Прогнозораха каква ще бъде зимата 2025/2026.
Последните сезонни прогнози от водещи климатични модели като ECMWF и UKMO очертават по-мека и по-суха картина за голяма част от Европа, включително и за България. Това не означава, че сняг няма да има – но вероятността за продължителни и дълбоки снежни покривки ще бъде по-малка от обичайното, пише Метео Балканс.
Глобалният фон: влиянието на Ла Ниня
В основата на прогнозите стои климатичното явление Ла Ниня – процес, при който водите в централната и източната част на Тихия океан са по-студени от нормалното. Въпреки, че е далеч, ефектът му се разпростира върху целия свят. Ла Ниня променя атмосферната циркулация, изместването на струйния поток и съответно начина, по който студените и топлите въздушни маси се движат над континентите.
За Европа това означава, че зимните модели често стават по-променливи – периоди на студ могат да се редуват с внезапно затопляне, без устойчив снежен режим. В някои години Ла Ниня носи студени избухвания от североизток, но през тази зима прогнозите сочат по-скоро отслабен ефект и липса на стабилни студени блокировки над континента.
Европа: по-суха и по-топла зима от обичайното
Според сезонните модели за декември, януари и февруари по-голямата част от Европа ще преживее зима с поднормални снеговалежи. Централна и Южна Европа се очаква да останат под влиянието на по-топли въздушни маси, което ще ограничи натрупването на сняг в равнините. Северните части – Скандинавия и някои райони на Алпите – ще запазят по-нормални зимни условия, с възможност за по-обилни снеговалежи, особено в началото на годината.
Декември вероятно ще започне меко, с чести атлантически нахлувания и повече дъжд, отколкото сняг в по-ниските ширини. Януари може да донесе по-стабилен студен период, особено в Централна Европа, когато циркулацията временно ще позволи навлизане на арктичен въздух. Февруари, според прогнозите, ще бъде сравнително променлив – със снежни епизоди на север, но по-скоро сух и топъл на юг.
Март може да изненада с късни снеговалежи, особено в райони над 800 метра надморска височина, но дори тогава снегът вероятно няма да се задържа дълго.
България: късна и променлива зима
За България очакванията следват общоевропейската тенденция – по-малко сняг и по-високи температури от нормалното. Най-вероятно зимата ще започне късно, с продължителна есенна фаза и първи по-сериозни застудявания чак в края на декември или дори в началото на януари.
В равнинните части снегът ще бъде по-рядък и краткотраен. Възможно е през цялата зима да има само няколко дни със стабилна снежна покривка, особено в Дунавската равнина и Тракийската низина, където често се задържат температурни инверсии, мъгли и мраз, но без съществен валеж.
Планините обаче ще запазят по-добри условия. В Рила, Пирин и Стара планина все още може да се очаква нормално количество сняг, особено при преминаване на средиземноморски циклони. Тези системи, макар и по-редки тази зима, ще определят дали сезонът за ски и зимни спортове ще бъде добър. Ако се съчетаят студени фронтове от север и влага от юг, отделни снежни периоди могат да компенсират общата сухота.
През февруари е възможно да има кратки, но интензивни снеговалежи, особено в Западна и Централна България. Въпреки това, дълготрайни снежни покривки в низините изглеждат малко вероятни.
Климатичният контекст и реалността на новите зими
Все по-често зимите в България и Югоизточна Европа носят усещане за преходност. Вместо стабилни студове и заснежени пейзажи, имаме по-дълги периоди на топло време, чести температурни колебания и епизодични снеговалежи, които бързо се стопяват. Това е резултат не само от конкретни атмосферни модели като Ла Ниня, но и от дългосрочната тенденция на глобалното затопляне.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
