Близо 6000 станаха сирийските бежанци у нас. Заедно с увеличаването на бройката им се поляризира и общественото мнение. Има ли напрежение в страната, при какви условия живеят тези хора, трябва ли да се притесняваме от тях, попитахме Христо Григоров, председател на БЧК.
- Г-н Григоров, има ли напрежение у нас заради притока на бежанци?
- Тази ситуация поляризира българското общество - едни са "за", други са "против" бежанците. Напълно разбирам хората, които са против, и първо ще се опитам да обясня тяхната гледна точка. Миналата събота бяха в Самоков, посетих един от циганските квартали там. Това е гето, в което няма нормални условия за живот. Освен това се получава така, че един учител, който е работил години наред, е социално слаб. Голяма част от българската интелигенция също е доведена до това състояние и един човек ми каза: Г-не, ние сме бежанци в собствената си страна, а вие помагате на другите. Обяснявам това, за да се види и другата страна, за да разберем защо тези хора са против бежанците.
От друга страна, всички тези хора, които идват в България, са напуснали домовете си не по собствено желание, а за да спасят живота си. Ако се направи анализ на бежанците, ще се види, че една голяма част от тях са жени и деца, много бяха по джапанки и по къси панталонки. Това говори, че майките в паниката са тръгнали само с това, което е било пред очите им, за да спасят децата си. Така че трябва да подадем ръка на тези хора, нека забравим състоянието, в което се намираме в момента, нека не говорим за това, че сме една от най-бедните държави в Европа, нека им протегнем ръка. Ако вие отидете във "Враждебна", във "Военна рампа", ще видите хора в нужда, които очакват да им помогнем.
- Как си обяснявате тогава тези ксенофобски настроения у нас?
- Въпросът не трябва да се политизира, вкарването на политически елемент дава различните окраски на ислямизъм, тероризъм, а това са само хора в нужда. Идете да видите сами майките с децата. Когато бяхме във "Враждебна" с Кристалина Георгиева, майка с 4-5 деца плаче и казва: Помогнете ни, вижте за какво става дума няма храна, няма вода, няма лекарства. За тази ситуация и ние сме виновни, защото напливът стана много бързо. Може би като държава трябваше да се подготвим, трябваше да видим бъдещето още преди 2-3 години, когато започнаха процесите в Сирия. Още тогава можеше тези казарми и училища, които сега се намериха, да се подготвят за кризисните обстоятелства. Ако държавата беше отделила малко пари да ги оправи, те щяха да стоят като един резерв, защото и самата България може да пострада от бедствия, наводнения, земетресения. А при нас се получи така, че когато дойдоха бежанците, си казахме: Ауу, какво се случи. Сега и ние, и държавата, правим всичко, което можем, за да не излязат нещата извън контрол.
- Какви са настроенията на хората конкретно в местата, където са настанени сирийците?
- По-скоро са негативни, там се създава едно настроение на страх и несигурност. Това е факт и няма защо да го крием. Но искам да ги уверя, че няма защо да се плашат - две трети от сирийците искат да се върнат в страната си. Да не забравяме и че в Европа сирийската общност има доста силно присъствие. У нас най-много на бежанците отново помагат сирийците. Така че не трябва да се страхуваме, имаме държавни институции, които следят нещата.
- Имат ли сирийските бежанци достатъчно добри условия на живот?
- Не, едва онзи ден във "Враждебна" беше пусната топлата вода. Семейства от по 6-7 човека живеят в коридори в импровизирани стаи, отделени една от друга с одеяла, заедно с малките си деца. Нещата са като от филмите на Хичкок. И все пак това е по-добре, отколкото да са на палатки през зимата. Малко по малко нещата се нареждат - отпушва се канализацията, пуска се топлата вода. Народът също прояви милосърдие, всеки ден тук идват хора, носят памперси, завивки, играчки. Не можем да кажем, че българският народ е негативен, седи и наблюдава, напротив. Но искам да призова хората: Нека да не си чистим гардеробите, дарявайки. Това, което им оставяме на тези хора, е визитната картичка на България пред тях.
- Събират ли се средства и по банковите сметки?
- Да по банковите сметки получихме вече 43 хил лв. за две седмици. Това е добре, защото не сме в условията на национално бедствие, а по принцип един народ се активизира бавно. Но българинът винаги помага - да вземем за пример и Бисер, и Хаити, и Япония. Винаги сме помагали, стига да имаме много ясна цел. В конкретния случай тя е тези невинни деца. Отворихме и номер за смс-и към мобилните оператори - 1466. Един смс е едно левче, още не знаем какви са постъпленията от тях. Само "Отворено общество" дари 20 хил. лв., корпоративният бизнес също започна да се активизира, но той предпочита да помага в натура - храна, вода, нови дрехи, обувки. Народът ни много пъти е показал съпричастност към хора в нужда - подадохме ръка на арменците, на евреите, стотици хиляди българи бяха прогонени от Беломорска Тракия, тогава пак им подадохме ръка. През 1913 г. малка България изважда 800 хилядна армия и издържа с месеци 130 хиляди пленници, как е станало това!
- При тези лоши битови условия нямате ли притеснение, че ще избухне епидемия, сега идва и грипът?
- На предстоящото заседание на Националния оперативен щаб ще повдигнем точно този въпрос. Има няколко болни деца, на едно дете му свършваше инсулинът. Обадиха се лекари сирийци, които са учили тук и искат доброволно да помагат. Но все пак трябва да има по-сериозна организация. Ще поискаме веднъж седмично да ходят екипи с педиатър във "Враждебна" и "Военна рампа". МЗ също започна програма за имунизация на децата, но трябва още малко да се стиковат нещата. Все пак бежанците ни изненадаха, а вече наближават 6000.
- Не е ли много малка тази цифра, за да имаме проблеми и да сме изненадани от идването им?
- В Турция има над 500 000 сирийци, в Йордания - над 600 000, в Ливан - 700 000. Но всичко е до организация и финансов ресурс. Турция получи десетки милиони, за да се справи с този проблем от ЕС. Европа взе много правилно решение, инвестира над 2 млрд. евро в страните съседки до Сирия, за да задържи там бежанците. Ние имаме само 6000, но не бяхме заделили финансов ресурс и нямахме готовност, за да ги посрещнем. Затова помолихме централата на Червения кръст за помощ, взе се принципно решение и 172 000 швейцарски франка вече пътуват за България. Тази сума е подходяща за по-малък брой хора, но ще има и втори, и трети транш. Ние сме част от едно голямо европейско семейство, в което страните трябва да си помагат.
- Какво ще правят сирийците у нас - ще се търси ли работа за тях, ще ходят ли децата на училище?
- Децата трябва да влязат в училище, а не да ходят по улиците, сега търсим учители с арабски език. За родителите им се търси работа. Има един съюз на превозвачите у нас, преди месец и половина ни казаха, че им трябват 150 шофьори. За съжаление още не сме ги намерили. Самите сирийци искат да работят. Една жена ни каза при посещението с Кристалина Георгиева: Дайте ми възможност да работя, аз съм фризьорка, не искам да ви тежа. Но това са процеси, които тепърва ще се решават. Не всички сирийци, които са тук, са и бедни. Има хора, които са успели да вземат малко парички, които има къде да останат.
- Ще имаме ли скоро парамедици?
- Да, официално открихме училището, първи курс вече върви. То се направи с подкрепата на Немския червен кръст. В Германия при десет повиквания на спешна помощ, осем са за парамедици, само две - за лекари. Лукс е при липсата на лекари да качим екип с тези специалисти в линейка, за да отидат при баба, която я е заболял корем и е повърнала. В целия цивилизован свят този въпрос е решен - в САЩ, Германия, Израел, Франция, парамедикът е на нужното ниво и почит. Но трябва да се създаде разбиране в гилдията, че парамедикът не се бърка в лекарската работа, той е преди това. Той казва каква е конкретната ситуация, поддържа връзка с колцентъра, ако нещата са в неговите правомощия - помага, ако не са - води пациента до болница. Явно у нас трябва до дъно да изпием горчивата чаша, за да тръгнем по правия път. Не трябва да се страхуваме и от публично-частното партньорство в тази сфера. Има подготвени фирми, които могат да предоставят подобни услуги
- Кой ще плаща тогава?
- Трябва държавата да регламентира този процес, да даде поле за действие на застрахователните институции. Трябва парамедикът да стане официална професия, да се регламентира правото на медицински транспорт например. Но засега законови промени няма. При тези чести смени на екипите в МЗ нещата се бавят. Сега пак сме поставили темата пред този екип. Искаме да вкараме и хеликоптери при спасителните акции в планината. Който има планинска застраховка, разходите ще се покриват от нея. Но може тези хеликоптери да се пуснат и на магистралите, да помагат при катастрофи. Може да се направят 5-6 пункта и те да помагат при инциденти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
