През последните години медицината обръща все по-голямо внимание на един скрит, но опасен проблем на съвременното ежедневие – продължителното седене. То се превръща в неизменна част от нашето ежедневие – работим седнали пред компютър, пътуваме седнали в кола или в градски транспорт, храним се на маса, а в свободното си време често „почиваме“, отново седнали – пред телевизора или с телефон в ръка. Това повдига въпроса: какви рискове крие този заседнал начин на живот и наистина ли седенето може да бъде толкова вредно?
Научната гледна точка
Медицински изследвания, публикувани в авторитетни издания като The Lancet и JAMA, показват, че прекарването на повече от 6 до 8 часа дневно в седнало положение е пряко свързано с повишен риск от сериозни здравословни проблеми. Сред тях се включват сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, някои видове рак (особено на дебелото черво и гърдата), както и психични разстройства като депресия и тревожност. Също така, продължителното седене се асоциира с по-голяма вероятност от преждевременна смърт. Някои специалисти дори наричат седенето „новото пушене“, поради широкообхватните и вредни последици, които има за здравето.
Физическите последствия от продължителното седене
Дългото стоене в седнало положение се отразява негативно на различни системи в тялото. Забавя се кръвообращението, особено в краката, което увеличава риска от подуване, разширени вени и дори тромбози. Мускулите започват да отслабват, включително тези, отговорни за поддържане на стойката и баланса. Метаболизмът се забавя, което повишава риска от инсулинова резистентност и други метаболитни нарушения. Освен това, гръбначният стълб се натоварва неравномерно, водещо до болки в гърба, врата и раменете.
Възможни решения и превенция
Макар и проблемът да изглежда сериозен, решението не изисква радикални промени, а по-скоро осъзнато поведение и постоянство. Препоръчително е на всеки 30 до 60 минути да се става за кратка разходка или да се правят упражнения за разтягане. При възможност, използването на регулируемо бюро за работа прав увеличава активността. Изкачването на стълби вместо използването на асансьор, както и кратки раздвижвания по време на дълги пътувания, също помагат. Добра практика е и комбинирането на седене с активен транспорт, като ходене или колоездене.
Влияние върху психиката
Освен физическите последици, заседналият начин на живот оказва негативно влияние и върху психичното здраве. Липсата на движение води до намалено производство на ендорфини – естествените химикали, свързани с доброто настроение. В резултат, човек може да изпитва понижено настроение, повишена тревожност, а в дългосрочен план – дори депресия.
Заключение
Седенето само по себе си не е вредно, но когато се превърне в постоянна и пасивна дейност, без достатъчно движение, то създава сериозни рискове за здравето. Превенцията се крие в редовната физическа активност и съзнателното редуване на седене с движение, което значително подобрява както физическото, така и психическото състояние.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
