Все повече хора се интересуват от правата си като потребители и се интересуват как да ги отстояват. Това може да стане обаче само чрез силни и компетентни граждански организации, които вярно да усещат проблемите и да търсят дългосрочното им решаване. Кои са тези проблеми и какви са рецептите за тяхното решаване, попитахме Богомил Николов, председател на "Активни потребители".
- Господин Николов, добра ли беше 2012 г. за потребителите в България?
- Годината показа, че гражданите все по-силно трябва да влияят върху процесите в обществото, защото в противен случай ще си останем в сегашното замръзнало положение. И като икономика, и като потребление. Какво значи това - сега например имаме една привидна безсмислена стабилност при много високо ниво на бедността. Там е проблемът и всъщност това, което не разбира държавното управление сега, е, че икономиката няма да тръгне с пари от еврофондовете. Те ни спасяват единствено от тежка криза. Икономиката ще тръгне единствено с ефективност. Трябва да търсим и ефективност от администрацията, срещу нелоялната конкуренция и неспособността на държавата да удържа правила та до контрабандата.
- Конкуренцията не е ли факторът за избягване на тези неща?
- Държавата не осигурява, не стимулира конкуренцията в сектори, където тя трябва да е движещата сила. Да вземем за пример банките. Те казват: "Ние сме добри и щедри - кой друг дава такава висока доходност освен нас?" Да, но дават 6% по депозитите и искат 9% лихви по кредитите. Това е голямата спирачка - коя икономика ще тръгне при тези лихви? В развитите държави ти дават 0,5% по депозитите и 1,5% по кредити. Затова вместо да си държат парите "да спят" в банките, хората инвестират. А тук казват: Защо да инвестирам и да рискувам, след като без никакви усилия банката ми дава добър безрисков доход? Това обаче са камъни в раницата на другия, който е решил да движи икономиката и да инвестира. Това е огромен проблем.
- Да, но банките казват, че кредитните истории на фирмите не са добри и не могат да рискуват да им дадат пари...
- Ама никой и не иска кредит на 12 процента лихва. Кой предприемач ще се наеме да носи това бреме - да плаща всички такси, данъци (включително любимия ми "данък време" на администрацията - дето трябва да чакаш по опашки пред гишета за най-малкото нещо) плюс такава лихва? Кой ще е конкурентоспособен при това положение? Отгоре на всичко има и нелоялна конкуренция от страна на сивия сектор. Факт е, че ако си изряден, фалираш. Това е драмата!
- Как ще подпомогнете потребителите непушачи в борбата им за забраната за дим в заведенията?
- И тук проблемът е преди всичко административен, въпрос на контрол. Да си представим две пицарии една до друга. В едната се пуши, в другата не. Коя ще печели повече? Естествено тази, която нарушава забраната и разрешава пушенето. Аз не съм чул заведение да е глобено досега заради цигарен дим. Законът е измислен така, че да не може да се прилага ефективно и съвсем скоро собствениците на заведения ще наберат увереност да го нарушават, това дори вече се случва. И властта си затваря очите. Защо се случва това - защото може да глобява само РИОКОС. Ако го правеше полицията, нещата щяха да стават много по-лесно. Но в инспекцията в един среден областен град например има 6-7 служители. Колко от тях след 5 часа ще са по проверки? И всяка вечер ли ще дежурят по кръчмите? Направете си експеримент и се обадете някоя вечер, че до вас в ресторанта се пуши. Ще ви отговорят, че не са полиция и че трябва да се направи докладна, да се издаде заповед за извънреден труд и след 3-4 дни ще минат. Драмата на нашата икономика всъщност е, че нелоялният печели.
- При банките не е ли същото? Кой ще ги накаже за това, че са ми увеличили таксата? На кого да се оплача?
- На никого. Предполага се, че таксата е пазарна и, който не е доволен, може да се премести в друга банка. Това е приложимо, но при по-прости базови продукти като разплащателна сметка или депозит. Не така стоят нещата с дългосрочните ангажименти като ипотечните кредити например. Рефинансирането на един ипотечен заем е възпрепятствано именно от високите такси. И това ако не е ограничаване на конкуренцията! Това не е реален пазар. Банкерът трябва всеки ден да чувства конкуренцията зад гърба си, защото клиентът е свободен всеки момент да избяга. Какво се случва тогава? Едва тогава банкерите ще започнат да обслужват клиента си както трябва, да му обясняват и разясняват нещата, които той не разбира. Това е движило света в последните 200-300 години.
- Защо обаче при нас това не работи?
- По две причини. Първо, защото държавата не иска да го наложи с тоягата - имам предвид регулациите и стриктното спазване. За разлика от съседна Румъния, където тяхната централна банка се държи като регулатор, а БНБ като адвокат на банките. Разликата е огромна. Те имаха същия проблем като нас с лихвите, таксите и малките заеми под 200 евро, но румънската централна банка промени закона още през 2010 г. При нас министърът на финансите в началото на м. г. се опита да инициира подобно нещо и какво се случи? Банките не позволиха с плашилото от опасност за стабилността на банковата система напред. Благодаря, но не искам такава феодална стабилност. И при феодализма е имало стабилност - закован си някъде и няма мърдане! Но моето право днес е да избирам и аз искам да го ползвам, а не да съм възпрепятстван от някакви такси.
- Има ли монополи в България?
- Има, разбира се. Едните са естествени, при които е ясно, че няма как да е другояче, и затова при тях регулациите са по-високи. Така че всъщност въпросът е има ли ефективна регулация при естествените монополи. Ясно е, че няма. Хубавото е обаче, че се подобрява малко по малко. Но не е такава, каквато трябва да бъде, и ще дам пример. Когато едно ЕРП или топлофикация представя искане за съответни цени и дава някакви разчети в подкрепа на това искане, кой може да каже дали тези числа не са манипулирани, дали са истински? За целта регулаторът трябва периодически да влиза в тези дружества и да им прави ревизия. В България обаче откакто има регулатор, няма практика за регулаторен одит. Което е някакъв абсурд. А тези одити трябва да са задължителни за всеки ценови период. Това нещо държавата го е пропуснала още когато е създавала регулатора. В закона го има като процедура, но единствената ревизия беше на трите ЕРП-та в началото на мандата на сегашното правителство, когато Бойко Борисов им се ядоса. Всички останали регулирани дружества не са виждали ревизия. Т. е. регулаторът признава искането за по-високи цени на тока и парното на юнашко доверие. Аз не казвам, че дружествата лъжат. Те може изобщо да не го правят, но това трябва да се проверява. Защото безконтролието неминуемо предразполага към измами.
- А как стоят нещата в останалите сектори, където няма естествени монополи? Например при търговията с горива?
- Там дяволът е в детайлите. Оказва се, че на равно разстояние от София има поне пет рафинерии. На теория всеки собственик на бензиностанция може да се снабди от всяка от тях. Оказва се обаче, че има най-различни нормативни условия, доколкото си спомням, за някакви митнически складови капацитети или нещо подобно, което всъщност не позволява да има дребни играчи с по 1-2 цистерни. Ето една пречка, която оставя на пазара само големия играч. Тук пак излиза казусът, че той може да е най-добрият и най-почтеният, но аз искам да се уверя в това, като имам възможност да пазарувам и от други.
- В момента бушува война между българските производители и големите търговски вериги. Как потребителят може да извлече полза от тази война и какъв всъщност е проблемът там?
- Не мога да преценя точно, защото никой не е виждал какви са договорите между двете страни. Аз не питам строителя откъде си купува тухлите и по колко ги взема, не му поставям условия каква точно дограма да сложи. Просто харесвам апартамента и го купувам, като обаче имам определени изисквания за качеството му. Притеснява ме това, че нашите производители на храни, бидейки дори натискани от големите търговци, отвръщат, като компрометират качеството. Започват да слагат палмово масло в сиренето, не знам си какво в кренвиршите и т. н. - само и само да докарат съответната цена и да не си намалят печалбата. Това според мен е най-страшното. Аз съм сигурен, че българският производител може да прави перфектно сирене. Но ако отидете утре в Брюксел на борсата, няма да видите да се продава българско сирене. И причината е, че то излъчва негативни сигнали всеки ден. Живеем в глобално село, където дори това интервю всеки белгиец може да си го преведе чрез Гугъл и да види за какво става въпрос. Затова и производители, и търговци би трябвало да си уточнят общите интереси, да се договорят за цената, но най-важното - да не пипат качеството.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
