Чес­тва­ме сви­де­те­ли­те на Въз­кре­се­нието

• Де­ло­то на све­ти­те же­ни ми­ро­но­си­ци е дос­той­но за спо­мен и пох­ва­ла

Си­нак­сар за
Не­де­ля тре­та след Пас­ха -
на све­ти­те ми­ро­но­си­ци

В то­зи ден, Не­де­ля тре­та след Пас­ха, чес­тва­ме све­ти­те мъ­же ми­ро­нос­ци и све­ти­те же­ни ми­ро­но­си­ци. Ми­ро­нос­ци се два­ма мъ­же - Йо­сиф от Ари­ма­тея, един от се­дем­де­сет­те тай­ни уче­ни­ци на Хрис­тос, и Ни­ко­дим, един от пър­вен­ци­те юдей­ски - оня съ­щи­ят, кой­то ед­на нощ бе до­шъл при Ии­сус (Йо­ан. 3:1-21).

Же­ни­те ми­ро­но­си­ци бя­ха пър­ви­те дос­то­вер­ни сви­де­те­ли на Хрис­то­во­то въз­кре­се­ние, а тия

два­ма дос­то­поч­те­ни мъ­же сне­ха от кръс­та

тя­ло­то на Гос­по­да, "об­ви­ха Го в по­вив­ки с бла­го­во­ни­я­та, как­то по оби­чая си юде­и­те пог­реб­ват" (Йо­ан. 19:40) и Го по­ло­жи­ха в но­вия гроб. За тях се раз­каз­ва, че пър­ви­ят, кой­то бил ви­ден член от ев­рейс­ка­та Си­на­го­га, бил из­клю­чен от нея, за­що­то от­кри­то про­по­вяд­вал за въз­кре­се­ни­е­то на Ии­сус, а вто­ри­ят бил удос­то­ен да ви­ди Въз­кръс­на­лия и съ­що ста­нал дръз­но­вен Не­гов про­по­вед­ник, по­ра­ди ко­е­то мно­го пос­тра­дал от юде­и­те. За­то­ва е на­ре­де­но да се чес­тва в то­зи ден и тях­на­та па­мет за­ед­но с тая на ми­ро­но­си­ци­те. Тъй и по­до­ба­ва­ше, що­то тия, ко­и­то бя­ха най-при­вър­за­ни към Гос­под Ии­сус по вре­ме на Не­го­во­то слу­же­ние и Му зас­ви­де­тел­ства­ха го­ля­ма лю­бов при стра­да­ни­я­та и пог­ре­бе­ни­е­то Му, да се удос­то­ят пър­ви до Го ви­дят въз­кръс­нал и да из­жи­ве­ят ра­дос­тта на Въз­кре­се­ни­е­то и пър­ви да бъ­дат Не­го­ви про­по­вед­ни­ци. Ня­ко­га пър­вом же­на­та съг­ре­ши, а пос­ле и мъ­жът; се­га пък же­на­та пър­ва по­лу­ча­ва вес­тта за Въз­кре­се­ни­е­то. А на­ри­чат се тия же­ни "ми­ро­но­си­ци", по­не­же спо­ред еван­гел­ско­то по­вес­тво­ва­ние, след ка­то ми­на­ла съ­бо­та по­дир пог­ре­бе­ни­е­то, те ку­пи­ли аро­ма­ти и бла­го­вон­но ми­ро и

дош­ли да по­ма­жат тя­ло­то на Ии­сус

съг­лас­но то­га­ваш­ния юдей­ски оби­чай. В ран­но­то ут­ро на пър­вия ден на сед­ми­ца­та (не­де­ля), те бър­зеш­ком се за­пъ­ти­ли към гро­ба. На­вяр­но са зна­е­ли, че гро­бът е за­вар­ден от стра­жа, но тая ми­съл не ги пла­ше­ла. Лю­бов­та им към Ле­жа­щия в гро­ба спо­да­ви­ла у тях все­ки страх. За­що­то в лю­бов­та ня­ма страх (1Йо­ан. 4:18). Ед­на ми­съл са­мо ги тре­во­же­ла - кой ли ще им от­ва­ли ка­мъ­ка от вра­та­та на гро­ба, по­не­же бил мно­го го­лям. Но ко­га­то дош­ли до гро­ба, ето, виж­дат, че ка­мъ­кът е от­ва­лен! И не са­мо то­ва, но ви­де­ли не­що още по-дос­той­но за удив­ле­ние - ан­гел Гос­по­ден се­ди вър­ху ка­мъ­ка на вра­та­та гроб­ни, а вът­ре в са­мия гроб ви­де­ли и дру­ги два ан­ге­ла. Вър­хът на удив­ле­ни­е­то, на стра­ха и ра­дос­тта за­ед­но, оба­че, би­ло яв­я­ва­не­то на Са­мия въз­кръс­нал Гос­под, Кой­то ги поз­дра­вил с ду­ми­те: "Рад­вай­те се!"

Све­ти­те еван­ге­лис­ти ни спо­ме­на­ват име­на­та са­мо на ня­кол­ко от ми­ро­но­си­ци­те. Ма­рия Маг­да­ли­на, от ко­я­то Хрис­тос бе из­го­нил се­дем бя­са. Тя пър­ва бе дош­ла на гро­ба и

пър­ва бе ви­дя­ла въз­кръс­на­лия Хрис­тос

В сво­я­та го­ля­ма скръб от­на­ча­ло тя не Го поз­на­ла и по­мис­ли­ла, че е гра­ди­на­рят. Спо­ред ед­но древ­но цър­ков­но пре­да­ние тя след въз­кре­се­ни­е­то се яви­ла пред рим­ския им­пе­ра­тор Ти­бе­рий и му из­вес­ти­ла за ста­на­ло­то чу­до. След то­ва се ус­та­но­ви­ла в гр. Ефес, къ­де­то и по­чи­на­ла. Би­ла пог­ре­ба­на от св. Йо­ан Бо­гос­лов. По-къс­но при им­пе­ра­тор Лъв Мъд­ри све­ти­те й мо­щи би­ли пре­не­се­ни в Ца­риг­рад.

Вто­ра­та от ми­ро­но­си­ци­те би­ла Са­ло­мия, дъ­ще­ря - как­то се смя­та - на пра­вед­ния Йо­сиф (об­руч­ни­ка на св. Де­ва Ма­рия), же­на на Зе­ве­дей и май­ка на Йо­ан, лю­би­мия Гос­по­ден уче­ник.

Тре­та­та ми­ро­но­си­ца е Йо­а­на, же­на­та на Ху­за, до­ма­кин на цар Ирод. Чет­вър­та­та би­ла Ма­рия Кле­о­по­ва, пе­та­та - Су­са­на, шес­та­та - дру­га­та Йо­а­на. По вся­ка ве­ро­ят­ност ще да са би­ли още и Ма­рия - май­ка­та на апос­тол и еван­ге­лист Марк, а съ­що и две­те сес­три на Ла­зар - Мар­та и Ма­рия. Всич­ки тия, как­то се спо­ме­на, след­ва­ли Гос­под Ии­сус по вре­ме на про­по­вед­ни­чес­ко­то Му слу­же­ние, под­по­ма­гай­ки Го ма­те­ри­ал­но.

Те Му ос­та­на­ли вер­ни и пре­да­ни

до са­ма­та Му смърт и при пог­ре­бе­ни­е­то Му. За­то­ва и св. Цър­ква зас­лу­же­но е пос­ве­ти­ла тре­та­та след­пас­хал­на не­де­ля на тия бо­гоп­ре­да­ни же­ни - пър­ви сви­де­тел­ки на Въз­кре­се­ни­е­то. Тях­но­то де­ло на ми­ро­но­си­ци и про­по­вед­нич­ки за Хрис­то­во­то въз­кре­се­ние е дос­той­но за спо­мен и пох­ва­ла. По мо­лит­ви­те на Тво­и­те ми­ро­нос­ци и ми­ро­но­си­ци, Хрис­те Бо­же, по­ми­луй и спа­си нас!

Амин!?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com