Тумор на гърдата е най-честото онкозаболяване при жените, а при мъжете - на белия дроб
Хапвайте по-рядко туршийка и сланинка, съветва проф. Татяна Хаджиева
Ракът продължава да е сред най-сериозните заболявания, които тормозят българите. През 2016 г. се очаква новозаболелите от рак българи да са над 50 хиляди души, а загиналите от тежката болест да са над 20 хиляди души. Това заяви вчера проф. д-р Асен Дудов, национален консултант по медицинска онкология, председател на Българско онкологично научно дружеството и началник на Клиника по медицинска онкология към "Сити Клиник Онкологичен център" по повод световния ден за борбата с рака 4 февруари. Той съобщи, че около 37 хиляди нашенци са диагностицирани с рак, а малко над 18 хиляди са починали от тази диагноза през 2013 г. по данни от последния обобщен доклад от Националния раков регистър.
"В съвременния свят хората умират главно от мозъчно-съдови и сърдечно-съдови болести като инфаркт и инсулт, и на второ място - от рак. Очаква се обаче в близките години ракът да заеме първото място", каза проф. Дудов. По думите му картината на заболеваемостта от рак в България не е по различна от тази в Европа и в САЩ. И у нас, и в Европа при един от трима души е открито коварното заболяване, а един от четирима умира. "Няма рязко покачване на заболеваемостта, но за съжаление, има непрекъснато покачване, което макар и умерено, води до нарастване на броя на новодиагностицираните с рак пациенти у нас", посочи проф. Дудов. По думите му обаче успешното лечение позволява все повече онкоболни да живеят по-дълго, а също така делът на излекуваните да расте. "Колкото по-успешно става лечението, толкова по-голям става броят на болните от рак в България", каза проф. Дудов. Той посочи, че около една трета от смъртните случаи от рак
се дължат на 5 водещи рискови фактора
свързани с поведението и храненето: висок индекс на телесна маса, ниска консумация на плодове и зеленчуци, липса на физическа активност, тютюнопушене, употреба на алкохол. Проф. Дудов подчерта, че пушенето е най-важният рисков фактор за рак, който причинява около 20% от смъртните случаи в световен мащаб и около 70% от смъртните случаи от рак на белия дроб. "Ракът е социално значимо заболяване, защото цялото семейство на онкоболния страда, а и защото обикновено болните от рак не могат да работят", посочи той.
От общо 200-те заболявания, обединени под названието "рак", българките най-често страдат от този на гърдата. На второ място е ракът на тялото на матката, а на трето - на дебелото черво. При мъжете у нас най-често срещан е ракът на белия дроб, следван от този на дебелото черво и на пикочния мехур, съобщи проф. д-р Татяна Хаджиева, председател на Гилдията на лъчетерапевтите в България и началник на Клиника по лъчелечение към "Сити Клиник Онкологичен център". По думите й ракът на дебелото черво е в топ 3 и при жените, и при мъжете у нас, заради храненето на българина. "Много по-добре е да се ядат замразени храни вместо консервирани. Не трябва да се ядат туршии, както и много мазни храни като сланина, вратни пържоли и други", посъветва проф. Хаджиева. По думите й това не значи, че трябва да изключим мазничкото и туршийката от менюто си, но да хапваме такива храни по-рядко. Вече е доказано, че с намаляването на консумацията на консервирани и осолени храни и с преминаването към замразените, ракът на стомаха по света рязко е намалял. "Това важи с пълна сила и за този на дебелото черво", каза проф. Хаджиева. Тя посочи, че най-успешно у нас се лекуват ракът на щитовидната жлеза, ракът на тестисите и ракът на матката. "Длъжници сме обаче на пациентите с рак на черния дроб, на хранопровода и на панкреаса", отсече проф. Хаджиева. Що се отнася до ракът на щитовидната жлеза тя заяви, че по съвременните европейски и световни стандарти операция на щитовидна жлеза трябва да се прави само ако възелът нараства през 6-месечен период и достигне над 2 см. "За съжаление всеки трети човек по света носи в себе си един скрит рак на щитовидната жлеза, който не се развива до края на живота му. При простата също има такова нещо", каза проф. Хаджиева. По думите й прецизната диагностика у нас и в света води до това, че се улучва точно това малко място, където се намира този рак. "Когато се улучи с игла и се изследва, се виждат клетки, които показват, че човекът има рак и трябва да се оперира. Така се ражда свръхтерапията, с която се оперира щитовидната жлеза и не е нужно винаги да се премахва цялата. След това
човек няма никакви проблеми до края
на живота си", обясни проф. Хаджиева. В практиката си тя е имала пациенти, които с години са стояли с нарастваща гуша от 5-6 см, заради страх или незнание. При тях обаче са възможни белодробни разсейки. "За щастие ракът на щитовидната жлеза най-често е диференциран и запазва натрупването на йод. Ние го "излъгваме" и вместо обикновен йод, му даваме радиоактивен йод и така лекуваме пациентите. Затова 99 % от този диференциран рак на щитовидната жлеза се лекува", каза проф. Хаджиева. Тя съветва дамите при наличие на възел около щитовидната жлеза да не бързат да се оперират, а да потърсят мнението на няколко специалисти.
В борбата с рака от изключително значение е и немедицинската грижа, провеждана от психотерапевти и социални работници, каза Евгения Адърска, председател на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) и консултант на Центъра за немедицинска грижа в "Сити Клиник Онкологичен център". В Центъра се оказва емоционална, социална и психологическа подкрепа на пациентите, техните близки и медицинските специалисти на болницата. Отскоро в лечебното заведение има и Дърво на живота, на което са поставени специалните послания на пациенти, спечелили битката с рака.
За обучение на онкологичните медицински сестри по утвърдени американски практики за грижа за болните от рак в клиниката от 2 дни гостува Микаела Олсън, мениджър по сестринско и пациентско обучение в Онкологичния институт към болница "Джон Хопкинс", Балтимор, САЩ. "Лечението на раковите заболявания е свързано с висока токсичност и натравяне на организма, затова е много важна ролята на медицинската сестра, която трябва да разбира откъде е породена тази токсичност и какви са симптомите и да предложи съответната помощ. Приятно съм изненадана от широките познания на българските медицински сестри, с които работя тук", каза Олсън. Тя обучава медицинските сестри в болницата чрез наръчник "Работа чрез добрите практики и доказателства чрез добрите практики", популярен в САЩ. Олсън е на мнение, че медицинските сестри имат важната роля да информират обществото за рисковите фактори за възникване на ракови заболявания, за да бъдат те предотвратени. "Те имат роля като учители, като хора, които предоставят грижи, те са посредникът между пациента и лекаря. Често болният споделя оплакванията си с тях. Медицинските сестри, които работят с онкоболни пациенти, трябва да имат широки познания по всичко", каза Олсън и посочи, че в "Джон Хопкинс" медицинските сестри работят в тясно сътрудничество с лекарите и други интердисциплинарни специалисти като психолози и диетолози. По думите й в американската болница предоставят и обучение на пациентите за последваща грижа у дома.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
