Можем да участваме при предписването на лекарства, казва клиничният фармацевт Велина Григорова
Еднакви правила, по които да се развиват болничните аптеки в европейските държави, бяха приети през миналата седмица в Брюксел. Те са плод на усилията на болнични фармацевти, пациентски организации и сдружения на други медицински специалисти от 34 държави. Засега правилата са препоръчителни, но ще се предоставят на Министерството на здравеопазването (МЗ) и парламента, за да се въведат и у нас, казва Велина Григорова, която представляваше Професионалната организация на болничните фармацевти в България на срещата.
Целта на стандартите, които приеха болничните фармацевти, е да гарантират по-голяма безопасност и ефективност на лечението, както и оптималната употреба на медикаментите, които се използват в него. За тази цел огромно значение има екипът в болничната аптека, както и взаимодействието му с лекарите. За съжаление, у нас законът е напредничав, но често не се спазва. "В аптеката отпускането на лекарствата трябва да става само от магистър-фармацевти и помощник-фармацевти, но в провинцията не са редки случаите обаче, когато има един магистър, а останалите са медицински персонал с нефармацевтично образование", казва Велина Григорова. Едновременно с това болницата е с максимална оценка след акредитация от МЗ и има договор с НЗОК. В същото време в другите държави са налице примери как в една болнична аптека
има по 30 души магистри
"В Малта например, в болница с 800 легла има 30 фармацевти, отделно са техническите лица", казва Григорова. По-малкият им брой у нас обаче се определя и от ролята им в процеса на лечение. В повечето случаи те не участват във вземането на решения за медикаментите, които се назначават. "В приетия документ се препоръчва това да се промени, защото точно клиничните фармацевти познават най-добре взаимодействието на лекарствата", обяснява Велина Григорова. Редица продукти като грейпфрута и жълтия кантарион влизат във взаимодействие с лекарствата и ако се вземат като хранителна добавка, трябва да се спрат, дава пример Велина Григорова. Ако това не стане, те могат да доведат до значителна промяна в бионаличността на лекарствата в организма и до поява на нежелани реакции. "Ролята на клиничния фармацевт също така е да обясни кога да се пие лекарството - преди, след ядене, защото от това зависи как ще се усвои от организма и какъв ще е ходът на лечение", добавя тя. Сред другите важни задачи на клиничните фармацевти, според новите правила на EAHP, е
да следят досието на всеки пациент
за да не стане грешка при предписването на лекарствата. И да съветват кои са най-изгодните от икономическа гледна точка продукти. "Ролята им е да подпомагат дейността на лекаря", казва Григорова. "Клиничните фармацевтични услуги са най-добре развити в Обединеното кралство, дори и в Германия не са на почит засега", признава Григорова. В световен мащаб най-радушно тези специалисти са приети в САЩ и Канада.
Приготвянето на лекарствата в стерилни условия в болничните аптеки е другата слаба брънка в България. В почти всички европейски страни онкологичните медикаменти (цитостатици) се разтварят централизирано в стерилни условия само в тях. "У нас обаче това се прави само в МБАЛ "Токуда" и УМБАЛ "Св. Георги"-Пловдив, навсякъде другаде се приготвят от персонала в отделенията", казва Григорова. И това води до много негативи и рискове. Първият е, че се повишават с около 30% разходите за лекарства в сравнение с другите държави. Това е така, защото централизираното разтваряне дава възможност за
максимално използване на флаконите
а иначе често се налага част от съдържанието им да се изхвърли.
У нас в аптеките се приготвят основно прахове, мехлеми и други нестерилни лекарства и почти 0% стерилни форми. В същото време в развитите държави като Швеция и Германия оптимизират процеса дотам, че една болница приготвя стерилните лекарства за няколко лечебни заведения, а друга - прахчетата и мазилата. В Англия пък можеш да си поръчваш на външна фирма да ти приготви цитостатиците. Във Франция са на път да отделят специален бокс за разтваряне само на антитела - таргетните терапии, за да не се замърсяват, тъй като се търсят максимални резултати от лечението. Въвеждат се и лаборатории за изследване на устойчивостта на лекарствата, които не са употребени веднага. Ако те не са разтворени в стерилни боксове
трайността им е до 24 часа
ако са приготвени в стерилни условия обаче, могат да се използват и по-дълго.
Друг важен момент от бъдещето развитие на болничните аптеки е въвеждането на план за липсите. Това означава да е ясно, ако едно лекарство отсъства, с какво и как може да се замени. Проблемът е много актуален за България, където в много терапевтични области изчезнаха редица евтини медикаменти. За съжаление, всяка болница се оправя сама", казва Григорова. Според нея наредбата, която дава възможност да се внасят липсващи или нерегистрирани лекарства в страната, е доста бавна и няма контрол на цените. "В Италия имат добре развита военна фармация и когато възникнат проблеми, вземат от военновременните запаси, но липсите остават проблем и в останалите страни от ЕС", добавя тя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
