Българският културен институт тръгна от Пловдив

Идеята е на вицепрезидента Илина Йотова, създават го със закон

Българският културен институт тръгна от Пловдив | StandartNews.com
  • Държавата не бива да позволи децата на сънародниците ни в чужбина да забравят собствения си език, каза Румен Радев
  • Идеята е на вицепрезидента Илина Йотова, създават го със закон

Пълна подкрепа за създаването на Български национален културен институт по примера на институтите „Гьоте“ или „Сервантес“ заявиха участниците в Националната конференция за българския език „Език свещен“, организирана по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът беше открит от президента Румен Радев.

В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ представители на Министерство на образованието и науката, на Министерство на културата, на Министерство на външните работи, университетски преподаватели от цялата страна, представители на академични институти дискутираха преподаването на български език като чужд, развитието на българистиката и лекторатите по български език и култура по света, ролята на българския език в културната дипломация и основното му място в концепцията за Български национален културен институт.

Конференцията се проведе в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и точно в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, защото 2022 г. се честват 300 години от рождението на хилендарския монах и 260 години от написването на „История славянобългарска“.

Участниците благодариха на вицепрезидента, че е поставила началото на откровен и необходим диалог между институциите и специалистите.

На конференцията беше изразена общата тревога, че България губи духовни територии, не заема достойно място на световната културна карта. Именно образът на България пред света е основна част от стратегията на бъдещ Български национален културен институт.

„Тази идея беше потънала в прах, а Вие намерихте сили да я възродите“, обърнаха се към вицепрезидента участници във форума.

„България остана последната държава член на Европейския съюз, която няма такава институция. За сравнение – следвоенна Германия още през 1951 г. създава „Гьоте институт“ – първият й инструмент на публичната дипломация“, посочи Илияна Йотова.

Вицепрезидентът изтъкна, че институтът ще бъде наднационална институция, която ще работи за позитивния образ на България навън, за сънародниците ни в чужбина – за връзка помежду им и с българската държава, за опазването, признаването и разпространението на българския език, за българската национална идентичност. „Целта ни не е конкуренция между различните ведомства или една структура да изземва от функциите на друга. Българският национален културен институт ще събере в себе си разпиляната и неструктурирана културна политика на държавата ни“, посочи Йотова. „Радвам се, че сме съюзници с Министерството на образованието и науката, с Министерството на културата, с Министерството на външните работи“, заяви вицепрезидентът. Образователният министър акад. Николай Денков, който участва във форума, заяви пълната институционална подкрепа на министерството.

Необходим ни е Национален културен институт, който да обединява българските общности зад граница чрез българския език и култура, заяви в словото си и президентът Румен Радев. Държавният глава подчерта огромната роля на форума, който поставя във фокуса на дискусията важните проблеми пред утвърждаването и развитието на българския език в България и в чужбина. По думите му това се случва в труден и предизвикателен момент, когато България е раздирана от вътрешнополитически противоречия и решава важни въпроси на полето и на международната дипломация, засягащи бъдещето на страната, на нашите съседни държави и мястото ни в ЕС.

„В този труден и предизвикателен момент, вие връщате дебата там, където му е мястото – за да устоите България като държава, за нашата сплотеност, единство и бъдеще като нация, а това несъмнено е нашият език“, обърна се президентът към участниците в конференцията.

Държавният глава посочи, че българският език е един от най-силните инструменти за приобщаване и обединяване на българската общност зад граница. „Всеки българин по света представлява България и ако той съхрани своята идентичност и постига лични успехи, това е огромен успех за България, защото утвърждава доверието в нашата страна в съвременния свят“, заяви президентът Радев.

Българската държава не трябва да позволи децата на българите в чужбина да забравят собствения си език. „Те винаги ще носят България в сърцето си, ако могат да мислят, мечтаят и говорят на български език“, подчерта още президентът.

Общо беше мнението, че институтът трябва да бъде създаден със закон, за да не е подвластен на мандати. На конференцията бяха обсъдени конкретни предложения за структурата и функциите на института. Форумът завърши с декларация, която изтъква безспорното място на българския език, на културно-историческото ни наследство в държавните политики в областта на образованието, културата, външните работи.

 

Страната ни губи духовни територии

България губи духовни територии, отстъпва в световното културно съперничество, не успяваме да представяме зад граница най-добрите си постижения, слаби сме на полето на публичната дипломация. Грешките ни водят до отстъпления, до отслабен авторитет. Светът не познава достатъчно добре дългата ни история, богатата ни култура, приноса ни в създаването на славянската цивилизация. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на форума в Пловдив.

Единна езикова политика, устойчивост и развитие на българските лекторати зад граница, необходимостта от Български национален културен институт – върху тези три теми акцентира в изказването си вицепрезидентът Йотова. Тя постави въпроса за съхранението на българския език и идентичност в историческите ни диаспори, в новата емиграция, за ролята в съвремието на езика, благодарение на който нашият народ е оцелял през вековете.

Като спешна национална задача вицепрезидентът определи възстановяването на позициите на българистиката. „Не можем да се задоволяваме повече само с констатацията, че заемаме слабо периферно място в славистиката. Изместени сме от свои колеги от Република Северна Македония“, посочи Йотова и изтъкна, че за първи път от години наред Министерството на образованието и науката отпуска средства за целенасочено развитие на българистиката.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай