Лекарите не чакат стимули, а уважение за труда си, казва д-р Мариана Симеонова
Тази събота - на 11 октомври, отбелязваме Европейския ден на донорството. През 2014 г. десетки българи получиха втори шанс благодарение на трансплантация. Отворихме ли по-широко сърцата и умовете си за донорството? "Стандарт" разговаря с д-р Мариана Симеонова, шеф на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ).
- Д-р Симеонова напоследък имаше много донорски ситуации, на какво се дължи това?
- На добротата и благородството на хората, които се съгласяват да спасяват чрез своите починали близки други хора, които чакат за трансплантация. Както и на отговорната работа на лекарите, които се борят да спасят всеки човешки живот.
- Мислите ли, че тази година ще надминем 2010-a, когато имаше най-много донори?
- Не мисля, че донорството и трансплантациите трябва да ги измерваме в цифри. За мен по-важно е да знаем, че има хора в България, които са отговорни, добри, защото донорството и трансплантациите са нещо хубаво, те са спасени човешки животи. Но да не забравяме, че зад тях стои и по един човек, който си е отишъл от този свят загубен.
- Смятате ли, че това хората да казват по-често "да", а лекарите да са мотивирани да търсят донори ще се наложи като трайна тенденция?
- Това е част от медицината в страните с развита здравна система вече 50 г. Мисля, че хората са готови, всичко зависи от нас, ние сме едно общество, а всяко общество решава какво да прави със себе си и как да бъде спасявано. В България живеят добри и природно интелигентни хора и те го показват. Лекарите няма нужда да бъдат стимулирани, те просто трябва да бъдат уважавани за тежкия труд, който работят и то с достойнство.
- Казахте, че цифрите нямат значение, но колко са донорските ситуации от началото на годината и в кои болници са най-много?
- Точно колко са не знам, но мога да проверя. Мога да кажа, че големите болници, в които постъпват най-тежките случаи, най-често диагностицират мозъчна смърт. Това е нормално, тъй като там лекарите
правят всичко възможно, за да спасят живота
на пациентите, но понякога това е невъзможно. Тогава те продължават борбата, за да има трансплантации. Сред тези болници са "Св. Марина" във Варна, "Пирогов", болниците в Сливен, Велико Търново, Бургас, Русе, Кюстендил. Вече имаме подадени донори от "Токуда" и "Св. Наум" в София. Навсякъде имаме много добри и отговорни лекари. Мисля, че те никога не са преставали да работят, по-скоро беше време институциите да заработят.
- Има ли болници сред донорските бази, които не са заработили?
- Да, има и такива, но трябва да е ясно, че донорството не е никак лесно. Първо, пациентът трябва да е в мозъчна смърт, но дори и тогава невинаги е възможно да стане донор, защото невинаги може да се поддържа малката искрица, която е останала - да бие сърцето му още известно време. Така че имаме случаи, в които, докато чакаме съгласието на близките, дори да го получим накрая, вече органите са увредени и не могат да се трансплантират. Имаме и други случаи, когато се откриват заболявания, заради които не може да се трансплантират органите,
защото реципиентът може да се разболее
Така че и други болници от 26-те бази са имали донори, но невинаги те са били реализирани.
- Към центровете за трансплантации и донорските бази се присъедини и една частна болница - "Токуда", това добре ли е за системата?
- "Токуда" има разрешение за тази дейност от 2012 г., но през това време тя е организирала работата си, така че тази година вече имат пациенти, които чакат за трансплантации. Аз искам да благодаря на всички трансплантолози, които освен изключително тежката работа, която вършат, много колегиално и професионално подхождат към избора на реципиентите, което е много важно.
- Смятате ли, че има място още да се разширяват трансплантационните центрове в страната?
- Не мисля, че аз съм човекът, който може да каже. Това е сериозна и важна дейност и трябва да дадат отговор хирурзите и останалите професионалисти. За мен е най-важното да има обективен анализ.
- Намалява ли листата с хората, които чакат трансплантация?
- Не мога да кажа като цифри, би било логично да намалява, но имаме и все повече нови пациенти. Те се записват като виждат, че нещата се случват, че имаме добри лекари. За мен е по-важното да имаме по-малко пациенти, които се нуждаят от трансплантация, а това означава да имаме добра здравна система.
- Какви промени трябват още, за да заработи по-добре системата, какво очаквате от политиците?
- Първо, всички институции да работят по-отговорно, тук включвам и Агенцията по трансплантация. Те трябва да улесняват работата на лекарите,
да не подхождат чисто административно
а като институции, които да осигурят достатъчно спокойствие на колегите и информация на обществото, така че то да знае, че всяко нещо може да се проследи. Защото ние искаме едно много сериозно решение от хора, които губят свои близки. И ако те не са запознати какво се случва и не са убедени в това, което правят, няма да дават съгласието си. Също така директорите на болници трябва да подпомагат лекарите с обучение, апаратура, организация на работата, защото тази дейност е много сложна - и като организация, и като време. Това, което лекарите вършат извън тази работа, също е много важно и допълнително натоварване, и те имат нужда от помощ, а не от пречки.
- Имахте идеи навсякъде в болниците да са по двама координатори и повече клиники да станат донорски бази, това случи ли се?
- По принцип навсякъде имаме по двама координатори, идеята беше да се включат и останалите лекари от реанимационните екипи. Понякога имаме донори, които трябва да се поддържат по 3-4 дни, непосилно е това да прави един човек. Затова искахме още хора да се обучат допълнително, през декември ще обсъдим тези неща с координаторите. Смятам, че подобни решения трябва да се вземат заедно с колегите. Колкото до болниците, не очаквах, но откликнаха много, които искат да станат донорски бази. Сега трябва да направим проверка на човешкия ресурс и апаратурата в тях. Но вече имаме и две присъединени - "Св. Наум" и Пета градска в София. Всичко е въпрос на желание, организация и ресурс - лекари, медицински сестри.
- Наближава европейският ден по донорство, какво бихте казали на вашите колеги и на всички хора?
- Че това е ден, в който бихме искали да изразим почит към тези, които са си отишли, оставяйки частица от тях да живеe в някой друг.
Да се поклоним пред техните семейства
които са взели това благородно решение с най-голямата болка в сърцето си. Да благодарим на лекарите, които всеки ден се борят за нашия живот и здраве. И бих призовала всеки, който иска да изрази тази благодарност или иска да бъде информиран повече, от 11 до 18 октомври да дойде в градинката пред Народния театър, където ще имаме информационен пункт и ще обясняваме какво е донорство. Освен това, който иска, може да посети изложбата с прекрасни фотографии на тема донорство в градинката пред "Кристал".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
