На 10 ноември 1989 г. България пое по нов път. Свалянето на Тодор Живков и краят на еднопартийния режим на комунизма белязаха началото на прехода към демокрация и пазарна икономика.
За 36 години преход България спечели свобода, но загуби много от сигурността.
Какво спечелихме:
• Свобода на мненията, даже свободия
Днес можем да говорим, пишем и протестираме свободно — право, което беше немислимо преди 1989 г.
• Много партии, много избори
Българите вече избират своите лидери не на конгреси, а чрез избори, а властта е разделена между институциите.
• Членство в ЕС и НАТО
Страната ни е част от най-големите политически и икономически съюзи, което гарантира сигурност и достъп до европейски фондове.
• Свободно пътуване и образование в чужбина
Младите българи имат възможност да учат, работят и живеят навсякъде в Европа и света.
• Развитие на частната инициатива и предприемачеството
Хиляди българи започнаха собствен бизнес, създадоха работни места и внесоха иновации и технологичен напредък в икономиката.
• Културна отвореност и международен обмен
Българските творци, учени и студенти участват в световни форуми, фестивали и програми, което преди беше възможно само в рамките на съветския блок.
Какво загубихме:
• Социална сигурност и предвидимост
Преходът донесе безработица, бедност и несигурност за много хора, особено в малките населени места. Богатите станаха по-богати, бедните — по-бедни. Средната класа се стопи, а социалната справедливост остана мираж.
• Младите напуснаха, дойде демографски срив
Над 2 милиона българи напуснаха страната, което доведе до обезлюдяване, липса на кадри и разпад на семейства.
• Доверието между поколенията
Младите често не вярват в институциите, а възрастните се чувстват изоставени — поколенческият диалог е нарушен. Корупцията, политическите скандали и слабата съдебна система пък подкопаха вярата в държавата.
• Качеството на образователната система
Липса на реформи, недофинансиране и обезценяване на учителската професия доведоха до спад в качеството на образованието.
• Историческа приемственост и националния ни разказ
Преходът не изгради нова, обединяваща национална история. Паметта за миналото често се използва за разделение, а не за съгласие. Глобализацията и липсата на стратегическа културна политика размиха усещането за принадлежност и историческа памет.
• Държавната индустрия
Много заводи и предприятия бяха закрити или приватизирани, често без стратегическа визия. Повечето от тези, които останаха, продължават да се управляват неефективно.
10 ноември остава като огледало, в което се виждаме такива, каквито сме станали. Свободни, но объркани. Богати на възможности, но бедни на доверие. Демокрацията не е даденост, тя е ежедневна отговорност. Затова и бъдещето на България зависи от това - какво ще направим с тази свобода.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
