Стара Загора. Драшко Джурович за втори път идва в Стара Загора, за да участва в международния фестивал за ново европейско "Златната липа". Режисьорът от Черна гора, в чиито вени тече синя кръв - той е сред братовчедите на Симеон Сакскобургготски - твърди, че се чувства тук като у дома си. И много би искал следващия му филм да участва в конкурсната програма на поредното издание на феста с арт директор Магдалена Ралчева.
- Драшко, харесва ли ви тук?
- Естествено. Всички са много приятелски настроени. Комбинацията между стара и нова архитектура в Стара Загора е атрактивна. Храната прилича на нашата, въпреки че е малко по-солена. Кинофестивалът набира скорост. Освен всичко друго, търся и актьори за следващия си филм - а вие имате прекрасни професионалисти. Приличаме си, имаме сходен манталитет - това ме кара да се надявам, че ще стигнем до копродукция.
- За какво ще бъде следващия ви филм?
- Ще се казва "Кралицата на сърцето и меча"
Тук, в Стара Загора, преговарях с Джанкарло Джанини за една от големите роли. Обсъждам проекта и с Ян Харлан, продуцент на Стенли Кубрик. Имам персонаж и за него. Надявам се да се съгласи, защото е приятел. Историята се развива в навечерието на Берлинския конгрес. На него великите сили разпределят Европа на хартия.
Малките нации могат единствено да умират
Нищо друго. И за това искам да снимам филм-алегория - с интриги, любовни истории, шпионаж. Има две нива на политика - официалното дипломатическото и скритото, което всъщност е по-важно. В Черна гора има идеални условия за снимки - чудесна комбинация от планински и морски терен.
- Вярно ли е, че сте принц?
- Царица Йоанна, съпругата на цар Борис Трети, е племенничка на моята баба, кралица Елена. Така че със Симеон Сакскобургготски сме братовчеди.
- Значи имате синя кръв?
- Когато правиш кино, е по-важно дали имаш пари.
- Това ли е драмата на нашите географски ширини - противоречието между аристократизма на духа и финикийските знаци?
- Аристократизмът винаги е в съзнанието, преди да бъде материално изразен. Трудностите, с които ние трябва да се справяме по нашите географски ширини, са свързани с прехода от комунизма към криворазбрания капитализъм. А той е единствено на материалното. То е обладало духа.
- Няма ли да ви е по-лесно да намирате пари и звезди, ако се представяте като член на кралска фамилия?
- Не. Най-малкото защото баща ми е фанатичен комунист - но не към политическия режим, а към идеалите. Социализмът в Югославия беше доста по-мек. А сега все повече става ясно, че капитализмът не е за нас. И затова започваме да възраждаме историите на миналото. Но не бива да забравяме какво се случваше тогава. Това е огромен проблем за постсоциалистическите общества и държави. Разбира се, че в Чехия и в Полша е по-различно. Бях там през 70-те - страхът от Русия беше страшен. Те се криеха, мълчаха и трепереха. Докато при нас това го нямаше.
Тито беше уникален човек
Много се ядосах, че умря прекалено рано. Защото след него Югославия се разпадна. За това трябва да благодарим и на Горбачов. Той е изключително важна фигура за историята. Въпреки че не знаем точно какви са били всичките му крайни цели. Берлинската стена падна и това беше невероятно. Но доста от хората от тази епоха имат лоша съдба. Това, което става сега в Украйна, прилича на събитията в Югославия от 90-те години. Гражданската война е най-страшното, което може да се случи в живота на човека.
- С кои принцове и принцеси от вашето родословно дърво общувате?
- Бях асистент режисьор на церемонията по погребването на нашия крал и кралица в Сан Ремо - 17 години след смъртта им. Тогава се видях за последен път с братовчедите. Между тях беше и Александър Карагеоргиевич, прочут със своите приключения. Истински бонвиван. Архитект. Той и Албер са ангажирани с това да представят страните си. Албер беше в Будва - ние по-големи сме от Монте Карло, но нямаме тяхната организация, нито Грейс Кели.
- Повече американец или повече европеец сте, когато застанете зад камерата?
- Винаги черногорец. В производството на филми няма изток и запад. Проблемите са едни и същи - от Грузия до Аризона. Кинаджиите са братство. Моята естетика лавира между европейското мислене и американските умения. Това проличава ясно от "Асо пика - лош късмет" - трилър за гражданската война в Югославия. Пред камерите са няколко души от холивудските блокбастъри - Майкъл Медсън, фаворит на Куентин Тарантино, сърбин от "Хари Потър", руснакът Георге Пусеп, който работи в Холивуд. Гледали сте го в "Музикална кутия" на Коста Гаврас с Джесика Ланг. Но най-добрият актьор в "Асото" обаче е от Черна гора - той спечели две награди.
- Има ли балкански феномен в съвременното седмо изкуство?
- Има някаква лудост на Балканите. Нещо като лунатици сме. Именно оттам идва вдъхновението ни за правене на филми - да бъдеш извън нормите по свой начин. И особено на Балканите - място на различни култури, исторически завоевания и битки. Ирационални и нелогични сме. Защото три цивилизации се пресичат по земите ни - западна, източна и ислямска. Черна гора съществува, защото е на високо, а войската на османската империя не е имала хеликоптери, за да ни завладее по въздуха.
- Пречи ли ни политиката да общуваме на тукашния кръстопът?
- Да. И това е естествено. Но все пак в момента сме доста по-интелигентни, отколкото преди 100 години. Бием се помежду си, всеки губи хора.
Алчността е може би най-големият грях
в историята на обществата. Всичко, което се случва, е заради пари. Минава през газа, петрола, златото, диамантите... Но винаги става дума за едно и също нещо. Дигиталната, цифровата цивилизация не променя нашето мислене към по-добро. За съжаление. Защото съзнанието ни е изградено от грехове. Който е наясно с това, става режисьор или престъпник.
- Имате ли тема, която доминира над останалите?
- Винаги има подистория, която се отнася до предателя. Анализирам душевното състояние на тази категория персонажи - особено в контекста на героичната държава.
- Не е ли това отново в местен комплекс?
- Така е. Ако човек не обича родината си, той е никой. Така е в Америка, на Запад, на Изток.
- В Холивуд друг човек ли сте?
- Не. Това е място, символ. Там се говори главно за кино. Това означава - най-вече за пари. А стане ли дума за пари в Америка, то тогава нещата са изключително ясни и прости. Лесно се общува. Това е основната разлика между Америка, Балканите и Европа. При нас съществува срам, първичен страх от правенето на кино - защото то е свързано с огромни средства, а ние имаме проблеми да говорим за това. В Черна гора се опитвам да разчупя схемата, да разбия стереотипа - но винаги изпращат на заколение първото пиле. Слагат го в тенджерата и го варят на бавен огън. За новото поколение нещата са съвсем категорични и дефинирани - за него светът функционира в бяло и черно. Надявам се то да постави нещата на местата им.
- За туристите Черна гора е символ на прекрасни курорти - какво се крие зад тях?
- Първото впечатление при нас е, че хората са усмихнати. Това превръща Черна гора в добро място за туризъм. Но
трудностите настъпват, когато искаш да свършиш работата си
За да постигне нещо. Имаме анекдот за манталитета ни: Черногорците са като змията - движи се, уж прави нещо, но всъщност лежи и мързелува.
- Това е валидно и за нас...
- Разбира се, нали сме на Балканите. Но и до днес не мога да разбера дали всичко това е лошо или добро. Защото знаем от историята, че цивилизациите, които са работили неимоверно много в името на своето развитие, са изчезнали от лицето на земята. Ето, например, в Ню Йорк хората се трудят от сутрин до вечер и са депресирани и уморени. Така че не е ясно кой вариант е по-добрият. Важното е да се разбере кой е моделът за новия хедонизъм. Но е сигурно, че ще се роди тук, на Балканите. И тук, и в Черна гора кафенетата и ресторантите се пълнят още на закуска. Това не може да се види в Ню Йорк, градът, който никога не спи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
