През първите три месеца на 2013 г. пазарът на общото застраховане у нас отбеляза ръст. Това се наблюдава много рядко след настъпването на кризата през 2009 г. Дали това се дължи отново на автомобилните полици, или пък имуществените са започнали да набират скорост? Какви са нагласите на хората една година след земетресението в Перник? Къде е потенциалът в българското застраховане? На тези и други въпроси пред "Стандарт" отговори изпълнителният директор на ЗАД "Алианц България" Милен Драгневски
- Г-н Драгневски, как се развива застраховането у нас през 2013 г.?
- През 2012 г. пазарът на общото застраховане у нас отбеляза спад с около 2%. Тази година през първото тримесечие се наблюдава ръст от около 6%. За съжаление обаче продължава тенденцията пазарът да бъде концентриран най-вече около двете автомобилни полици - "Гражданска отговорност" и "Каско". Втората по значимост група застраховки са имуществените. Основната част от премиите по тях се формират от големите фирми - т.нар. застраховки индустриален пожар, където конкуренцията е огромна. Тъй като фирмите изпитват затруднения в момента, те търсят ограничаване на покритията и оптимизиране на разходите си, включително за застраховане. Така че е доста трудно на пазара. Като акценти и възможности за развитие през 2013 г. сме идентифицирали физическите лица и малкия и средния бизнес.
- Защо виждате по-голям потенциал за развитие при тези клиенти?
- Наскоро беше огласено изследване, според което около 7% от домакинствата в България правят застраховки на имуществото и дома си. За сравнение в Словакия този процент е около 50, а в Хърватия - 30. Би могло този процент при нас да се разгледа или като неразвит пазар, или като прекалено много възможности за развитие. От друга страна, традиционно малкият и средният бизнес е по-стабилен и няма големи флуктуации както при големите клиенти.
- На какво се дължи този 6-процентен ръст на пазара, за който споменахте?
- Основно на "Гражданска отговорност" и леко завишените премии.
- Има ли някаква база, на която да се стъпи и да се каже, че през 2013 г. общото застраховане в България, ако не на плюс, то поне няма да бъде на минус?
- Засега техническите резултати, които показва Комисията за финансов надзор за първото тримесечие, са положителни за повечето компании, което е добре за целия пазар. Но все още е твърде рано да се ангажираме с конкретна прогноза.
- Наскоро се навърши една година от земетресението в Перник, което предизвика един, макар и краткосрочен, бум на имуществените застраховки. Очаквате ли тези хора да подновят полиците си?
- За съжаление ефектът миналата година наистина беше краткосрочен. Но мога да потвърдя, че пред нашите офиси имаше опашки от желаещи да застраховат дома си. Ефектът за "Алианц България" се изрази в около 6000 нови клиенти и 600 хил. лв. допълнителен премиен приход. Сега ние запазваме преференциалните си условия за имуществените застраховки на физически лица и очаквам по-голямата част от тях да се подновят. Освен това средната норма на задържане на такива клиенти при нас е 75-80% дори и без да е имало земетресения или други природни катаклизми.
- Какъв е интересът към имуществените застраховки т.нар. първи риск, при които се получава обезщетение само при първа заведена щета?
- Мисля, че започва да затихва. В "Алианц България" наблюдаваме такава тенденция. Причината е, че при полиците "Първи риск" покритието е ограничено и при голяма щета или голямо застрахователно събитие този продукт не дава възможностите за пълно покритие на застрахования имот. Т.е. като един краткосрочен вариант или много евтин вариант - да, не е лош. Но като пълно покритие, като добра застраховка - не бих го препоръчал. "Първи риск" при нас се отнася за имоти до 120 кв. м застроена площ. А в повечето случаи за райони като Перник например или в провинцията не е приложим продукт, защото голяма част от хората имат къщи, които са с по-голяма площ.
- Означава ли това, че хората вече осъзнават сериозността на тези полици и предпочитат продукт, който ще им даде по-голяма сигурност и покритие?
- Да, така е. Но това коства много големи усилия от страна на застрахователите в обясненията за качествата на различните полици. Но мисля, че тепърва ще се засилва този процес. Важно е хората да осъзнаят нуждата от имуществените застраховки, че най-ценното нещо, естествено след живота, е домът. Колата е доста по-евтина, но странното в мисленето на клиентите е, че те първо оценяват автомобила като най-важен. Това не е така. Освен това всяка година стойността на автомобила пада, докато цените на жилищата вероятно стигнаха дъното и ще растат. Така че като инвестиция имуществото е доста по-ценно от автомобила.
- Какво трябва да направи бизнесът, за да успее да убеди хората, че те наистина имат нужда от тази застраховка?
- Повече разяснителни кампании и продукти, които да са насочени към клиентите и да отговарят на техните нужди. Ние наблюдаваме, че както почти навсякъде движещият мотив е цената. Но виждаме и че хората търсят по-лесни, по-разбираеми за тях продукти, които да са и атрактивни. Като много важен е и процесът на ликвидация при възникване на застрахователни събития. Т.е. ние търсим един смислен продукт с максимални покрития, но който да е и разбираем.
- А държавата би ли могла да помогне в популяризирането на имуществените застраховки?
- Според нас това, че държавата се намесва в събития като в Перник с всякакъв вид помощи, не помага на процеса за разрастване на пазара и покупка на нови застраховки от клиентите.
- Къде виждате по-голям потенциал за развитие на имущественото застраховане - при банковото кредитиране или при частните лица?
- В момента ипотечното кредитиране е в застой, клиентите не търсят нови кредити, а тези, които имат, гледат да ги върнат по най-бързия начин. Базирайки се на това, че до голяма степен собствеността в България принадлежи на физическите лица, очаквам по-скоро да се развива т.нар. осъзнато застраховане на имущество. Не може да имаш автомобил за 10 хил. лв. и да го застраховаш, а да имаш апартамент за 70 или 100 хил. лв. и да не го застраховаш.
- А как вървят земеделските застраховки?
- За съжаление няма официални данни каква част от земеделските производители се застраховат. Според наши оценки размерът на този пазар е между 15 и 20 млн. лв. годишно. 2012 г. беше изключително неблагоприятна за земеделските производители с измръзванията на реколтата в началото на годината. Тогава ние от "Алианц България" платихме около 2,5 млн. лв. щети. Въпреки това обаче интересът към тези полици не е голям. Като тенденция виждаме, че по-големите фермери, които обработват около 50 хил. дка или повече, не се застраховат и задържат риска за себе си. По-голяма активност проявяват по-малките и средните земеделски производители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
