Партията на Борисов се превърна в център, около който гравитира и опозицията
Победата на ГЕРБ на местните избори е категорична. Като цяло нямаше изненади и вотът повтори до голяма степен политическата ситуация от поредицата избори, които имахме след 2014 г. По-интересното като тенденция е налагането в нашата политическа система на ГЕРБ като един явен властови център, около който ще гравитират всички останали партии, включително и опозиционни. ГЕРБ се опитва от известно време насам да си създаде левица. Това обаче не се получи, защото БСП запазва влиянието си в национален мащаб, но тенденцията продължава да е ниска и незадоволителна за реализирането на управленски програми. Реформаторският блок запази позициите си въпреки проблемите, които имаше в самата коалиция, и странните кандидати, които избираха. В този смисъл реформаторите стабилизират управлението си в правителството чрез местните избори.
Не очаквам да има пренареждане в управляващата коалиция
Това, което евентуално може да се случи във властовия център, по заявките, които дават, е по-скоро за президентските избори.
Битки на балотажите ще има, но в градовете, в които ГЕРБ води със значителна преднина, се очаква кандидатите й да бъдат подкрепени от тези плаващи многоцветни мнозинства вдясно - от АБВ, националистическите партии ВМРО и НФСБ.
Общо взето, вторият тур е с предизвестен край
Особеност на отминалия вот е разминаването в подкрепата за кандидат-кметове и общински листи. Специално в София партиите, чиито кандидати за кметове имат по-голяма подкрепа, отколкото листите, са две. Това са АБВ с местната коалиция "Сердика" и ГЕРБ с Йорданка Фандъкова, което показва, че са излъчили сигурни кандидати. Същевременно при реформаторите разликата е огромна. Вили Лилков е най-нехаресваният от собствения си електорат кандидат. Вижда се, че някои от партиите се справят успешно с излъчването на политически лидери, а други - нямат такива механизми. При Реформаторския блок това донякъде е логично, защото той е съставен от много различни партии и властови претенции.
Избирателната активност на референдума не бе толкова висока, колкото очакваха поддръжниците на гласуването със "за". Целият организационен хаос около провеждането на местните избори и референдума говорят за технически проблеми. Въпросът на този референдум е от техническо-изпълнителен характер. Логиката му беше да е част от пакета от въпроси, които президентът лансира. Оставянето му да виси извън останалите до голяма степен обезсмисли референдума. Интересно ще е как ще гласува ГЕРБ за този референдум, когато влезе в парламента. Моите очаквания са не всички, ако не и цялата група, да го подкрепят и самите те да го бламират така, както направиха с предложението на президента. Гласуването за референдума в Народното събрание ще е част от други договорки, които ще текат. Референдумът ще бъде използван по-скоро като политически инструмент, отколкото с него да се вземе решение по същество за електронното гласуване.
Целият този изборен хаос, който се случи, е ужасен и продължава доста отдавна. Трябва да се повдигне въпросът за постоянна изборна администрация. Много неправителствени организации са го предлагали и е време да се замислим над това. Има рискове, разбира се, защото с постоянни хора в изборните комисии ще се повиши рискът от корупционни практики, но, от друга страна, ще доведе до повишаване на компетентността. Защото сега от ЦИК до секционната комисия наблюдаваме пълна некомпетентност.
Записа Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
