Четвъртък,

България отвъд границата

От: Даниела Денева, снимки Даниела Денева и пресцентър на вицепрезидента -
1178
България отвъд границата
A
A
A
  • Най-голямата църква в Османската империя плаче за ремонт. Хората от Извор искат граничен пункт, за да стигат по-бързо до София
  • Потомците на избитите българи в Босилеград искат паметна плоча, за да обърнат нова страница

Тесният път от Кюстендил за Босилеград се вие през планински възвишения, а майската зеленина не позволява на погледа да се откъсне. Селата с колоритни имена са нарядко, движение почти няма. През ГКПП-тата Олтоманци и Рибарци влизаме в Сърбия. Още няколко села - Млекоминци, Радичевци, Райчиловци и сме в Босилеград.

24 май е. Във всеки български град учениците са излезли на шествия и пеят "Върви, народе възродени", учителите са пременени и с цветя в ръце, а хората са усмихнати и щастливи. В този ден вицепрезидентът Илияна Йотова избра да отиде при сънародниците ни в Босилеград. За да не са сирачета на празника.

Това е голямо събитие, тъй като политици в този край не идват особено често. Защото тук светлините на прожекторите не блестят силно, а проблемите са много. Краище - така се нарича околията. Винаги е била на края на държавата - и на България, и на Сърбия. Губим я след като Александър Стамболийски подписва Ньойския договор през 1919 г. Тогава в Западните покрайнини остават 120 000 българи, които губят родината си. За 100 г. оттогава те са се стопили с над 100 000 души.

Сега в Сърбия най-голямо е българското малцинство в Босилеград и Цариброд - общо 12 873, според данни от преброяване през 2011 г.

Влизаме в Босилеград и сякаш се връщаме десетилетия назад с машината на времето. Движим се по централната улица, която се казва "Маршал Тито". Подминаваме основното училище - "Георги Димитров".

Първата спирка е в Културно-информационния център /КИЦ/ „Босилеград“. Посрещат ни с хляб и сол.

"Няма нищо по-естествено от това да бъдем заедно на 24 май", казва Йотова на събралото се множество. И припомня, че преди няколко години е било немислимо да празнуваме заедно 24 май. Тя вече е била тук като вицепрезидент - през 2017 г. Държавният глава Румен Радев също е идвал - през 2018 г.

Но проблемите на българското малцинство са си същите. Няколко непримирими българи не спират да напомнят за тях и да настояват за помощ от българската държава.

Плочата на помирението

Вицепрезидентът Илияна Йотова с посланика на България в Сърбия Петко Дойков и Иван Николов, председател на културно-информационния център "Босилеград"

В стаята на КИЦ, отрупана с книги, икони и портрети на наши възрожденци, на стената са подпрени две паметни плочи. Под датите 15 и 16 май 1917 г. са изписани имената на 32 души. Те са изклани от четата на сръбския поручик Коста Печанац, която вилнее в Босилеградско. Шпицкомандата напада мирни хора, които нямат оръжие да се защитават - някои са убити в кръчмата, други - на улицата, трети - на реката. Главорезите влизат в къщите, обират каквото намерят, измъчват стопани до смърт, за да кажат къде крият парите.

Историци са на мнение, че нападението над мирни жители на българска територия е отмъщение на сърбите заради пораженията на армията им от нашата войска по бойните полета на Сърбия, Македония и Албанските планини.

От тези събития са минали 105 г., но пролятата кръв тежи, а потомците на избитите помнят стореното. Те обаче не искат отмъщение, а помирение. От години представители на Гражданския комитет "Западни покрайнини", на Културно-информационния център на българите в сръбския град и на Сдружение "ГЛАС" - Босилеград, настояват да бъде поставена плоча в памет на загиналите. „За да бъдат избегнати повторения на подобни събития, историята трябва да бъде прочетена такава, каквато е, страницата да бъде затворена и паметта на жертвите да бъде почетена по един европейски начин”, каза Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград, който неуморно се бори за правата на малцинството. Двете плочи са изработени още през 2017 г. Те са се надявали представители от правителствата на двете държави да се съберат и да отбележат 100-годишнината от събитието, като така отворят нова страница в отношенията.  

Властите в Сърбия обаче не разрешават това да се случи.

„Поставяне на такава паметна плоча означава признаване на вина, поемане на отговорност, след това един морален катарзис, който подразбира сериозно преразглеждане на историята“, коментира Иван Николов.

Илияна Йотова се ангажира разговорите по темата да продължат. И припомни, че президентът Радев също е поставил въпросите при срещите си на високо ниво в Сърбия.

Реката край мината потича бяла

Друг проблем, който поставиха сънародниците ни пред вицепрезидента, също е от години. Станал е кауза на Ботьо Христов, председател на сдружение „Еко-Био-Правда” и един от двамата фермери със сертифицирано биологично производство в Босилеград. Той отново алармира за замърсяването на реките Драговищица и Струма от оловно-цинковата мина в Караманица. Живеещи край реката твърдят, че водата край рудника поне два пъти седмично потича бяла. Правени са замервания, но сръбските експерти казват, че показателите са в нормите.

Според местните хора потокът, който изтича от хвостохранилището и се влива в река Караманичка, после отива в река Драговищица и влиза в България. 15-ина км по-нататък водите на Драговищица се вливат в Струма, тръгват към Кюстендил и надолу към Благоевград, Кресненското дефиле и Гърция.

Босилеградчани са правили няколко протеста, включително и в София. Но без резултат.

"Българската държава да реагира, за да ни защити. Да бъде по-остра със сръбските власти. Имате лоста ЕС", каза Ботьо Христов. "Среща за екологията ще има", обеща Йотова. Тя припомни, че е имало стъпки от българската държава в тази насока.

Преди няколко години бившият министър на екологията Нено Димов постави въпроса на сръбския си колега, но получи същия официален отговор. Посланикът на България в Сърбия Петко Дойков вижда решението във включването на български експерти в замерванията заедно със сръбските.

Йотова посъветва представителите на Гражданския комитет да напишат своите искания и тя да ги предаде на президента и на съответните институции. "Ние не се отказваме. Борим се за правата на българите. Българското национално малцинство е записано в Конституцията на Република Сърбия. Това е първата стъпка, втората е пълноценната реализация на правата на нашите сънародници. Диалогът е единственият път за изчистване на нерешените въпроси, за да вървим напред двата народа и двете държави“, посочи вицепрезидентът. Тя увери нашите сънародници, че българската държава стои зад техните интереси. Но ги призова да бъдат по-активни в решаването на важни въпроси, като например за българско съдържание в учебниците. "Децата говорят и мислят на български, но има още какво да се иска", посочи Йотова.

Българско образование без учебници

В Босилеград има две бг училища - основното "Георги Димитров" и гимназия, която миналата година отбеляза своята 80-годишнина. Осигуряването на учебници на майчин език обаче си стои като проблем от десетилетия. Заради липсата им родители отказват да запишат децата си в български паралелки, а други са принудени да ги прехвърлят в сръбски. Въпреки че са писани многобройни писма и до българското, и до сръбското министерства на образованието, изглежда че темата никога не е на дневен ред, за да бъде решена. Пък и постоянно има спорове чия е отговорността, а горещият картоф се прехвърля между директора, кмета, чиновниците...

Илияна Йотова участва в тържественото отбелязване на 24 май с българите в  Босилеград - От деня

На 24 май гимназистите са строени в класната стая, за да посрещнат високите гости. На чист български или с лек акцент рецитират "История славянобългарска" и стихове на български и сръбски. Вицепремиерът припомни на децата, че 300 млн. души по света пишат на кирилица, че сме наследници на горда цивилизация, че делото на Кирил и Методий е спасено в България. "Да помните корените си. Защото който уважава миналото, има и бъдеще", каза Йотова на младите българи.

Тъжното село Извор

Следващата спирка на вицепрезидента е едно красиво и тъжно село - Извор. Посрещат ни къщите - хубави, двуетажни, просторни. Но с изкорубени прозорци, порутени покриви, оставени на времето да реши колко ще са дните им. Хората ги няма.

Село Извор

Някога Извор е било център на околията, а след Освобождението е дало няколко първенци в управлението на Княжество България.

Най-впечатляваща е църквата - огромна сграда на хълм. Тя е била предназначена да служи на цялото Краище. Построена е между 1833 и 1835 г. Изградили я майстори дюлгери от Дебър.

Новият храм бил изографисан от Самоковския майстор Димитър Зограф – племенник на Захарий Зограф. Чудните образи на Св. Йоан Кръстител, на Св. Анастасий, на Св. Йоан Рилски-Чудотворец, на Св. Андрей Първозвани са излезли изпод неговата четка.

Свещеникът протойерей Зоран Стоянов, който се грижи сега за църквата, разказва как изворчани се сдобили с толкова голям храм.

Според местната легенда, през 1830 г. поп Новко отишъл в Цариград, за да поиска от султан Махмуд II разрешение за градежа.

Владетелят уважил дързостта му и снизходително позволил храмът да е с размери “колкото кожата на един вол”. Поп Новко настоял във фермана да се впише това условие. Но изворчани измислили как хем да спазят заповедта, хем да направят храм, какъвто искат. Изрязали волска кожа на тънка дълга ивица. Получило се въже, което опасало огромна площ от цели 702 кв. м. Когато султанските пратеници дошли да видят храма, били изненадани от огромните му размери. Селяните обаче показали, че църквата не излиза от пределите на волската кожа и турците нямало какво да направят. Така "Света Троица" се оказала най-големият храм в Османската империя! Размерите му са 36 м дължина, 20 м ширина и 18 м височина. "Тук може да служат 20 архиерея и 50 свещеници", казва отец Зоран.   

Но е видно, че църквата има нужда от сериозен ремонт. През 1996 г. е потегната, след като единият й зид е паднал, сменен е и покривът. През 2014 г. България изпратила 26 000 евро, с които са укрепени стените, за да не паднат съвсем. И от тогава - нищо.

В двора на църквата е другият стожер на Възраждането - килийното училище. Преди близо190 г. то е съградено нелегално, а местните българи го наричали “Университета”. Защото децата, учили тук, по-късно са получили образование в цяла Европа и са станали кметове, учители и лекари в свободна България.

И ако църквата все пак се крепи, то сградата на килийното училище ще рухне всеки момент. За последно то е получило дар две камбани от наши сънародници от Ксантийско, Беломорска Тракия. Това било преди много години.

                            В тази постройка до църквата  е било килийното училище

Около 50-тина души живеят днес в селото, което е разпръснато на няколко махали. Всички са българи. Но все повече се разбягват, за да си търсят прехраната по Сърбия, по България, казва кметът Горян Миланов.

Младите хора се броят на пръсти, работят в Босилеград, който е на 4 км от Извор. Добре, че асфалтирали пътя преди няколко години, защото преди бил черен и при дъжд ставал непроходим. "Имаме и една ученичка - Милена Милева в първи клас. Училището обаче е затворено и специално за нея идва учител от Босилеград", разказва кметът.

Босилеград, както и Цариброд - двете общини, където живее българското малцинство, са най-бедните в Сърбия. Между тях няма път, нито железница. Цароброд обаче има късмет да се намира на международния коридор 10. Но Босилеград е напълно икономически и комуникационно откъснат.

За да се стигне до София са нужни около 3 часа, защото се минава през Кюстендил. Мечтата на местните е да отворят граничен пункт към Трекляно, който значително ще скъси разстоянието - през Перник до столицата са 80-90 км, казва кметът.

Кметът на Извор Горян Миланов

Сега всички очакват събора за свиждане, както го наричат - на 25 юни да се отворят границите от двете страни, за да могат да се съберат роднините на поляната в местността Славчето. От две години не е имало такъв събор заради пандемията. Сръбската страна вече е дала разрешение, чака се българската да каже "да".  

Подготвят бизнес форум

Българските предприемачи може да имат интерес да инвестират в Краище. Но за да се случи това, също е необходима помощта на държавата, която да съдейства за създаването на контакти. "Подготвя се бизнес форум, който да се проведе в Босилеград". Добрата новина съобщи посланикът на България в Сърбия Петко Дойков. Обсъжданата дата е през втората половина на септември. В момента се водят активни разговори с Агенцията за малки и средни предприятия. Местните хора да дадат подробности за възможностите, които имат, а Министерството на икономиката в България ще изготви профил на най-подходящите фирми, които да покани, каза Петко Дойков.

Новината бе съобщена в пресклуба на БТА в Босилеград. От 6 г. държавната агенция има кореспондент в града - Александър Димитров, а с делегацията на гости му бе Евгения Друмева, заместник-генерален директор на БТА. Вицепрезидентът Илияна Йотова заръча на пресклуба да помогне на младите хора с информация за възможностите да учат в България.    

Тръгваме си от Босилеград, където нашите сънародници се борят да запазят идентичността си. Никога не са напускали земите си, но са станали жертва на Великите сили и голямата политика. За щастие, те са признати в Конституцията на Република Сърбия. А за българите в Македония предстоят тежки битки.

Йотова чества 24 май с представители на българското малцинство в Босилеград  ᐉ Новини от Fakti.bg - България | ФАКТИ.БГ


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички