Неделя,

Режат Ботев, Вазов, Алеко и Яворов, "свалят" Шекспир в 8 клас

От: Failed to load user -
Режат Ботев, Вазов, Алеко и Яворов, "свалят" Шекспир в 8 клас
A
A
A

Нови учебни програми по български език и литература нажежиха страстите вчера. Причината е, че в тях липсват ключови творби като "Тютюн" и "Хамлет", намалели са произведенията от Ботев и Вапцаров, които са предвидени за изучаване. Това е станало паралелно с промяна на начина, по който ще се учат вече българските автори. Проектът бе изготвен по времето на управлението на ГЕРБ по програма, която върви вече от 1,5 г.

"Качването на тези програми на сайта е разписано преди 3 месеца от предишния просветен министър. Докато аз съм министър, от учебниците няма да отпадне произведение нито от Ботев, нито от Вапцаров", бе категорична министър Анелия Клисарова. Според нея експертите уверявали, че всички досега изучавани творби присъстват в програмата, просто е променена философията, по която се учат. Тя обеща да провери лично как стоят нещата. Проста съпоставка на предишни и нови програми обаче показва, че много от сега изучаваните творби не са изрично изброени в новите програми като задължителни. Възможно е експертите да са предвидили те да се учат в часовете, когато се усвояват общи и характерни за епохата литературни тенденции. Така или иначе имената им липсват. Не стана ясно и кой от министрите е подписал програмите да бъдат качени на сайта - акад. Стефан Воденичаров или служебният проф. Николай Милошев.

Учебници, в които не е предвидено изрично място нито за "Хамлет", нито за ключовия за новата българска литература роман "Тютюн". Това показват проектите за нови учебни програми, качени на сайта на просветното министерство.

Според сегашните предложения на експертите Димитър Димов вече се изучава само с "Осъдени души" в ХII клас. От Барда пък са останали само откъси от "Сън в лятна нощ" и "Ромео и Жулиета", които при това се изучават в VIII клас. Сериозното преструктуриране е свалило в по-долни класове автори, които сега се учеха по-нагоре. Западноевропейската литература, която доскоро се учеше в Х клас, слиза в VIII и IХ. От Х до края на ХII клас се учи българска литература, която в последните 2 г. тя се групира в тематични ядра. Така децата не учат автори и произведения по хронологичния ред на тяхното присъствие в литературата ни, а като части от дадена тема. Например "Войната и мирът" са представени с "Новото гробище над Сливница" на Вазов, "Тиха победа" на Дебелянов" и Йовковия разказ "Последна радост". Като части от различни тематични ядра са включени и повече съвременни български автори - в ХI и ХII клас децата ще четат "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, "Страх" на Борис Христов и "Колко си хубава" на Христо Фотев. "Осъдени души" на Димитър Димов става част от тематичното ядро "Своето и чуждото".

Сменена е цялата философия на изучаването на литературата - произведенията вече ще се учат по-скоро илюстрация на конкретни жанрове или идеи на епохата. Това обаче ги откъсва от контекста на цялостното авторово творчество и на целия културно-исторически период. По този начин е твърде вероятно учениците да добият откъслечни и несвързани познания за това какво всъщност се случва в литературата ни дори в периоди, които преди се изучаваха сравнително стабилно.

Някак неусетно с новата парадигма

програмата се е лишила от "Записки по българските въстания"

на Захари Стоянов. Само с две произведения за целия период на изучаването си е представен Никола Вапцаров - "Песен за човека" и "Романтика". Никъде не са посочени като задължителни "Вяра", "Прощално", "История", които досега присъстваха в учебно-изпитните програми. От Смирненски задължително се учат "Зимни вечери" и "На гости у Дявола". Ботев остава в Х клас с "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски", в VII клас с "На прощаване", и в ХII с "До моето първо либе". Поне сред изрично упоменатите за изучаване творби никъде не се виждат "Елегия", "Борба", "Моята молитва", "Майце си". От Пенчо Славейков не е запазен "На Острова на блажените", но се появява далеч по-непредставителната за творчеството му "Фрина". "Бай Ганьо" слиза от ХI в VII клас, но само с "Бай Ганьо в банята". Фейлетоните на Алеко и "До Чикаго и назад" не се виждат никъде в програмата. Вместо това се изучава пътеписът "До Желюша с говежди вагони". Вятърът на промените е отвял и Вазовия разказ "Дядо Йоцо гледа", и "Чичовци", и Яворовите "Арменци" и "На нивата". Възможно е експертите да са предвидили те да се учат в часовете, които са отделени за общите тенденции на съответния литературен период, но не са ги упоменали изрично като задължителни.

От световната литература също са

изпаднали ключовите "Дядо Горио" на Балзак и "Тартюф" на Молиер

За сметка на това се появяват "Персийски писма" на Монтескьо и "Чудната история на Петер Шлемил" от А. фон Шамисо, чрез който е представен Романтизмът.

В час по български: Пишат мейл, CV и мотивационно писмо

В новата програма по български език е отделено повече внимание на практическите знания. Децата от 8-и до 10-и клас учат как да пишат имейл и CV. Става дума не за изпращането на съобщението по електронна поща, а за текстовото оформяне на самото писмо, което малко от тийнейджърите умеят. Програмата по български език е направена така, че учениците да усвояват до 10-и клас неща, които след това ползва в живота си всеки от нас, независимо дали е изкласил до диплома.

Пак в първия етап на гимназията се усвоява и писането на заявление и делово писмо. За онези, които продължат нагоре, остава усвояването на умението да съставят библиография, резюме или да пишат мотивационно писмо - за работа и университет. В последните класове в часовете по български език вече ще се разиграва и интервю за работа. Много време се отделя и на писането на есе. За разлика от досегашните програми новите включват фиксиран брой часове за усвояване на граматиката и на литературните знания. Намален е и броят на часовете за нови знания за сметка на упражненията, когато учениците трябва да пишат текстове или да правят презентации. Едва 1/3 от времето е за нови уроци, а досега то бе над 50 на сто.

Професори от СУ и НБУ искат: Без литература на матурата

Преподаватели от СУ и Нов български университет (НБУ) поискаха матурата след 12 клас да бъде само по родния език. В момента тя включва и въпроси по литература. Проф. Боян Вълчев от Алма матер обаче предлага зрелостният изпит да проверява само знанията по български, включително и за създаване на текст по конкретен житейски проблем, а не върху изучавана творба. Той настоява също предметите български език и литература да бъдат разделени един от друг и дори преподавателите по тях да бъдат отделни. Друго негово искане бе да се премахне тежкият терминологичен апарат, който сега децата усвояват по граматика. "Учениците в момента не учат роден език, а описателна граматика и литературознание", каза той.

Преподавателят заяви, че в момента в специалност педагогика влизат най-слабите кандидат-студенти - с резултати около 3 и предимно с оценките си от матура. "Оня ден от 43 студенти начална педагогика бях на път да скъсам 42-ма", каза той. Според него тези младежи, които след време ще ограмотяват децата до 4 клас, масово пишат "учевидец", "источен" и "афтор".

Тагове: Образование

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички