Девин бе една от общините, които се представиха на специализираната туристическа борса в Смолян, чиято цел е да промотира възможностите на туристическия регион Родопи. Какъв е потенциалът на Девин и очакват ли нови инвестиции в региона, отговаря специално за "Стандарт" кметът на общината Красимир Даскалов.
- Г-н Даскалов, в Смолян само преди дни се проведе специализирано туристическо изложение, на което се представиха възможностите на регион Родопи. Какъв е туристическият потенциал на Девин?
- През тази година туристическата борса се проведе в Смолян, вместо както досега в Пампорово. И моето мнение е, че това е по-добрият вариант. В Смолян има по-големи възможности за провеждането на подобен форум. Залата на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" предлага много по-добри условия. Имаше и много повече участници през тази година. Ние участваме и февруари на туристическата борса в София. И на двете изложения разчитаме на това да покажем предимствата на нашия регион и туристическия му потенциал, които никак не са малки. Известни сме с многото и разнообразни по вид находища на минерални води. Можем да се гордеем с това, че успяхме да извоюваме средства от кабинета Борисов 2, за да рехабилитираме водопровода от Бедински бани до Девин. И по този начин да върнем в града една от най-добрите и с много силни лечебни свойства минерална вода - бединската.
- Очаквате ли това да доведе до нови инвестиции в града?
- Вече имаме подобни заявки от инвеститори. С пускането в експлоатация на водопровода беше изградена и първата голяма частна инвестиция - уникалният за страната и единствен термален аквапарк. Той привлече страшно много туристи. Свидетели сме на бум за туризма през летните месеци юли и август. Ръстът бе от порядъка на 40 процента. До средата на септември нямаше свободни места в хотелите и къщите за гости. Положителният ефект се почувства и в заведенията за хранене, търговските обекти. От година и половина този сектор се развива много бързо. Вече има заявен интерес от инвеститори за нови хотели и спа центрове. Като се планират 4 и 5-звездни вложения.
- Тези инвеститори от България ли са?
- До момента имаме три заявки и всичките са от български инвеститори, което е радващо. Двамата от тях с опит в туристическия сектор, имат успешни хотели и в зимните, и в летните ни курорти. Преди да изберат Девин те са направили едно добро проучване и са се спрели на нашия град, след като са прогнозирали как в перспектива ще се развие района. Всички залагат на големи балнео и спа центрове и разчитат да ползват минералната вода от Бедински бани.
- Планират ли се ремонти на пътя, така че курортният град да стане и по-лесно достъпен?
- Повечето туристи, които идват, са много доволни, харесват всичко. Девин освен с минералната вода може да се похвали и с много природни забележителности - пещери, скални образувания, водопади, екопътеки, красиви панорами, богато минало и културно-историческо наследство. В градския исторически музей могат да се видят много експонати - над 2000. Девин е много древен град, с над 20-вековна история. Доволни от престоя си тук туристите препоръчват пътят до града да стане по-добър. Вече има решение на този въпрос. Пътят от Михалково до Кричим е попаднал в полезрението на правителството на Бойко Борисов и в момента се играе процедурата по ЗОП за избор на изпълнител, който да рехабилитира пътя. Той ще бъде разширен и реконструиран напълно и ще придобие европейски вид. Надяваме се това да даде още по-голям тласък на развитието на туризма.
- С колко ще се ускори пътуването между Пловдив и Девин след ремонта?
- Ще се пътува около 15 минути по-бързо, но удобството от пътуването ще е несравнимо в сравнение с това, което предлага сегашният път. Досега винаги е имало проблеми заради планинския терен и стръмните скатове. След по-обилни дъждове или снегове има срутвания и свлачища, а след ремонта това ще се реши. Ако няма обжалвания, се надявам строителните дейности да започнат от пролетта на следващата година. Ако е по-голяма и мобилизирана фирма, каквито има сред кандидатите и те имат готовност за това, дейностите ще приключат за един строителен сезон в рамките на 5-6 месеца. Досега се забелязваше тенденция туристите в Девин да са предимно уикендови и градът се пълни в петък, събота, неделя и празнични дни. Но с докарването на тази вода се надявам да се увеличи средният брой на нощувките, които реализират гостите. И да се увеличат тези, които пристигат за по-дълго с цел лечение, рехабилитация, възстановяване.
- Кои са най-многобройните чужди гости в Девин?
- В последните дни имах среща с финландски бизнесмен, с който поддържаме контакт през последните 4-5 месеца. Преди 20-25 години това бяха едни от най-многобройните туристи, които пристигаха целогодишно в града за балнеолечение и сега ние правим всичко възможно, за да се завърнат. Аз си спомням, че тогава идваха възрастни хора с бастуни, а след 15 дни ги захвърляха и даже играеха хора. Ще разчитаме и на летище Пловдив.
- На срещата на Националното сдружение на общините в Пловдив вие предложихте идея за нова такса, която да замени тази за смет. Смятате ли, че тя би била по-справедлива за бизнеса и жителите на Девин?
- Да, ние внесохме тогава предложение, разработено от моя екип в Девин и съгласувано с браншови организации като КРИБ. Точно защото виждаме в събирането на такса битови отпадъци една много проблематична тема не само за нашата, но и за останалите общини. Тя се събира трудно, особено в по-малките общини, в които преобладава възрастно население с ниски доходи. Те дори на вноски нямат възможност да погасят тази такса. Има и много хора, които вече не живеят на посочените адреси, мигрирали са и подават с основание молби да бъдат освободени от тази такса. И тя не само трудно се събира, но и приходите от нея в общините постоянно намаляват. А това е специфична услуга, която не може да бъде спряна при неплащане. Защото ако едно домакинство вече не е в Девин, съседите му са там, акумулират отпадъци и сметосъбирачната машина заедно с работниците трябва да мине оттам. И разходите са същите. Това се дължи на сегашната методология за изчисляване на такса смет, базирана на данъчната оценка на имота. Тя е доста несправедлива и несполучлива. Затова и разработихме нова методика, която според нас има много повече предимства. Имаме данни, че стокооборота в страната за една година е около 10 млрд.лв., а необходимите средства за качествено и ефективно изпълнение за сметосъбиране, сметоизвозване и бетониране на твърди битови отпадъци е около 500 милиона за всичките 265 общини. Или 0,025% от общия стокооборот. И ние считаме, че ако тези 0,025% се начисляват върху всяка стока това няма да бръкне кой знае колко в джоба на хората, но ще си осигурим стопроцентова събираемост веднага. Ще се плаща справедливо - който потребява повече и съответно произвежда повече боклуци ще плаща и повече. Третото предимство е, че България се превръща в много желана туристическа дестинация. За миналата година през страната ни са преминали и почивали 10 милиона чужденци, които не са платили и 1 стотинка такса, а са акумулирали боклуци. За сметка на това хотелиерите са натоварени да плащат и това пречи на бизнеса. Така че се надявам предложението ни да бъде прието.
- Как събраната от държавата сума с новата такса ще се връща в общините?
- Тя ще се връща като целеви трансфер. И за да няма спекулации, предлагаме да се вземат предвид бюджетите, отделяни от общините за тази цел през последните три години и да се отпусне толкова.
- Кои са успехите, които вие си отчитате като кмет на община Девин в последните 2 години?
- Успяхме по Националната програма за енергийна ефективност да санираме изцяло 7 жилищни сгради. По ОПРР бяхме определени като 4-та категория община и са ни отпуснати почти 5 милиона лева отново за въвеждане на енергоефективни мерки в периферни райони, какъвто е и нашата община. През първия етап, който е на приключване, санирахме сградата на Районната служба по противопожарна безопасност и защита на населението, на Районното полицейско управление, една общинска сграда, в която се помещават данъчната служба, Бюрото по труда и социални грижи. Както и две детски градини. Вторият етап от програмата предвижда саниране на още 4 жилищни сгради и до 10-на дни ще разкрием строителните площадки и ще започнем с дейностите. По линия на Националния доверителен екофонд имаме осигурено финансиране и вероятно през пролетта ще започнем саниране на Дома на културата. Мен лично това много ме радва, защото в момента една прекрасна сграда в центъра на Девин стои почти неизползвана. След санирането се предвижда отоплението й да премине на метан и ще може да се ползва през цялата година, така че да раздвижим малко и културния туризъм. През тази година поставихме и началото на фестивала "Чуйте Девин", с който популяризираме традиционните родопски инструменти кавал и гайда. Ще се опитаме да намерим и по-модерното им звучене. Освен музикална и танцова част фестивалът имаше и съпътстваща програма - изложение на занаяти и търговска част. Направихме и многофунционална спортна площадка в село Гьоврен. И искам да изкажа благодарности към кабинета и лично премиера Бойко Борисов, защото работим много добре с това правителство, както и с предходното. В много добра комуникация и взаимодействие сме. И само за две години Девин получи около 4 милиона лева допълнителна субсидия за капиталови разходи. Около 2,5 млн.лв. от тях бяха за водопровода, 160 000 лева за площадката в Гьоврен и около 1,5 млн. лв. предстои да бъдат усвоени за ремонт и рехабилитация в село Гьоврен и в село Осиково. Освен това в момента подменяме довеждащия и вътрешните водопроводи на две села в общината -Лясковец и Стоманово. Това са решения, чакани от жителите на тези села повече от 15 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com