Стефка Славова, доктор по икономика
Случващото се с КТБ е толкова банално, колкото и предотвратимо. С информацията от одита, с която сега разполагаме, се вижда, че става дума за две неща - безпрецедентно неспазване на банковите правила и закони, и безпрецедентно несправяне на регулатора (в случая основно БНБ) да установи тези нарушения и да вземе навреме съответните мерки.
Дали в действията на КТБ и на БНБ има умисъл, кой какво и кога е знаел, ще се изяснява тепърва. Но като се има предвид месеците забавяне, може и да не се изясни напълно никога. Обикновено в такива случаи изводите за ясни - банката и нейните собственици трябва да бъдат наказани, т. е. банката да бъде оставена да фалира. БНБ обаче трябва да се вгледа в себе си и да предприеме спешни мерки за по-добър и ефективен надзор. Нужно е реструктуриране, за да бъде той наистина независим и неподатлив на влияния.
След публикуването на доклада на квесторите и новината за дупка от 4,5 млрд. лв., много анализатори се изказаха, че КТБ не може да бъде спасена по никакъв начин. И призоваха БНБ незабавно да отнеме лиценза, с което да започне процедура по несъстоятелност. Де факто това означава да се изплатят гарантираните по закон влогове до 196 хил. лв., а всички останали кредитори (с депозити над тази сума, носители на облигации, междубанкови кредитори) и акционери да бъдат обезщетени само и дотолкова, доколкото остане нещо след разпродажба на активите на банката.
В случая няма и съмнение, че това е най-правилният и социално справедлив подход. Моето персонално становище всъщност е, че тази позиция беше най-правилна и по-рано, бих казала още през юли. Тогава се осмелих да я споделя неформално с приятели, за да чуя въпроси от рода на "А какво правим с депозитите над 196 хил. лв.?", "Няма ли, фалирайки банката, да фалираме многобройни нейни частни клиенти?", "Как ще се отрази това на системата като цяло?" и пр. Моят отговор беше, че правилният подход е правилен, именно защото следва логиката и закона. Не можем да искаме нов закон, когато има действащ такъв и той е ясен как трябва да се процедира. Във финансите винаги по-големият риск е свързан с по-висока печалба. Тези, които са влагали средствата си, знаейки много добре, че банката предлага лихви много над средните по сродни депозити в останалите кредитни институции, неминуемо са поели и много по-голям риск от загуба. Всъщност самият факт, че КТБ успява в продължение на няколко години да набира депозити при такива лихви (8-9% на годишна база), говори и за нещо друго - ниска финансова грамотност на населението.
Началото на т. нар. казус КТБ през юни т. г. ми напомни за онази друга банкова криза в близката финансова история на България - от есента на 1996 и зимата на 1997 г. По това време бях докторант в London School of Economics и няма да забравя как в една от лекциите си по монетарна икономика през октомври или ноември 1996 г. професор Чарлз Гудхарт (от май 1997 г. той стана член на първия Комитет по монетарна политика към английската централна банка) започна с думите "Знае ли някой какво е масово изтегляне на депозити от банка (bank run на английски)? Това, например, вчера се случи в България!" Разбира се, този епизод на финансова нестабилност доведе до хиперинфлация и болезнени последствия за много хора (включително и загуба за мен самата), незастраховали се от обезценяване на лева. Което стана при това в хиперинфлационни измерения! По тази тема самата аз, както и много други колеги, са писали множество изследвания. Всъщност можем да твърдим, че онази банкова криза предопредели много от последвалата икономическа история на България - валутен борд, който да свали инфлацията. Но той доведе и до занижен икономически растеж спрямо този, който би следвало България да има. Отчасти последното е и причина България да продължава да бъде най-бедната страна в ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
