Върху плещите на Борисов падат проблемите на слабите министри
Държавата трябва да предвиди още средства за демографската политика, казва Георги Първанов
- Президентът трябва да има право да подписва международни споразумения
- Защо да има "Северен поток 2", а за България нищо
- Политизирането на съдебната власт е най-лошият сценарий
- Не се е случвало скоро у нас да бъде избирана личност
- Трябва да настояваме пред Брюксел за отпадане на санкциите срещу Русия
- Партийните субсидии сега са неприлично големи
- България има нужда не просто от стабилност, а от икономическо развитие
- Г-н Първанов, на първата от серия дискусии, посветени на президентския вот, което без съмнение е основното политическо събитие за 2016-та, лансирахте идеята за обща, консенсусна кандидатура между леви, десни и формации в центъра. Наистина ли мислите, че това е възможно? Пък и демократично ли е?
- Ако това се случва в една Австрия, която има дълбоки демократични традиции, в една Гърция, където се е родила демокрацията, защо да не се случи и в България? Моята идея е, че президентът, бидейки по Конституция олицетворение на националното единство, би могъл да бъде такъв още на етапа на предизборната кампания. Това, че ще е максимално консенсусна фигура, е предпоставка да е силен президент - силен с доверието и подкрепата на много формации, граждански структури и, разбира се, милиони избиратели. Дали може да се случи? Не съм убеден, но трябва да се опита. Ако това не стане, аз очертах други възможности.
- Да, посочихте вариант Б, дори вариант В - общ кандидат на левицата и собствен. Досега с БСП така и не успяхте да се договорите - нито за парламентарния вот, нито каквото и да е партньорство за местния. Защо си мислите, че сега ще е по-различно?
- Единството на левицата няма алтернатива, ако искаме да сме силни. Партиите трябва да се променят, да се модернизират, да потърсят опора в различни социални общности, идеи, които да са печеливши, но това е едната страна на въпроса. Другата е, че без единство ние сме обречени да се броим на всеки избор и резултатът да не се увеличава с всеки следващ вот. Уви, това показва практиката в последните години. Така че АБВ остава привърженик и ще отстоява идеята за единство, но то трябва да е равностойно. Не бива да има коалиция от типа "х+", както се случва сега. Навремето с помощта на моите съратници от БСП направих "Коалиция за България", която за мен е не просто най-голямата в новата българска история, но и пример за равноправни отношения. Иска ми се това да се случи отново, макар и не в буквално същото издание. Очевидно трябва да е по-модерно, по-различно. Преговорите ще покажат как ще стане и дали е възможно да се случи на този етап.
- А няма ли риск от формално събиране на много партии, от които да няма кой знае каква електорална полза?
- Има скептици, знам. Но моята теза е, че резултатът на една многобройна коалиция не се измерва с математическия сбор от техния електорат. През 2001 г. "Коалиция за България" тръгна в мощен подем, защото хората наистина разбраха, че се случва нещо качествено различно, че става дума за голямо обединение. Не като брой партии, а като кауза! Иначе аз знам, че някои от партиите нямат значим електорален потенциал, но по-големите партии не бива да си позволяват високомерие, защото когато останат в изолация, когато има много противоборства в левия, пък и в десния спектър знаем какъв е резултатът - печален.
- Повдигнете завесата - казахте, че имате готови собствени кандидатури. Между кого и кого избирате?
- Имена, разбирате, не мога да спомена, но ще го направим преди всички още през април. Подозирам, че големите партии тогава няма да имат свои кандидати, защото ще се занимават с вътрешни проблеми, ще се дебнат взаимно до август-септември. Това вече съм го преживял през 2001 г. Но през 2006-та направих друг тип кампания - с ранно обявяване на кандидатурата в началото на годината. Моята кампания приключи тогава, когато другите едва започваха. И смятам, че това е по-вярното решение, защото дава възможност да се видят не само качествата на кандидатите, но и възможност да се чуят идеите им и да се сблъскат тезите им с другите претенденти. Така хората ще бъдат водени не само от партийните си пристрастия, но могат да изберат личност, което в България май скоро не се е случвало.
- Разбирам, че другото изискване към вашия кандидат е да бъде пълен антипод на настоящия държавен глава?
- Няма да мерим колко пълен, но при всички случаи ние ще правим политика, която да е алтернативна на водената от досегашния - и във вътрешната, и във външната, и по отношение на ролята му като главнокомандващ. Както досега, аз ще се стремя да не допускам никакви персонални атаки спрямо президента Плевнелиев. Но критика към политиката трябва да има, това е смисълът на кампанията.
- Предложихте нови конституционни промени основно по отношение на изискванията към кандидатите. Има ли реална възможност те да се случат преди президентския вот? За кого искате да открехнете вратата?
- Могат да се случат, има достатъчно време. Виждате, че други формации искат промени по отношение на съдебната власт. Ако това може да се случва за броени седмици, защо да не стане и по такава важна тема. Смях се много на подозренията в някои медии за кого се прави. Прави се заради тези 2-3 млн. българи, които са в чужбина. Не можеш да лишиш сънародниците ни от правото да бъдат избирани само заради това, че последните 5 години са живели в чужбина. И то не по своя воля, отишли са да се препитават и да издържат своите семейства. Става дума за хора, които в голямата си част, са интелигентни, високообразовани, политически ангажирани. Не можеш да лишиш децата им от участие в българския политически живот само защото са се родили в чужбина. Това е знак за приобщаване на българската общност по света. Освен това няма обяснение защо подобно ограничение не важи за министрите и депутатите, а е наложено единствено върху президентската институция. Защо? Този двоен стандарт трябва да бъде изчистен в иначе силната ни и европейска Конституция. Още повече че знаем заради кого бяха направени тези ограничения.
- Соцлидерът Михаил Миков ви обвини в неуважение към Конституцията. Вашият отговор?
- Аз съм доказал своята привързаност към Конституцията. Бранил съм я по най-различни поводи и като държавен глава. И нека г-н Миков прочете новата ни история. Твърдя, че това е европейски тип Конституция, но тя не е свещена крава. Там, където има неща, които времето показа, че не са работещи и трябва да бъдат коригирани, нека го направим. Г-н Миков да спори по същество с мен, да каже на тези 3 млн. българи, че те са "втора ръка" и не заслужават правото, което ние имаме тук. Не звучи интелигентно.
- Кои правомощия на президента трябва да се усилят?
- Идеите за по-трудно преодолимо вето и право за свикване на референдум съм ги огласил в края на втория си мандат. Така ще се подобри балансът между институциите. Вижте какво става сега - мнозинството винаги може да си прегласува законопроекта със същия брой гласове. Т.е. ветото не играе в достатъчна степен ролята на коректив за качеството на приеманите закони. Колко точно трябва да се увеличи прагът за преодоляването му, нека кажат специалистите, но нека е по-висок. Що се отнася до правото на президента пряко да свиква референдуми, без искането му да минава през парламента, тук също мога да дам пример - със съдбата на инициираното от г-н Плевнелиев допитване, което бе окастрено, осакатено, не просто редактирано. Дали съм съгласен с питанията, е друго, ние сме изразили своята позиция. Но ние трябва да дадем право на държавния глава, избран с 2 млн. гласа да попита народа дали одобрява неговата позиция. Лансирал съм и други идеи - например правото на президента да подписва международни споразумения, доколкото той по Конституция олицетворява страната. Сега подписването трябва да мине през одобрението на Министерски съвет.а А със своя авторитет президентът би могъл да договори важни решения за нацията и държавата. Давам за пример прословутия "Голям шлем" - пакет от енергийни проекти на стойност 15 млрд. лв. инвестиции.
- Вземам повод от "Големия шлем", за да попитам как следващият държавен глава може да възстанови загубената ни позиция на енергиен лидер на Балканите?
- Ние не просто сме на изходни позиции, а много по-назад. Загубихме големите проекти, които свързваха Русия през България с половин Европа - и на "Набуко", и като цяло присъствие на южния газов коридор. Имаше един период, в който по мои изчисления по трасетата на газовите проекти можеше да преминават над 90 млрд.куб.м. Сега според управляващите бихме се радвали на 20-30 млрд.куб.м, т.е.една трета от това, което бяхме договорили. Никой не води интензивни, постоянни разговори с Азербайджан, откъдето можем да получим газ, макар и в неголеми количества. Занемариха се преговорите по новата атомна централа. Не казвам, че трябва да се реализира във варианта, в който стартира - ако някой може да предложи по-добър проект, моля. Но аз твърдя, че без ядрена енергетика до 15-20 години ще имаме сериозни проблеми в енергоснабдяването, при положение че сме били страната, задоволяваща 50% от енергийния дефицит на Балканите. Президентът би могъл да играе изключителна роля в тези разговори, защото той създава доверие между партньорите, отваря вратите на министрите, на бизнеса.
- Перспективите пред газовия хъб "Балкан" не ви ли изпълват с ентусиазъм?
- Не. Бих искал да стане. Но някои от количествата, които са описани в тази приказка за газовия хъб, засега ми се струват нереалистични. Причината е проста - минавал съм през тези трасета, водил съм разговор с държавните глави. Ще дам пример с Туркменистан. Радвам се, че диалогът с тази страна продължава, но си спомням, когато президентът на тази страна казваше - искате 2, 4 млрд. куб.м, аз мога да ви дам 8, само че вие измислете как да ги транспортирате до България, защото ще ви ги дам до границата. Навремето предлагах да използваме метода "компресиран газ" за прекосяване на Каспийско и Черно море, бяхме договорили построяването на съответните съоръжения, транспортните средства. Т.е. да не чертаем прекалено светли перспективи, ситуацията сега е много сложна и заради влошените двустранни отношения с някои от страните и заради международната обстановка и конфликта Русия-Турция. Нека кажем ясно - всяко количество газ трябва да мине през една от тези две страни. Не се очертава голяма независимост на нашия енергиен пазар, затова трябва гъвкавост, дипломатичност и честност.
Критиците на тези проекти твърдяха, че така ще изпаднем в зависимост от Русия. В същото време АБВ настоява България да инициира в Брюксел отпадане на санкциите срещу Русия.
Трябва да поставяме този въпрос остро, категорично, настоятелно в Брюксел на съответните срещи на най-високо равнище и в двустранните разговори с европейски държави. Ние виждаме, че някои страни - примерно тези, през които преминава "Северен поток", заобикалят тези санкции.На тях нещата им се случват! Защо може да има "Северен поток" с втора тръба, а за България да няма нищо?! Защо България трябва да плаща цената?! Не е честно, не е справедливо, не е европейско. Трябва да заявим това на висок глас. През 2008-ма, когато започнаха да се случват нещата, България бе в центъра на вниманието - тук бяха и Буш, и Путин, и германският, и френският президент. И имаше икономически резултат от тази дипломатическа активност! Трябва повече характер в нашата външна политика. Затова предложих този механизъм на мониторинг за правосъдие и вътрешен ред да отпадне, защото не е полезен - нито на Брюксел върши работа, нито на нас. Да не говорим, че това поощрява едно много вредно поведение у наши сънародници - да пишат писма, да водят разговори с Брюксел, за да могат да си наложат през чужбина някои от своите тези във вътрешната политика. Намирам това за грозно.
- Стабилно ли е правителството? Задават ли се предсрочни парламентарни избори на хоризонта? Радан Кънев дори ги "насрочи" за май месец.
- Гладна кокошка просо сънува, както казва народът. На г-н Кънев сигурно много му се иска. Като всеки млад политик той е нетърпелив, припрян. Простено му е. Но хайде да видим каква е алтернативата. Какво предлага г-н Кънев след края на това правителство? Може би коалиция с левицата? Или с Лютви Местан? Но гласовете не стигат. Наближавах избори и е твърде вероятно да се явим с алтернативни кандидати. Прогнозирам, че ще има 7-8 много силни президентски двойки, но апелирам никой от нас да не прави заложник стабилността на държавата, на институциите, на парламента и правителството заради евентуални облаги и надежда да привлече вниманието на избирателите към себе си. От АБВ ще бъдем много полемични, дискусионни, неслучайно ние започнахме президентския дебат, но това са различни неща. На местните избори също ни подтикваха да излезем от кабинета, за да покажем лявата си същност, но ето - ние я показваме чрез това, което прави Ивайло Калфин. Ние искаме нещата да се случват, а това може да стане само чрез властта, не на улицата и по партийните пленуми. Държавата има нужда не просто от стабилност, а от икономическо развитие. Стабилността ще бъде много по-осезаема, ако има дълбоки социални корени. Ако хората не чувстват увереност в днешния ден и нямат перспектива, то тази стабилност ще бъде просто сговор между определен брой партии.
- Как влияят на стабилността на страната и на политическия процес трусовете в Реформаторския блок и в ДПС?
- Политиката винаги е динамична, а особено в България. Очевидно преходът не е завършил, щом така лесно се разпадат формации, и то понякога с второстепенни признаци. Но това пък отваря вратите за нов тип консолидация и взаимодействие, което очаквам да се случи още на президентските избори. Не бих се изненадал, ако има прегрупиране.
- Вашият заместник Румен Петков каза преди седмица следното, коментирайки поисканата от КРИБ оставка на вътрешния министър Румяна Бъчварова - "При всички случаи ние сме изправени пред дебат за необходимостта от кабинетни промени". Кой точно трябва да си ходи?
- Далеч преди Румен Петков аз съм казал, че кабинетните промени са необходимо, макар и недостатъчно условие за оздравяване на управлението. И това е не защото не харесваме личността на един или друг министър, а защото виждаме, че има дефекти в дейността му, слаби резултати в съответните ведомства. Не искам да персонифицирам, много пъти сме посочвали конкретни области, където това е факт. Но в крайна сметка признавам правото на министър-председателя да решава този въпрос, негова е голямата отговорност. Само че тя се увеличава. Върху плещите му се товарят и проблемите на слабите министри, когато той ги брани, вместо да намери решения, които биха могли да оздравят кабинета.
Бих го окуражил да действа по-смело, когато става дума за такива промени, а той го може, защото е в интерес на управлението и държавата.
- Как ще постигнете целта си да се превърнете в ключов фактор в съдебната реформа? С какви конкретно законодателни актове? Как ще коментирате скандалите в съдебната система? Притеснява ли ви sms аферата?
- Нека припомня, че първи подготвихме и обсъждахме с ръководителите на ВКС, ВАС и главна прокуратура, депутати, представители на гражданските структури нашия законопроект за промени в съдебната власт. Оставаме на това принципно ниво. Не мога да си позволя да обсъждам подобни скандали със записи - реални или не. Някои се опитват да реполитизират съдебната власт, но това е най-лошият сценарий, по който България може да се развива. Направените конституционни промени са най-доброто, което можехме да постигнем, но това е само началото на голямата съдебна реформа, която предстои. Предложените от нас конституционни промени във връзка с избора на президент, са малка, но ясна стъпка по посока промяната на политическия модел у нас.
- Промяната на политическия модел не е ли свързана по-скоро с промяна в манталитета, "смяна на чипа", както казваше един бивш премиер?
- Трябва дълбока реформа. За това се боря още от 2008 г., когато формулирахме идеите за засилване на пряката демокрация. И сега АБВ е най-активният фактор по промените в Закона за референдума - за намаляване на бариерата, на броя подписи, на легитимността на допитването. Ние инициирахме промени в Закона за политическите партии - за затягане режима на регистрация и финансирането. Стоят още много други въпроси - за намаляването на партийните субсидии, защото те сега са неприлично големи. Има много неща, които трябва да се решават, но за тях трябва воля и диалог в обществото.
- Анонсирахте, че възнамерявате да поискате и вие на свой ред актуализация на споразумението за подкрепа с ГЕРБ. Какво ще променяте? Не се ли включвате в процеса на ултиматуми към най-голямата партия?
- Ние по-скоро настояваме за изпълнение на споразумението. Имаме идеи за актуализация, но засега няма да ги натрупваме, за да не натежи на кораба на управлението. Но поставям въпроса, ако сме обявили демографската политика за приоритет, то не трябва ли голяма част от бюджетния ресурс да бъде заделян точно за тази политика? За това ще настоява АБВ. Демографската стратегия трябва да започне да се пълни с конкретни мерки и активна политика към младите майки и семействата, с подкрепа за иновативния бизнес, с повече инвестиции в качеството на човешкия потенциал чрез образованието. Един голям европейски политик - Тони Блеър, спечели изборите с посланието "Образование, образование и пак образование". И го реализира. Така промени икономическата среда във Великобритания. Искаме това да се случи и в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
