Отива си годината, в която омразата и страхът ни превърнаха в скачени съдове
Отива си годината на интересните времена. Онези, от китайското проклятие. Може би идва година на още по-интересните - поне за нас, българите. Ние сме единствените, които превеждат йероглифа за криза единствено като възможност за още по-голяма такава. Които през 2014-а се изгубихме в превода на собствената си омраза, страхове и очаквания за най-лошото и те внезапно се оказаха сбъднати. Които си имаме поговорка специално за години като тази - "Ела, зло, че без тебе по-зло". Които си измисляме революции в чаша вода и се опиваме от величието им. Които сме способни да мразим съседа просто задето подкрепя друга политическа сила, и да протегнем ръка през Фейсбук към всяка кауза, която не изисква да се заемем с нея лично.
За щастие, тази година все пак имаше и от другото. Съвсем по мъничко, колкото да го сложим в Ноевия ковчег на надеждата, че все още можем да се спасим. Защото ни е останала само тя - след като на фона на всички политически, природни и банкови катаклизми вече е безпощадно ясно, че Месия няма
Че революцията на жълтите павета е просто нещо като младежки пъпки на младата ни демокрация, а националното съгласие се търгува на тезгях, до който нямаме достъп. А дори и да имаме, стигаме само до тефтера с вересиите, които след това ще изплащаме с години. 2014-а стана годината, в която бг революцията излапа отрочетата си и започна да се облизва за още. Иконоборците на протеста внезапно се оказаха на мястото на иконите, срещу които трябваше да се борят, и това се оказа достатъчно, за да отчетат победа. Въпреки дефицита на нови смисли и въпреки факта, че в момента иконостасът на властта включва политици от толкова различни бои, че наподобява по-скоро картина на надрусан експресионист. Това бе годината, в която и най-отчаяните апологети на промените май разбраха, че такива няма да има. Просто няма начин. Пътуваме на обречен кораб, на който капитаните и месиите се сменят, но екипажът остава един и същи с леки вариации. Но на мнозина спря да им пука, защото са вече зад борда. Защото загубиха единствения си покрив в големия потоп, а държавата отпусна на цял регион по-малко пари за нови домове, отколкото беше готова да даде за спасяването на една банка. Защото част от тях се запалиха със или без политически послания, но държавата скри от тях единствения пожарогасител - този на надеждата.
Защото се оказаха обитатели на най-затънтеното гето на Европа, а едно гето не произвежда граждани. Произвежда хора, чиято представа за развлечение е например гласуването във "ВИП брадър" - а тази година то се оказа по-показателно за настроенията на народа от вота на изборите. Поради невъзможност да гласуват за Тодор Живков мнозина гласуваха за Тодор Славков. Поради невъзможност да емигрират навън, емигрираха в себе си. Емигрирахме край софри, толкова по-богати, колкото по-бедно на смисли е битието ни в останалото време на годината. Някои емигрираха в отвъдното. Други все още ползват за тази цел Терминал 2. Един кандидат-месия емигрира в Брюксел. Гастарбайтерите от села и паланки мигрираха обратно по Коледа и Байрам, за да донесат на близките си онази най-секретна част от Брутния вътрешен продукт, която никой финансов министър не е в състояние да обложи с ДДС. Културата емигрира в чалга, докато държавата пазареше шеф на комисията, предназначена уж да пази културата точно от чалгата. Онези, които не емигрираха, си коват Ноевите ковчези и се чудят дали да си сложат вътре чифт политици или само един, за да прекратят размножаването им. Защото ни предстои по-тежката година - тази на попарените надежди. Годината, в която вече ще знаем, че протестът ни най-често ражда хаос и демони. И евентуално някой контрапротест, забъркан от криминално проявени лица и перманентно объркани пенсионери, които се возят към жълтите павета със същия ентусиазъм, с който отиват на екскурзия до Рилския манастир. Годината, в която ще установим, че омразата и страхът ни превърнаха в скачени съдове - и ако не успеем да изплуваме нагоре, сме обречени всички заедно да тръгнем към дъното. Годината, в която, надявам се, няма да провеждаме поредния кастинг за Месия, за да си го изгоним сами след това с "Разпни го!"
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
