длъжност до 1986 г. След това в Германия завършва своята докторска дисертация и се връща в родината си като духовен директор на Кордовската архиепископия, където негов непосредствен началник е Раул Примаеста.
На 20 май 1993 година го назначават за помощник-епископ на Буенос Айрес с титла титулярен епископ на Ауки. Ръкоположен е за епископ на 27 юни 1992 г. в катедралната църква на Буенос Айрес от архиепископа на Буенос Айрес кардинал Антонио Кварасино. Когато става ясно, че кардинал Кварасино скоро ще почине, Берголио на 3 юни 1997 г. е назначен за коадютор (съуправител, епископ с право на наследство на епархия) на Буенос Айрес.
Той добре изпълнява задълженията на кардинал Кварасино и когато той умира на 28 февруари 1998 г.,
го наследява като нов архиепископ на Буенос Айрес
Папа Йоан Павел II го издига за кардинал на консисторията от 21 февруари 2001 г. във Ватикана.
Като кардинал Берголио е назначен на няколко административни поста в Римската курия. Той е член на Конгрегацията по делата на духовенството, Конгрегацията по богослужение и дисциплина на тайнствата, Конгрегация за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот. Берголио също става член на Комисията по Латинска Америка и Папския съвет по делата на семейството.
След смъртта на римския папа Йоан Павел II Берголио е извикан във Ватикана за участие в конклава като кардинал-избирател. Въпреки че Берголио е разглеждан като папабил, конклавът избира за нов папа кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI. През септември 2005 анонимен дневник на един от участвалите кардинали в конклава сочи именно Берголио като основен съперник на Ратцингер. По данните от документа на третия балотаж Берголио получава цели 40 гласа, но на четвъртия и решаващ получава едва 26 гласа.
През периода на Синода на епископите през 2005 година е избран за член на подсинодалния съвет. На 8 ноември 2005 г. оглавява Епископската конференция на Аржентина за тригодишен срок (2005 – 2008). За него гласува преобладаващо мнозинство от аржентинските епископи, което само потвърждава неговото лидерство в страната и международния му престиж, получен в конклава.
На конклава през 2013 година, свикан след папската оставка на Бенедикт XVI, също влиза като папабил (сред много други претенденти) и този път бива избран.
Кардинал Берголио е известен със своята скромност, консерватизъм и преданост по въпроса за социалната справедливост. Води изключително обикновен живот, което му носи репутация на добър и набожен човек -
пътува с градския транспорт и си готви сам
Става и първият папа от повече от век, който не се настанява в луксозния папски апартамент в Апостолическия дворец, а предпочита да остане в двустайната си квартира.
За разлика от предишните глави на католическата църква избягва тежките и скъпи лимузини. Макар понякога да използва бронирания папамобил "Мерцедес" от съображения за сигурност, той е доста семпъл при избора си на коли - за пътуванията си във Ватикана и Рим използва обикновен Ford Focus от автопарка на църквата, а за частни нужди шофира Renault 4 от 1984 година, подарено му от италиански свещеник. Често името папамобил се свързва с всички папски автомобили, но той се отнася само до белите, които главата на Ватикана използва по време на официални събития. Всички автомобили, принадлежащи на папата, имат регистрационен номер SCV 1 (град-държава на Ватикана, автомобил номер 1).
Първият папамобил се появява в гаража на Ватикана през 1909 г. Това е Итала 20/30, дарена на Пий X от архиепископа на Ню Йорк. Папата обаче тогава не го е ползвал --новите технологии не са вдъхвали доверие у представителя на Господа на земята. Нещо повече, дълго време поради конфликта между Ватикана и Италия главите на църквата оставали доброволни затворници във Ватикана и се придвижвали пеша.
Новите подобрения на папамобила са направени след убийството на Йоан Павел II през май 1981 година. По време на нападението автомобилът Fiat Campagnola е бил открит. Затова за пътувания извън Ватикана папата започва да ползва бронирана кола с „купол“ от бронирано стъкло. Примери за такива автомобили са Mercedes-Benz 230 G и Land Rover 110. През 2002 г. Мерцедес произвежда специален офроуд модел с подвижно защитено от куршуми “купе”.
Франциск спазва стриктно дневния си режим
Става точно в 4,45 ч, след което чете литургия в стаята си и мисли за проповедта, която ще изнесе по-късно. Следобед си позволява кратка дрямка, а работният му ден обикновено приключва в 21 часа.
Папа Франциск признава, че му се е случвало да задрямва, докато се моли. "Аз, когато се моля, понякога заспивам", заявява с усмивка в интервю за италианската католическа тв Ти Ву 2000. "Това е един от многото начини да се свети божието име, да се чувствам като дете в божиите ръце", допълва той.
Умерен е във всичко. Когато пътува до Рим със самолет, избира икономична класа. И се облича в черната си роба вместо в кардиналската в червено и пурпурно.
Нерядко е забелязван в кафене, където седи редом с местните жители. През септември 2013 г. италиански фермер с трактор рисува в нивата си негов „портрет“, като над него е поставя надпис „Любовта те прави свободен“. А след като италиански младеж му изпраща писмо, папа Франциск му се обажда лично с думите „Обажда се папа Франциск“. Папата моли момчето да се обръща към него на „ти“.
Той не гледа телевизия, давайки за това обет на Дева Мария от Карамел в нощта на 15 юли 1990 година. Но обича да слуша радио.
Известно е, че Франциск
не използва интернет и прекарва около 10 минути на ден, четейки вестници
През 2015 г., по време на видеоразговор с деца с увреждания, той признава, че не разбира от техника и не знае как да ползва компютър. В същото време има своя страница в Twitter, но не създава профил в Facebook (кардиналите се притесняват, че ще има твърде много обиди).
Франциск обаче разбира от изкуство. Любимата му картина е “Бялото разпятие” на Марк Шагал (съхранява се в Института по изкуствата в Чикаго и е една от най-дискутираните творби на художника). За себе си казва, че може да гледа произведения на изкуството с часове и всеки път да отново да се вълнува.
Папата обича да чете стиховете на немския поет Фридрих Хьолдерлин. А сред обичаните от него писатели са аржентинецът Хорхе Луис Борхес, англичанинът Робърт Хю Бенсон (особено неговият роман „Принцът на света“) и руският класик Фьодор Достоевски. Любимите филми на Франциск са "Рим, отвореният град" на Роберто Роселини и "Пирът на Бабет" на Габриел Аксел.
От музиката предпочита Пучини, по-специално "Турандот" и Ричард Вагнер. За произведението „Пръстенът на нибелунга“, който слуша под ръководството на Фюртванглер в Ла Скала, казва - "това е най-красивото нещо, което някога съм чувал".
Като истински аржентинец папа Франциск е
страстен и дългогодишен фен на танца, особено на тангото
Сред неговите предпочитания са оркестърът на Хуан Д'Ариенцо, Карлос Гардел, Хулио Соса, както и съвременните изпълнители Астор Пиацола и Амелита Балтар.
Докато учи, Хорхе Марио посещава същото училище като футболната легенда Алфредо Ди Стефано. "В младостта си играех баскетбол, а също обичах да ходя на футболни мачове. Отивахме цялото семейство, включително майка ми, за да гледаме любимия ни отбор Сан Лоренцо", спомня си той. Франциск и до днес е запален футболен фен на клуба от Буенос Айрес. През 2008 г. става официален член на фен клуба San Lorenzo. Знаейки за любовта на папата към спорта, различни футболни и баскетболни отбори често му подаряват тениски. Франциск прави всичко възможно хората да го възприемат такъв, какъвто е - често се смее и шегува, съгласява се за селфи и нерядко си поръчва пица .
С името му са свързани спорове за намесата му в отвличане на двама католически духовници в Буенос Айрес в периода на управление на военната хунта в страната между 1976 и 1983 г. Двамата йезуити са били отвлечени от управляващите военни и тайно държани в плен 5 месеца заради това, че помагали в бедните квартали. Духовниците са оцелели. Папа Франциск, тогава кардинал на Буенос Айрес, е обвиняван, че не се е намесил, за да ги защити. Негови поддръжници обаче твърдят точно обратното – че им е помогнал да избягат.
Той е гражданин на три страни едновременно - на Аржентина, където е роден, израснал и прекарал по-голямата част от живота си, на Италия и Ватикана. Папа Франциск е и полиглот, знае добре латински, испански и италиански. Разбира и английски, френски, немски, португалски и украински. Понтификът, казва той, се опитва да изучава езици не само заради себе си, но и за да може да комуникира с хора от цял свят.
Франциск споделя визията, че църквата трябва да има мисионерска роля –
да излиза извън духовните двери и да се среща с хората
Включва се и в протестите по време на аржентинската икономическа криза през 2001 г., с които е свален президентът Фернандо де ла Руа. Докато е още епископ, той посещава най-бедните квартали на Буенос Айрес и Рио де Жанейро. Ставайки понтифик, пътува до бедните райони в Найроби (Кения) и в покрайнините на Рим, обитаван от бежанци, на островите Лампедуза и Лесбос, в бежански лагер в Банги (CAR). Често има срещи с хората, които обществото обикновено отхвърля - бежанци, мигранти, хора с увреждания, възрастни, затворници. През 2014 г. в центъра на Ватикана на площад „Свети Петър“ по негова препоръка са инсталирани три безплатни душа за бездомните, а по-късно, пак по негова инициатива, такива душове се появяват и в много римски църкви. Като цяло главата на католическия свят проповядва състрадание към бедните. Без ясно изразена позиция по въпросите на политическата икономия, той предпочита да подчертае значението на духовността и святостта, вярвайки, че това естествено ще доведе до по-голямо съчувствие към страданията на бедните. Папата изразява подкрепа за социални програми и публично изразява съмнения относно справедливостта на политиките на свободния пазар.
“Културата на срещата” е призив от Берголо да се победи безразличието и да се изгради истински човешко общество. Според него, "ние трябва да подражаваме на простотата на Исус, не само да гледаме, но и да виждаме не само да слушаме, но и да чуваме, да бъдем с тези, които страдат, за да можем да помогнем на нашите съседи по конкретен начин."
Франциск се заема и с реформите на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за управител на Института по религиозните дела (официално име на т.нар. Ватиканска банка) и обещава по-голяма прозрачност в институцията, замесена в няколко скандала с пране на пари. Затяга и законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието "престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца. Осъжда "гей лобито", но не е срещу еднополовите бракове. През 2013 г. папа Франциск заяви: "Ако човек е хомосексуален, но е добър християнин и търси пътя към Бога - кой съм аз, за да го съдя?" Тези думи потопиха католическата църква и целия свят в шок - предишният глава на Ватикана Бенедикт XVI провъзгласи еднополовите бракове за „световна заплаха“.
През 2016 г. Франсис направи ново изявление: „Римокатолическата църква и обикновените християни
трябва да се извинят на гейовете за предишното им отношение към тях
Според него лица с нетрадиционна сексуална ориентация заслужават уважение и не трябва да бъдат подлагани на дискриминация.
Но основният тест за папата през първите пет години във Ватикана не са гейовете, а педофилите. През 2017 г. австралийската полиция обвини кардинал Джордж Пела от Мелбърн за разврат на малолетни (той заема тогава висок пост на папски касиер във Ватикана).
През 2015 г. под ръководството на Франциск е проведена реформа за опростяване на процеса на разводите. Критикувайки свещениците, които отказват да кръстят извънбрачни деца, той твърди, че самотните майки постъпват правилно, като раждат деца и не правят аборти.
Стартира антикорупционните реформи във Ватикана, а през август 2018 г. се противопоставя на смъртното наказание. Неговата позиция има практически резултат: губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо, солидарно с баща си, обеща да представи законопроект за премахване на смъртното наказание в държавата.
През 2014 списание „Форчън“ обявява папа Франциск за най-влиятелния световен лидер заради проведените от него реформи във Ватикана и за новия облик на католическата църква. Заради думите си, че гейовете "не трябва да бъдат маргинализирани, а трябва да бъдат интегрирани в обществото“, папа Франциск е избран от списание "Тайм" през 2013 .г за „Човек на годината“. Преди него само Йоан XXIII през 1962 г. и Йоан Павел II през 1994 г. са удостоени с тази чест. През 2014 и 2015 г. Франциск се нарежда на четвърто място в класацията на най-влиятелните хора в света.
А може да се каже, че и числото 13 играе мистична роля в съдбата на главата на Римокатолическата църква. Той е ръкоположен за свещеник на 13 декември 1969 година. И е избран за папа на 13 март 2013 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
