Кабинетът спря хаоса, но му трябва стратегия за индустрията
На 18 февруари Конфедерацията на независимите синдикати в България отбелязва 25 години от своето учредяване. Как се промениха някогашните профсъюзи и какви предизвикателства има пред тях, попитахме президента на КНСБ Пламен Димитров.
- Г-н Димитров, първо, каква е оценката на КНСБ за 100-те дни на правителството?
- Поставяме по-скоро добра оценка за това, което до момента свърши правителството. За мен е очевидно, че Бойко Борисов 2 е по-мъдър от Бойко Борисов 1. При това в много по-трудна ситуация със сложна 4-партийна конфигурация. За тези 100 дни аз лично виждам спойка между партиите, макар да има известни колизии. След като и управленската програма на правителството излезе, има надежда и донякъде яснота как тази коалиция, както я бяха кръстили "Орел, рак и щука", ще продължи да управлява страната. Само три месеца преди това държавата беше в пълна безпътица и никой не знаеше дали следващата седмица няма да има предсрочни избори и да изпаднем в хаос. Имаме обаче и критики, особено към сектор здравеопазване. Там са сериозни проблемите и здравният министър върви по грешен път. Не защото синдикатите са изключени от процеса на провеждане на реформата, а защото знаем, че тя ще бъде болезнена и няма да получи обществена подкрепа. Що се отнася до пенсионната реформа, която също е много тежка, аз съм умерен оптимист, че до края на март ще произведем поне минимален набор от консенсусни стъпки, така че пенсионната система да стане по-справедлива.
- Към икономическата политика имате ли забележки?
- За нас е много важна икономическата политика на правителството и в частност възраждането на индустрията. От управленската програма виждаме, че имат намерение да правят нещо такова, но не и как, в кои сектори и с какви инструменти. А това е решаващо за растежа, за борбата с безработицата и с дефлацията. Настояваме за политика, която дава шанс за инвестиции в инфраструктура - пътна, енергийна, железопътна, ВиК, околна среда и комуникации. Такива инвестициите водят след себе си развитие на бизнеса, нови работни места и шанс за растеж и по-високи доходи. Само да пазим статуквото, ще е поредна грешка, каквато през 2012 г. направи Дянков. Смятаме, че втората половина на годината трябва да започнат стъпки към нова политика в икономиката.
- Как виждате финансирането на подобна икономическа програма с акцент върху инфраструктурата?
- В момента имаме възможно най-евтиното финансиране в света. Толкова много пари има произведени, че на много места на междубанковия пазар се дават кредити с минусови лихви. Централната банка на Европа прави същото в опита си да бори дефлацията.
- Т.е. КНСБ подкрепя желанието на финансовия министър за нов 16 милиарден външен дълг?
- Да. Според мен развитието на икономиката и индустрията трябва да е свързано с нова дългова стратегия. Което значи теглене на целеви инвестиционни заеми, ориентирани към определени сектори, след като няма преки чужди инвестиции. Покачването на дълга няма алтернатива, защото по-голямата част от тази сума отива за покриване на стари задължения, на които им предстои падежа. Иначе страната трябва да обяви фалит. Затова се изненадвам от този безумен дебат "Трябва ли да теглим нови заеми?" Само 4 млрд. от тази сума е за инвестиционни намерения. Тя дори е малка и няма да стигне за покриване на дефицитите, планирани в тригодишната прогноза. Смятам, че няма проблем дефицитът да е 3%. В противен случай трябва да се вдигнат данъците и тази алтернатива не бива да се изключва. КНСБ винаги е казвала, че е за прогресивно данъчно облагане и за необлагаем минимум. Така че очакваме от правителството да даде яснота по този въпрос и да представи стратегия как и къде ще инвестира като държава, защото частните инвестиции ги няма. Като определиш приоритетите в икономиката, на кои сектори ще дадеш допълнителен тласък, с какви фискални механизми и преференции за инвеститори, всички системи вече ще се настройват по тези приоритети. Ако правителството го направи, това означава хоризонт накъде отиваме.
- КНСБ отбелязва 25 г. от създаването си след трансформацията на старите профсъюзи. Как се промени организацията за тези години на преход?
- В онзи момент - 1989-1990 г., КНСБ е била набелязана да умре и да се тръгне към друга форма на синдикално представителство. Тогава се ражда и новият синдикат "Подкрепа". КНСБ обаче извървя своя път на трансформации и доказа, че не само има право на живот, но и остана най-големият синдикат с около 300 000 членове в момента, макар че някои предричаха, че ще си отиде за няколко месеца. Успехът ни се дължи най-вече на политиките на прагматизъм и връщане при човека, на умението да чува хората какво искат и да го превежда на езика на възможното срещу партньора си - работодатели или държава, които невинаги искат да те слуша. Синдикатът винаги е залагал на своята експертиза, запазихме изследователския си институт. Винаги сме излагали аргументи защо и как да се случи. Претендирам, че макар и трудно, успяхме да наложим нашата независимост от политически партии и работодатели. Това става трудно дори и в Западна Европа. Обикновено се твърди, че синдикатите са с левите партии. Да, такъв е бил генезисът им преди 100 г., но в съвременния свят вече няма устойчиви идеологии - нито лявото е такова, каквото е било преди 50-100 г., нито дясното. Гледа се прагматичното и по-малко какъв е цветът му. В това число и коалиции, които преди време едва ли биха се случили, защото се е смятало, че са безпринципни, сега се правят като "добър ден". Другата заблуда е, че само лявото защитава работниците. Християндемократите имат много добри политики в Германия например, които гарантират правата на работниците. Нашият прагматизъм ни дава възможност да пазим равна дистанция от всички партии, изхождаме от интересите на тези, които представляваме. Така че независимостта на синдиката е вторият стожер, който му даде право на живот и му гарантира признание - и у нас, и в чужбина. В много случаи ние сме трудно заобиколим фактор при вземането на решения от властовите центрове, особено когато става дума за социални и пенсионни системи, за икономическа политика, пазар на труда, доходи, образование, здравеопазване.
- В съвременния свят кое е най-голямото предизвикателство пред синдикализма въобще?
- Характерът на труда се променя с всеки изминал ден. Все повече той се индивидуализира, излиза от формалното, полага се в условия различни от обичайните. Не е задължително дори да има работно място, дистанционната работа и други форми на модерна заетост набират скорост. Давате ли си сметка, например, какво значи 3D принтирането? То прави нещата от компютъра да станат реални. И в целия този процес няма работник освен човекът пред компютъра. Появяват се страшно нетрадиционни предизвикателства към труда и никой дори не може да прогнозира докъде може да стигне. След 20 г., ако наистина тези 3D принтери правят всичко вместо хората, къде ще работят те? Голяма част от индустриалните работници в един момент може да станат излишни, защото няма да има нужда от заводи в сегашния смисъл.
- Това вече граничи с футурологията?
- Да, но вече се случва. Иновацията, технологията се развиват толкова бързо, че дори не можем да си представим какво може да се случи в утрешния ден. Ние като синдикати трябва да следваме тези промени и да намерим начин да сме до всеки един наш член в променящия се пазар на труда. Това, което правим повече от 1 година, е да проектираме нашата електронна платформа - един вид електронен синдикат по подобие на е-правителството, който да е отговор на променящия се характер на труда. На този етап сме успели да видим в дълбочина профилите на около 20 000 наши членове по тяхно желание - образование, квалификация, какво може, какво го интересува, семеен статус, съпругът или съпругата къде работят, децата къде учат. И ще търсим начин как да помогнем индивидуално, защото в ХХI век синдикатът не е вече само в предприятието, защото може и да няма предприятие. Много е важно да можем виртуално да сме насреща 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Дигитализираме се, което е изпитание към нашата ефективност, но трябва да се адаптираме към съвременния свят, ако не искаме да бъдем отхвърлени. Засега сме заложили 70 услуги в зависимост от това, какъв е профилът на човека отсреща - адвокатска закрила, детска градина за детето, курсове за квалификация или за езици.
- Т.е. грижата ви е много повече от това какви ще са доходите и условията на труд на вашите членове?
- Да, и знаем, че няма да стане за 1-2 години. В момента допълнително прецизираме задълженията си към синдикалните членове. Целта е по-ясна връзка и отношение към синдиката и от членовете му. Една от услугите, които развиваме от половин година, е синдикалната взаимоспомагателна каса. Като допълнителен жест към хората е възможността за животозастраховане към нашата взаимозастрахователна кооперация, съставена от синдикални членове - единствената в страната с такъв лиценз. Направихме и фонд за адвокатска закрила, който синдикални членове при незаконно уволнение може да ползват безплатно. Така че ще развиваме услуги не само за подкрепа на работното място, но и в дома, в семейството - това е бъдещето на синдиката. Това е и смисълът му - сдружаване в една общност, за да си помагаме не само в труда, но и извън него.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
