София. Един затворник, осъден за наркотрафик в чужбина, се прибира волно и свободно в България, а родните институции се оплитат като пате в кълчища в обясненията как точно е станало това. Гълъбин Боевски, който трябваше да лежи 9 години в Бразилия за трафик на кокаин, се прибра завчера, след като, както твърди, е бил на свобода още от март. Ако е така, все някоя институция - Външно, МВР, прокуратура или правосъдно министерство, трябва да е била наясно с това. Ето защо опитите за информационно затъмнение трябва да бъдат прекратени, за да не изглежда, че се крие умишлено новината за олимпийския ни шампион.
"Информацията за освобождаването на г-н Гълъбин Боевски е постъпила в посолството на Република България в 16,00 часа на 22 октомври т.г. (23,00 часа българско време) от управата на затвора в град Итай. Час и половина по-късно г-н Боевски е излетял за България, като според посланик Чавдар Николов посолството не е било информирано предварително за това".
Това черно на бяло е част от обяснението, което вчера даде ведомството на Кристиан Вигенин по казуса. Излиза сякаш Боевски си е тръгнал самосиндикално от Бразилия, а родните дипломати са научили за това постфактум. Тук някой по-злонамерен би казал: Да не дава Господ да разчита на тях човек, ако закъса в чужбина, но ние ще си замълчим. Твърденията, че бразилската страна съвсем самостоятелно е взела решението да пусне Боевски най-вероятно са истина. И най-вероятно се касае за едностранно решение и тепърва ще се чакат мотивите на бразилското правосъдие. Дяволът обаче се крие в една дребна подробност. Повече от 10 дни преди осъденият Боевски да се прибере при семейството си, същото българско посолство чрез МВнР и МВР му е издало временен документ за самоличност. С други думи - българските власти не е като да не са знаели, че този човек иска пасаван, който най-често се издава за пътуване. Бил го поискал с цел "назначаване на работа до края на срока за изтърпяването на наказанието".
Тук на всеки би му хрумнало да попита - каква по-точно работа ще извършва тоя човек? Защото, ако ще сади теменужки в затвора, за това едва ли му трябва пасаван, нали? Очевидно документът му е трябвал за друга цел, само че родният дипломат го кара по устав - не се интересува много-много кой, защо и какво.
Цялата тая работа изглежда обаче съшита с бели конци, още повече че през цялото това време Боевски е бил извън затвора. И продължаваме да се чудим как никой, ама съвсем никой в цялата държава не е знаел за този факт при толкова шум, който се вдигаше преди това около процеса. Може би става въпрос за някаква договорка, за неща, които не са за ушите и знанието на целокупния ни народ. Възможно е също така разковничето на цялата история с освобождаването на Боевски да лежи в Бразилия, а не в България. Само че институциите трябваше да се подготвят по-отрано и по-усърдно с обясненията, за да не ги изненадва Боевски "по бели гащи". И не стига, че ги хванаха неподготвени, ами въпросните институции започнаха да се замерят с взаимни обвинения кой е виновен. Главният прокурор и правосъдната министърка отправиха критики, че Външно не им е споделило информацията. Ако трябва да перифразираме кандидат-студента, който беше казал, че "не е лесно да преписваш, когато не можеш да пишеш", бихме казали: "лесно ли е да даваш нещо, дето го нямаш".
Мислехме, че след случая с българските медици в Либия българските власти са станали много по-внимателни спрямо сънародниците ни, които шетат из чужбина. Случаят с прибирането на Боевски май говори за друго. Или пък просто на някой му е по-удобно да мълчи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
