Адвокатът Любомир Денев, специалист в банковото законодателство, бе поредният гост на водещия Пламен Юруков в предаването за политика и икономика "ПИН КОД" по NEWS7.
- Г-н Денев, каква е разликата между фирмите за бързи кредити и банките?
- Разликата е основна. Банките са финансов посредник между вложителите и инвеститорите и кредитополучателите и ползвателите на други финансови услуги. Банките са регулирани изключително сериозно. За тях са определени редица много строги и специфични правила за тяхната дейност и подлежат на ежедневен институционален контрол от страна на БНБ. А при фирмите за бързи кредити няма такива неща.
- Депутатът Георги Кадиев предлага лихвата за бързите кредите да не надвишава 50,5%?
- Бих казал, че там има случаи, в които кредитите отиват в стотици пъти.
- Тоест, повече от тези 50%?
- Надвишават. Но има нещо друго. Сигурно може да се сложи такъв кредитен таван. Но като всяка една императивна форма, създаваща абсолютно задължение за изпълнение, тя трябва да бъде проиграна и да се основава на някакъв сериозен анализ. Не бива да забравяме, че фирмите за бързи кредити всъщност извършват една много сериозна и рискова дейност. Там обикновено кредитите не се отпускат срещу сериозни обезпечения, а практически без никакви обезпечения. Поради което са високо рискови, има много висок процент несъбираемост. А от друга страна, потребителите са хора с ниски финансови възможности на този тип услуги. А те са социално и икономически значими, тъй като по най-груба статистика около 2 млрд. годишно се превъртат през тези бързи кредити.
- Това е над 2% от БВП.
- Има подобен банков продукт и който е далеч по-изгоден, това са т.нар. овърдрафт кредити. И който има постоянна работа и отговаря на условията, обикновено се възползва от това.
- Вие сте човек с дългогодишна адвокатска практика, как ще се приложи на практика този закон и какво може да последва - помислено ли е какви дела ще се водят, как се връщат пари, ако са надвзети?
- Един закон, колкото и да се разиграва на масата, ефектът от неговото прилагане се вижда, когато започне да действа реално. Като говорим за фиксирания процент, той трябва да бъде сериозно научно обоснован. Трябва да се види какви са рисковете на фирмите, колко е събираемостта, какви са разходите по управление, колко са загубите и т.н. Аз не знам г-н Кадиев или някой друг депутатите, подкрепили това гласуване, да е изложил научен анализ, който да обяснява защо е фиксирано на 50, на 60, а не на 40 или на 20. Но има логика да се въведе някаква защита на потребителите. Защото, имайте предвид, че самите фирми за бързи кредити, те не са едно. Сред тях има сериозни играчи, които работят изключително коректно. Но има и много имитации. Самите те имат интерес да се въведе изключително точна регулация на тази дейност.
- Във Фейсбук има групи: "Да спрем обирджийството на българските банки", "Да се борим срещу фирмите за бързи кредити" и т.н. Всъщност се внушава, че отделният човек не е защитен от кредитните институции. Така ли е?
- Ами това изобщо не е истина. По-скоро цялата регулация установява изключително тежки задължения за кредитните институции, специално за банките. Там при всяко положение ползвателят на кредитна услуга е далеч по-защитен от самата банка. Честно да ви кажа, тези писания във Фейсбук са леко смешни. Хората, които пишат, или са безкрайно неграмотни, или извършват нещо, което е твърде опасно.
Пак казвам, банките не могат да бъдат грабители. И тук се получава изключително шизофренна ситуация, при която същите граждани като вложители искат да получават приличен процент за своите вложения и, от друга страна, като кредитополучатели - минимален.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
