Мирослава Кацарова е различната певица на родната музикална сцена. Нейният освежаващ джаз със залитания по боса нова и латино винаги е със завоалирани текстове, в които просветените откриват много от световната култура.
С двете си предавания "Дезафинадо" и Singin'n Swingin по "Джаз ФМ" тя търси новите измерения на класиката в жанровете. Току-що излезе новата песен на Кацарова "Искаш ли отново да си ти", а премиерата на следващата й програма "Синема" е на 9 април в София лайф клуб. Представя я с Христо Йоцов, Веселин Веселинов-Еко, Мирослав Турийски и Мишо Йосифов. В нея са включени парчета метаморфози, вдъхновени от любимите й филми - като "Ангелите ни слушат", посветен на "Криле на желанието" на Вим Вендерс. Еко е направил аранжимент по тема от "Ново кино "Парадизо", а Елин Рахнев е написал текст на български. Ще звучат хитове, родеещи се с философията и посланията на "Буена виста соушъл клъб" и "Пина" на Вим Вендерс, "Бразилия" на Тери Гилиъм, "Черният Орфей" на Марсел Камю, спечелил "Златна палма" и "Оскар". На Мира й предстоят десет концерта в София, Пловдив, Варна, Созопол, Бургас. "Музиката трябва да отлежи", казва тя.
- Мирослава, какво ни казвате с новата си песен "Искаш ли отново да си ти"?
- Исках тя да бъде за онези периоди в живота, в които човек се чувства изгубен. За състоянията, в които не можеш да бъдеш сигурен и светът те обърква. И когато го откриеш отново, се чувстваш като птица. Това е парадоксалното около нас. Непрекъснато живеем в противоречие. Точно когато сме на дъното, можем да излетим. Щом си паднал веднъж, значи е било, защото си летял.
- Оптимист ли сте?
- Моята нагласа е да приемам и най-драматичните състояния като креативни, а не като унищожителни, като съсипващи. Те ми помагат отново да се почувствам върху криле. Така съм устроена - да намирам и да търся доброто, защото вярвам, че то не е губещата позиция. Колкото и светът да съобщава, че е по-лесно да бъдеш агресивен, че е по-успешно да си нахален и тарикат. Не вярвам в тези неща, това не са моите ценности. Моят приятел от Пловдив, художникът Атанас Хранов, разказваше за един свещеник, който обичал да казва, че доброто има юмруци. Силна метафора. Според нея е важно да вървиш по път, изпълнен с важни предизвикателства, с непрекъснати избори, в които човек понякога може да се обърка.
- Обаче когато се огледаме, имаме чувството, че повечето от тях са грешни...
- Съществуваме сред тежка духовна криза. Днес доминира визуалното, а не интелектуалното. Препоръчвам на всички италианския филм "Великата красота" не само заради това, че неотдавна спечели "Оскар". Той анализира именно тази тема - как кризата на духовното е следствие на заменянето му с илюстративното, което понякога граничи с кича. Това е подмяна на всевъзможни нива. Неслучайно д-р Николай Михайлов казва, че истината и само истината ще ни спаси.
Всичко, което е лъжа, е кич
- Готови ли сме обаче да спрем със заблудите и да говорим само истината?
- Човек е склонен да лъже. Има обаче една приятна и завладяваща лъжа - тази на артиста, който измисля светове, създава пространства, естетски и духовни. Аз съм изкушена от книги, филми, театър, изобразително изкуство, които задават въпроси. Музиката е лична кауза и средство за преживяване на катарзис. Искам да я споделям с хората. Откритията, които човек прави заради музиката, са отвъд нея. Невероятният писател Емил Чоран казва, че има книги, след които може да смениш името си. Това важи за всяко изкуство, до което се докоснеш.
- Сетивата ни обаче като че ли са притъпени от масовата култура...
- Човек го допуска. Но не мога да обобщавам, пък и хората са много различни. Ако някога си бил с отворени очи и душа за изкуството, значи винаги ще можеш да го виждаш. Потребности и приоритети от време на време обаче погубват тази връзка. Това е нормално. Не е тежка и крайна диагноза. Човек трябва да го приема спокойно и естествено. Лошото е, когато не го осъзнава, когато това не го тревожи.
- Почитателка сте на Юнг. Актуална ли е неговата вяра в инстинктите у човека?
- Харесвам много от идеите му - за архетипите, които възприемаме чрез митологии, приказки, легенди, за видовете характери. Напълно съм съгласна, че човешката природа се корени в мъжкото и женското начало и че от това идват голяма част от психологическите ни проблеми. Опитвам се да изградя интуиция и нюх за сигналите, идващи от сънищата - за това кой си ти, за особеностите и страховете ти, от кое да се пазиш, за кое да се бориш. Защото
не е ли най-важна всекидневната битка с егото
Непрекъснато срещам хора, които се вълнуват и вървят в същите духовни посоки като мен. Това означава, че имаме връзка.
- Колко голям е този кръг на единомислещи?
- Нашата борба е да разширим кръга. Музиката дава вътрешен покой и хармония, кара те да мълчиш поне от време на време. Тя е и средство за общуване със себеподобни. Вярвам, че кръгът е по-голям, но просто не се познаваме. През последните две години проектите ни имат повече фенове. Тези, които идват на концертите ни, са с отворени сетива, любопитни към света като деца, интелигентни хора с характер.
- Как оценявате вкуса на българската публика?
- Без значение дали живеят в София, Варна, Стара Загора или Русе, има хора, които четат, слушат музика, търсят, пътуват по света, общуват. Те са претенциозни - имат изисквания и очаквания. Моят приятел, издателят Манол Пейков, пуска на пазара книги, които не са булевардна литература. С него си говорим, че трябва да достигаме до публиката, не като се удряме в гърдите "колко сме добри", а бавно и по-леко да търсим мислещите. Вкусът им е податлив, мек и благ. Те са свободни.
- Вие сте от Пловдив. Защо не се отказвате от родния си град и продължавате да живеете там?
- А защо да се отказвам? Лукс е да живееш в Пловдив, да приемаш неговата южна бавност, да усещаш ароматите по улиците - защото градът мирише на друго, светлината му е друга, по-специална.
Във въздуха на Пловдив има етър, който те опиянява
Понякога - патологично, защото може да се забравиш. Приемам София и Пловдив като движение между две близки пространства. Пътуването вече е просто техника. То е сюрреалистично - зад единия ъгъл е София, зад другия Пловдив. Животът в моя град е много човешки и естествен. Усещам неговата патина, тежест, дълбочина, особеното излъчване от културните натрупвания.
- В София тези натрупвания като че ли малко са поразмити...
- Тук пък има друго - хора, театри, клубове. Свързана съм със София вече 13-а година заради работата ми в радиото. Тук е централизирана културата. Борбата на пловдивчани е именно периферията да стане център.
- Бохемата под тепетата открай време дава солиден отпор. Кои са най-стабилните й представители и ваши приятели?
- Атанас Хранов, Манол Пейков - много желязна фигура, Петър Салчев, който се бори младите хора да учат джаз. Пианистът Мирослав Турийски и китаристът Николай Карагеоргиев направиха джаз клуб, където всяка вечер има музика на живо. Винаги е имало личности от класа - като Жоро Слона и Димитър Киров, светла им памет. Кольо Карамфилов, който вече споделя рая им, правеше страхотни събирания в галерията Upark, където пяхме заедно с него. Скоро гледах може би за 150-и път "Криле на желанието", който Вим Вендерс посвещава на всички бивши ангели. Много от тях са от Пловдив.
- Вие сте богослов по образование. Къде е мястото на религията днес?
- Кризата е най-добрият начин човек да изрази боготърсаческата си способност. Карл Ясперс, основоположникът на религиозния екзистенциализъм, казва, че когато си на дъното в гранична ситуация, търсиш трансцендентното. И тогава най-често мислиш за Бог. Всеки се моли по свой начин дори нерелигиозните. Молитвата е много важно нещо - признак на вяра, който носи чувство на защитеност.
- Вие за какво се помолихте последно?
- Правя го всяка нощ. Знам много хубава молитва - Исусовата: "Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния". Тя изчиства съзнанието от мисли, тревоги, изкушения, желания и всичко, което те прави зависим, дава ти чистото знание и дух. Приемам молитвата като форма на медитация.
- Не се ли молите за нещо, преди да излезете на сцената?
- Първо се разпявам с упражнения. Намерих хубави хора по пътя - Румен Тосков-Рупето, Христо Йоцов, Веселин Веселинов-Еко, Мирослав Турийски, Радиана Задума, Лучия Нигохосян, която преподава в Париж. Това са все личности, от които съм научила много - аз не съм завършила Консерваторията. Моля се за сила на духа, да бъда свободна. Това е най-важното на сцената и дори да объркаш нещо - да не се смутиш и да продължиш. Моята дъщеря изпитва ужас от грешката. От училище й е внушено, че грешката е двойка. Учителката ги възпитава на много труд, което е хубаво, но се опитвам да й въздействам у дома, така че да има баланс. Грешката не е незнание, недостатък, а нещо креативно. Тя те кара да излезеш извън рамките, извън стандартното и общоприетото, извън онова, което всички очакват от теб. Така виждаш отвъд, виждаш цял нов свят.
- Каква е философията на джаза?
- Музиката е въображаем филм. Смисълът й е да те кара да мечтаеш, да разсъждаваш, да мълчиш, да скиташ с духа си в други пространства. Философията на джаза е импровизацията, случката тук и сега. Джазът е ефимерно изкуство. Камерата не може да улови неговата магия. Смисълът на джаза е в свободата, абсолютната нестандартност, бягство от всякакви очаквания.
Мира препоръчва албума на младата певица Кейт Макгери - заради вълнението и дълбоките текстове и чистотата, заради липсата на предумишлена претенциозност и фукане с открития. Друга нейна фаворитка в момента е Ники Шрайър - ако на хората не им се търсят парчетата й, могат да ги чуят в предаването на Мира.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
