Когато преди два дни за първи път публикувахме новите програми по история за пети клас, един познат ми каза "Ей, ами то така беше по мое време". Прословутата реформа в образованието се оказа "добре забравеното старо" - след години на експерименти, които трябваше да ни впишат в Европа, да вкарат "модерност" в учебниците и да ги направят "адекватни" на съвременните изисквания, в крайна сметка се върнахме на времената още отпреди прословутите демократични промени.
В което само по себе си няма нищо лошо. Има лошо в това обаче, че вече повече от 20 години образованието ни се върти в кръг, експериментирайки със самото себе си, и представя това като реформа с главно Р. В началото на демокрацията великата цел беше да бъде разрушено всичко, което по някакъв начин ни навява макар и бегли спомени за тоталитаризма - и пренаписахме програмите, ашладисахме учебниците с малко Европа - като Алековия герой, който наметна белгийската мантия и ето ти го "цял европеец".
Големият проблем и на предишните, и на настоящите учебни програми е в това, че те се разработват "на тъмно", общественото им обсъждане е само пародия, а концепция за това какво трябва да знаят и умеят децата направо липсва. Опасявам се, че този проблем ще се усети с най-голяма сила сега. Причината е, че парламентът заложи нещо като мина на образователното министерство, записвайки в училищния закон, че той влиза в сила още от догодина за първи и пети клас. Министерството, притеснено от кратките срокове, в които трябва да реформира и програми, и учебници, се втурна да прави промени само в тези два класа. Получава се реформа "на парче" - вече знаем какво ще се учи в пети клас, но не знаем какво е в четвърти и шести. Как се свързват знанията от тези три класа, така че детето да няма усещане за пропуски? Какво се случва с произведенията, които отпадат от програмата на пети клас, като например Вазовото стихотворение "Родната реч"? В някой друг клас ли отива или просто изчезва безследно? Едва ли учителите, които трябва да дадат становища по програмите, ще бъдат в състояние да го направят, ако не виждат цялостната идея, заложена в тях.
Така и не постигнахме консенсус за начините, по които трябва да се преподават българска литература и история, за това около кои автори и събития се обединяваме за това, че те са важни за националната ни идентичност и не трябва да бъдат закачани. В министерството се формират работни групи, които дават някакви предложения, и в тях дори има учители. Невъзможно е обаче такава цялостна реформа да бъде направена, без да стъпи на концепция, която да обхване програмите за всички класове, при това по няколко предмета накуп - история, география, литература. В момента деканите на природните факултети настояват такава концепция да се изработи и за техните науки - но едва ли ще дочакаме да я видим.
На този етап онова, което се вижда, е че програмите са закърпени тук-там с някоя "брюкселска дантела" в образованието. Тук са прикачили урок по здравословно хранене, там за писането на sms, или са вкарали изискване детето да умее да прави мултимедийна презентация на наученото. Благодарение на това ноухау новият предмет "Технологии и предприемачество" например се е превърнал в миш-маш от разнородни умения - в един от часовете децата трябва да учат как се вари супа, а в друг - как се борави с уебкамера. Не завиждам на учителя, който ще преподава всичко това. Не завиждам и на автора на учебници, който ще го пише. А най-вече на децата, чиито учебници само след няколко години отново ще трябва да бъдат поправяни заради "бисери", ще бъдат обект на кръгли маси, дискусии и прочие умни форуми, които да обясняват що е топла вода и има ли тя почва у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
