Ениджевардарското слънце

Портретите на Постол войвода били във всички кръчми, за българите е баща, за американски журналист - Робин Худ

Ениджевардарското слънце | StandartNews.com
  • Портретите на Постол войвода били във всички кръчми, за българите е баща, за американски журналист - Робин Худ
  • Забранява скъпите сватби и чеизи, облага с данък бубарството, наказва със смърт предаването на език, вяра и народност

Не са много българите за които народът приживе е писал песни. Един от тях е Апостол войвода. В негово лице останалите под турска власт сънародници намират такъв всеотдаен, безстрашен и справедлив закрилник, че му дават прозвище което изразява цялата им обич – „Ениджевардарското слънце”.
Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол Боймички или Постол войвода е роден на 6 май 1869г. в голямото гевгелийско село Боймица, дало името си на целия район между планината Паяк, река Вардар и Ениджевардарското езеро – Боймия. Войводата остава неграмотен и първоначално е кантонер по жп линията Солун – Скопие, докато през 1892 г. излиза хайдутин с брат си Тано и още трима четници в района на Ениджевардарско и Гевгелийско. През 1897 г. един от водачите на ВМРО Дамян Груев се среща с Апостол Терзиев, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и още същия ден те се заклеват пред дееца на ВМРО свещеника Стамат Танчев и се вливат в редиците на организацията. След няколко убийства на турски и гръцки шпиони тримата излизат в нелегалност и организират чета първоначално водена от Иванчо Карасулията. Подвойвода е Апостол и скоро към тях се присъединяват и други четници. Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише: „Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха

гледаха на тях като на спасители от турската тирания

В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си.”
В края на юни 1898 г. четата се разделя на две – Иванчо Карасулийски поема Гевгелийския край, а Апостол войвода Ениджевардарския. И двете чети продължават с хайдутлука, което не се одобрява от ръководството на ВМРО и даже Даме Груев настоява за смъртни присъди заради неизпълнение на разпореждания на ръководството. На това искане се противопоставят местните ръководители и в крайна сметка в района е изпратена четата на Михаил Апостолов да стегне дисциплината. За да си възвърнат доверието на ВМРО, Карасулията и Апостол получават нареждането да ликвидират околийския лекар грък, считан за един от най-големите шпиони. Двамата се справят със задачата и продължават четническата борба. През 1900 г. Апостол войвода води няколко сражения с турска войска, макар и четата му да наброява само осем души. На следващата година провежда наказателна акция срещу албанците пъдари като убива няколко от тях и предупреждава, че така ще постъпва с всеки който би дошъл да бъде пъдарин или да пасе овцете си в района. През 1902 г. получава нареждане от ВМРО да разоръжи четата на Иванчо Карасулията, преминала на страната на Върховистите и агитира за вдигане на незабавно въстание. Стига се до стълкновения между двете чети, но благодарение на местните дейци войводите се помиряват и даже водят сражение срещу турски аскер. През това време Апостол войвода става организационен войвода и

истински радетел на българщината в областта

За него Христо Силянов пише в книгата си „Освободителните борби за Македония”:
„Населението така се привърза към своя войвода-баща, че му посвети не една песен и го окичи с най-изразителното име – Ениджевардарско слънце – слънце, което прорязва с лъчите си мрака на неговата робска неволя и стопля сърцето му със сладка надежда.”
След избухването на Илинденско-Преображенското възстание Апостол войвода е командващ на Ениджевардарската околия. Напада аскера в Крива, но турците са предупредени и атаката няма желаният резултат. За по-голяма ефективност разделя четата си на няколко отряда. На 9 септември 1903 г. води сражение с два пъти превъзхождащ го противник като дава само една жертва. На 14 септември само със шестима четници се бие срещу 80 души редовна армия и дава две жертви. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия. Тези факти говорят за изключителната военна и тактическа подготовка на четниците. След погрома на въстанието Апостол заминава за България, но още през февруари следващата година се завръща, за да продължи делото си. Но сега освен с турците той трябва да воюва и с новопоявилите се гръцки чети, които се опитват да унищожат българщината в района. С появата си Апостол войвода успява да приповдигне духа на поробените си събратя и да организира съпротивата им. Налага сериозна дисциплина и понякога наказва даже със смърт провинилите се.

Успява да привлече за делото повечето българи гъркомани

в района които приемат върховенството на Българската екзархия. Намесва се в бита на населението като забранява скъпите сватби и чеизи. Отделно облага с данък бубарството.
През лятото на 1906 г. Апостол войвода се сражава с андартите на капитан Костас Акритас (с истинско име Константинос Мазаракис по-късно генерал от гръцката армия), капитан Никифорос (бъдещият адмирал Йоанис Деместихас), капитан Аграс и други. В едно от тези сражения капитан Аграс е заловен и обесен край село Владово, сега носещо името Аграс. Турският вестник „Кореспондент бюро” пише по този повод: „Преди 14 дена е станало едно важно сражение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилает; едвам сега станаха известни някои подробности. Гръцката чета от 18 души била нападната от една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкът бил пленен. Петима от тях са били изтезавани и убити, а други двама, между които войводата на четата Акритас или Аграс, гръцки офицер, родом от Навплион, са били обесени. Останалите 8 души са били освободени, като им е било внушено да не забравят тая случка, а да я разказват на други.

Върху труповете са били намерени бележки

подписани от българския войвода Апостол, със следното съдържание: „В тая местност се говори само български и турски; всички, които разпространяват тук гръцкия език ще споделят същата участ“
Американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов посещават Апостол като репортерът оставя колоритен разказ за живота на войводата в книгата си „Изповедта на един македонски четник”:
„Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.
Когато се създала революционната организация с програма за обща дейност, Апостол войвода, в различие от мнозина свои колеги от разните части на страната, предложил услугите си, въпреки всички ограничения, които е трябвало да понесе поради дисциплината в тази организация,

да се отказва от плячката си

и да слуша заповедите на анемичните градски учители.”
През 1910 г. министърът на вътрешните работи на Османската империя Мехмед Талат бей отменя „Закона за сдруженията” и забранява организациите с национален характер. В рамките на империята се забраняват всички национални клубове, като ръководителите им са заточени в Мала Азия, много бивши революционери на ВМОРО са убити, а цивилното население е подложено на обиски и терор. Българският екзарх Йосиф пише по този повод в дневника си:
„...положението в Енидже-Вардарска каза. Мъчиничеството на св. Трайчо Калеичев и 300 души бити в казата. Всички са обзети от терор, едни стават униати, други патриархисти, само да се спасят от погибел, защото гъркоманите и униатите войските не закачат.”
От страх да не бъде предаден войводата бяга в България, участва в основаването на Българската народна македоно-одринска организация и е избран за член на Главния комитет. Организацията е създадена от група революционери от Солунски, Струмишки и серски революционни окръзи с основна задача извоюване на автономия за Македония и Одринско. На следващата година БНМОРО се обединява с ВМОРО. Разпратено е съобщение до революционните комитети в което се казва:
„ВМРО, измамена в своите надежди от младотурците, възстановява кадрите си и започва отново борбата срещу тиранията. Всички борци по местата си. Всяко колебание и изневяра, ще се наказва със смърт. Зад нас стои България с нейната мощна армия.”
На 29 юни Апостол войвода заедно с Ичко Димитров, Въндо Гьошев и Христо Чернопеев навлиза отново в Македония и подновява революционното дело.
На 2 август 1911 г. Апостол войвода, Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката отсядат да пренощуват в дома на братята Търповци в село Крушари. Те са заведени там от бившия четник на войводата Тодор Чифтеов, станал ренегат и таен агент на гръцката пропаганда. Там

тримата революционери са отровени

а след това простреляни. Телата им са пренесени между лозята и старите гробища, за да се инсценира сражение с турския аскер. Разпознати са впоследствие и са пренесени в Енидже Вардар където са погребани. В разказа си „Пирин” от сборника „Те победиха” Йордан Йовков описва Ениджевардарското слънце така:
„...тоя легендарен войвода, всичкото възхищение и любов към когото е тъй силно изразено в това име, което му е дал народът...”

Отказва 20 000 лири подкуп от
султана, за да спре борбата

  • Създава Съюза на българските конституционни клубове, вкарва двама депутати, държал се като каймаканин, никой не правел нищо, без да го пита

Славата на Ениджевардарското слънце достига и до Цариград, където султан Абдул Хамид ІІ изпраща своя роднина Ахмед Кемал бей лично да разговаря с войводата, като му предлага 20 000 лири за да се откаже от борбата. През пролетта на 1907 г. турците струпват няколко-хилядна войска край Ениджевардарското езеро оборудвана с артилерия и бронирани лодки. След тежка битка Апостол и четата му се оттеглят към Паяк планина и четата временно се разпръсква.
След Младотурската революция през юли 1908 г. Апостол войвода се установява в Енидже Вардар и става лидер на Съюза на българските конституционни клубове – създадена след Младотурската революция българска партия в рамките на Османската империя. Основана е от минали в легалност членове на ВМРО. Целта на организацията е защита правата на нетурските народности, социални реформи, автономия на Македония и Одринско. На парламентарните избори вкарва двама депутати. Апостол войвода се среща в Солун с Енвер бей - бъдещият паша  е един от основните двигатели на Младотурската революция и отявлен противник на нетурското население в империята. По-късно е един от идеолозите на арменския геноцид, както и на геноцида срещу тракийските българи. На тази среща войводата обвинява ениджевардарският кайвакамин във фаворизиране на андартските чети и заради това отказва да разоръжи четата си. В този период от живота на Апостол председателят на местната българска община Тома Николов пише:
Беше се настанил в една къща всред българската махала, заедно със своите четници, и се държеше като бег с всичките му салтанати. Той пак, както преди Хуриета, налагаше данък на населението, и около себе си държеше районните войводи, наречени десетари, пращаше ги по селата да изпълняват неговите нареждания. Самият Апостол носеше револвер с копринен шнур и сребърни кьостеци на часовника. В града беше основан конституционен клуб под председателството на учителя Димитър Лешников, родом от същия град, много буден човек и със силно развито патриотично чувство. Формално той беше председател, но фактически всичко дирижираше Апостол войвода. Къщата на последния приличаше на правителствено учреждение. Всички селяни, пък и някои граждани, за каквато и да било работа първо се съветваха с него, а после се отнасяха до властта... Той се държеше почти като каймакамин и се смяташе равен нему. Когато излизаше от града на път за някое село, пътуваше с комфортно оседлан кон, придружен от няколко конни четници. Из улиците на града също се движеше с охрана от няколко четници. Той даже почна да се меси и налага в работите на църковно-училищната община... ... зимно време и през празниците навсякъде се слушат революционни песни, главно песента на Апостол войвода. Песните се пееха във всички махали, придружени с тъпани и гайди, като ги слушах, изпитвах голямо удоволствие и бях във възторг.

Паметникът на Постол войвода в Несебър

Четата му се крие в
наколни колиби в езерото

  • Пише на екзарх Йосиф да махне председателя на църковната община и се заканва: като куче ке го убиямъ

През 1905 г. Постол войвода нарежда бойкот на турските и гръцки търговци в Ениджевардарско, докато не напусне гръцкият лекар лидер на гъркоманите. При лошо отношение спрямо българите Апостол войвода пише заплашителни писма до чифликчиите, каймакамина и мюдюрът. През същата година изпраща писмо до българският екзарх Йосиф, в което заплашва да убие председателят на Ениджевардарската църковна община: „Ясъ се чудамъ защо го държите тоя лъжливъ и страхливъ председатель, кога цалъ народъ не го сака и ако вие не го дигнете отъ тука като куче ке го убиямъ. Цалувамъ вашата света десница и оставамъ съ почитание ваше чедо во Христа Апостолъ войвода”
В този период в областта се засилва дейността на гръцката въоръжена пропаганда. Целта на тази пропаганда, финансирана и организирана от гръцката държава е да потвърди териториалните претенции на Гърция в Македония. Гръцките чети често оказват помощ на турската армия и правят опит за съединение с четите на сръбската пропаганда в Македония с цел смазване на българското самосъзнание на населението. В Ениджевардарското езеро Апостол войвода изгражда мрежа от наколни колиби, които използва като убежище на четата си. На 19 юли 1904 г. напада Гумендже и опожарява 30 гръцки къщи. По негово нареждане е убита гъркоманската учителка Велика Трайкова. Братовчед му Андон Терзиев, който е и десетар на четата залавя и обесва дееца на гръцката пропаганда Яни Пицула. На 4-ти декември са убити трима гръцки шпиони. През март 1905 г. войводата е обграден от турски аскер. В завързалото се сражение загиват над 40 четници. Оцеляват само един четник и ранения в крака Апостол. Турското правителство награждава всички участници в битката с медали, пари и повишения заради грешната информация че войводата също е убит. Но Апостол бързо възстановява четата си и през пролетта на същата година разбива турската войска и гръцките андартски чети при Ениджевардарското езеро. Безсилието на гърците в борбата им с Апостол личи и от опитите на гръцкия консул Ламброс Коромилас да подкупи с големи суми войводата, за да премине на гръцка страна. Едно от най-големите доказателства за страха на гърците от него е запечатано в книгата на Пинелопи Делта „В тайните на блатото”, която описва борбата на турците и гърците срещу българите:
„Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия – вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде.”

С песен за него почва роман на Талев

Най-известната народна песен за Постол войвода се ражда след трагичната му кончина. Тя е позната на Димитър Талев, който е родом от този край. С нея започва романа му „Гласовете ви чувам“:
„Седи, ни му шетай, а бре, бай Постоле, воо нокьно време по месечина. На път те чекат, а бре, бай Постоле, на път те чекат дор три посии: първа посия — гърци андарти, втора посия — турци джандари, трета посия — клети шпиони.“ (Песен за войвода Апостол Петков Ениджевардарски)

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай