Събота,

39% от българите: 4 институции с вина за винетките (ГРАФИКИ)

От: Стандарт -
A
A
A

Четири институции имат вина за проблемите с електронните винетки. Това смятат 39% от българите, сочи проучване на агенция "АФИС".

На въпрос: "Кой носи главната отговорност за проблемите с винетките?" над 19% смятат, че това е фирмата-изпълнител, над 17 на сто, че това е Агенция "Пътна инфраструктура", 12 процента отдават това на правителството, 3,93 на сто - на регионалното министерство. 39% дават отговор: всички изброени дотук.

Проучването на агенция "Афис" показва, че 55 на сто от пълнолетните българи шофират, като 56% от домакинствата притежават по едно моторно превозно средство, а близо 14 на сто - повече от едно.

Над 60 на сто от запитаните определят качеството на пътищата у нас като по-скоро лошо или много лошо.

Едва една четвърт от нуждаещите се от винетка шофьори са успели да закупят или презаверят електронния документ за 2019 г. А една пета са онези, които са опитали да сторят това, но не са успели, сочи изследването. Над половината от шофьорите към датата на проучването изобщо не са се опитвали да закупят или презаверят електронна винетка. Причината е, че не се нуждаят от такава или още не е изтекла валидността на предишната.

Колко и какви хора засяга проблемът?

55 на сто от пълнолетните български граждани декларират, че шофират, а с 3 на сто повече е общият дял на притежаващите правоспособност за управление на МПС. В номинална стойност това са приблизително 3,250 хил. души. От тях повече от половината твърдят, че шофират всекидневно, а всеки четвърти – няколко пъти седмично.

Проучването сочи, че мъжете-шофьори са двойно повече от жените, както и, че столичани по-често управляват колите си, отколкото жителите на останалите населени места. Най-голям дял са шофьорите между 30 и 60 годишна възраст. Работещите българи в активна възраст, независимо от социалния статус, много по-често сядат зад волана в сравнение със студентите и пенсионерите.

56% от домакинствата притежават по едно МПС, а 13,4 на сто – повече от едно. Сумарно това прави близо 70 на сто от българските домакинства. Разпределението обаче включва и отговорите на хората в пенсионна възраст, които не са чак толкова мобилни.

Хипотетично тези факти означават, че почти всеки ден по пътищата у нас се разминават, условно казано, около 2,5 млн. души, управляващи МПС, без да броим преминаващите чуждестранни превозвачи. Важна подробност е, че около една четвърт от тях шофират само в рамките на населените места, в които живеят, тъй че те не са засегнати от кризата с винетките.

Накратко – българите имат коли и твърде често се придвижват с тях. Това се приема като нещо естествено и е част от общоприетата норма и стандарта на живот. Особено в столицата и още няколко по-големи градове, където за мнозина жители на практика е по-евтино да отидат на работа с личната си кола, отколкото с обществения транспорт.

Случаят не може да се разглежда изолирано, тъй като замисълът на системата предполага чрез закупените винетки българските граждани да финансират изграждането и ремонта на пътните участъци. В този контекст казусът с електронните винетки е част от по-голямата картина – как работи държавата и администрацията в този сектор, който пък е свързан, освен с управленски решения, и с безопасността на голяма част от българските граждани, коментират социолозите от "Афис"


Но каква е оценката за качеството на изгражданата и ремонтирана пътна инфраструктура, което гражданите финансират чрез закупуването на винетки? Данните са видни от приложената графика, но изводът, който се налага от тях е, че плащаме по-скоро за лошо пътно строителство и лоши пътни ремонти.


На пряк въпрос – „Колко често преминавате с автомобила си през опасни новопостроени или новоремонтирани пътни участъци?“, 22 на сто отговарят „Всекидневно“, а други 23 на сто – „Почти всеки ден“. 43 на сто пък декларират, че това им се случва няколко пъти месечно или по-рядко.
В крайна сметка излиза, че да се движим с коли по пътищата ни се налага все по-често, но за сметка на това необходимостта от това крие все по-големи опасности. Но плащаме на държавата за това, а както се оказа в началото на годината, не можем и да си платим, дори да искаме.

Националното представително проучване е осъществено от Агенция АФИС в периода 14-19 януари 2019 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички