Най-много се лъже след лов и преди избори, твърди древна мъдрост. Може някога настина да е било така, но сега е друго. Велик прогрес бележи живота ни. Лъжата днес се носи напред с гигантски крачки. Лъже се поголовно, мащабно, стилно, академично.
Първи април вече е само една формалност. Дата от календара. Нещо като Първи май за лъжата. Всеобщ професионален празник. Съгласно традицията на лъжите през този ден няма право да се сърди нито народът, нито отделният човек.
В старите читанки имаше приказка за лъжливото овчарче. Учителите казваха колко лош е този литературен герой и как като пораснат децата, никак не трябва да приличат на него. Поуката: Да го унищожим. Тази задълбочена възпитателна работа даде своите положителни резултати. Днес овчари няма. Или почти. За сметка на това обаче има достатъчно купувачи, прекупвачи и други кръжочници, които къде с лъжа, къде с яки мишци прибират на безценица овчарската пот и я превръщат в скъпи парфюми. Точно те са новите литературни герои, от които става не приказка, а цял многотомник.
Лъжеше толкова вдъхновено, че сам си вярваше. Тази фраза няма как да не ви напомня за някой. И със сигурност той не е японец. България отдавна нямаше да съществува, ако след всяка лъжа питомците й си правеха харакири, както поданиците на императора. Не само държавата, дори и най-гъсто населеното й място - парламентът, също щеше да опустее, ако след лъжата следваше нож в корема.
През годините често срещахме хора, които лъжеха така вдъхновено, че сами си вярваха. Един каза, че ще оправи републиката за осемстотин дни. Оправи се. Други, къде ли пък се дянаха те, крещяха: Властта е наша. Победихме с малко, но завинаги. Звучеше като музика, но в крайна сметка излезе лъжа. Трети обещават европейски пенсии и заплати, като че ли парите за тях са надиплени в джоба им.
Споменатите хорица, наричащи се още политическа класа, са лъжци от голямото добро утро, класи над старите гостилничарски келнери, чийто талант стига дотам да сложат някоя друга стотинка върху кебапчетата в сметката.
В отреченото тоталитарно време имаше приказка: Лъжем държавата, че работим, а тя ни лъже, че ни плаща. Сега държавата ни лъже, че въобще съществува. На пръв поглед наистина я има, защото: Харчи пари, напълнила е стотици учреждения с активисти на заплата, вози се на скъпи коли, пътува със самолети, взема премии, събира данъци, пазят я гвардейци, раздава поръчки на своите си хора, уважава тефтерчетата, назначава роднините си и не си забравя привилегиите. Има и още... И това говори, че държавата функционира добре.
Само че дано на обикновения й гражданин не му се налага да има работа с нея. Ако можеше да види какво му се случва тогава, великият Данте Алигиери без съмнение щеше да увеличи божествената си комедия поне двойно. В частта си за ада. Но това е лъжа, която не можем да приемем дори на първи април, биха креснали чиновниците, прочели написаното дотук. Държава има и най-яркото доказателство за това сме ние, ще добавят.
Така е, но точно благодарение на някои от вас народът творец роди крилатата фраза: Обичам родината си, мразя държавата. Защото тя го лъже. Казва му с колко процента е намаляла престъпността, а в това време някой неин гражданин се моли на Господ да го избави от следващия обир.
Тези дни, според вестниците, семейство от Благоевград усилено търси две хиляди лева за лечение на бебето си, родено без уши. Това става в европейска България, която всеки ден се вайка от страшната демографска катастрофа. По глобалния проблем се провеждат конференции, харчи се телевизионно време, готвят се закони, сигурно ще се изхарчат милиони. Обикновено без ефект. Но два бона за здравето на един малък свой гражданин държавата няма.
Живеем в лъжа и на шега. Голям купон, който трудно може да се побере в един ден. Затова го празнуваме цяла година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
