Блъф или реална заплаха? Защо Путин дава ядрено оръжие на Беларус

Кога е взето решението

Блъф или реална заплаха? Защо Путин дава ядрено оръжие на Беларус | StandartNews.com

Като нов епизод от информационна си война със Запада описва Института за изучаване на войната (ISW) интервюто на руския президент Владимир Путин пред "Россия 24". Целта е да обезкуражи украинската съпротива и да намали подкрепата на Запада за Украйна.

В него руският държавен глава обясни как Русия ще разположи ядрени оръжия на територията на Беларус. Според него "нищо необичайно" не се случва - САЩ също държат свое тактическо ядрено оръжие в съюзнически страни - Германия, Турция, Нидерландия, Белгия, Италия и Гърция. Русия ще запази пълният контрол върху всяко оръжие в Беларус, смята Путин.

Строителството на силози за съхранението на тактическо ядрено оръжие в Беларус ще приключи на 1 юли, а Москва вече е дала комплекс "Искандер", който може да носи ядрено оръжие, пише ТАСС.

Според военните анализатори от ISW това е решение, взето преди началото на войната в Украйна - президентът на Беларус Александър Лукашенко предложи за първи път публично в страната му да бъдат разположени ядрени ракети в края на ноември 2021 година. Според тях заявката не носи заплаха за ядрена ескалация. Нещо повече - единственият съюзник на Русия сред водещите световни икономики - Китай, много ясно се изказа срещу ядрената реторика на Кремъл. 

Експерти коментират пред Ройтерс, че коментарът на Путин за ядрените ракети е сериозна смяна в наратива - досега Москва се гордееше, че за разлика от САЩ не разполага тактическо ядрено оръжие в други държави.Но и руският президент не дава подробности кога ще бъдат доставени тези ракети, нито към коя НАТО-вска държава ще бъдат насочени. Досега Москва официално никога не е потвърждавала, че има разположени ядрени ракети в Калининград - руският анклав между териториите на Полша и Естония, макар и НАТО да твърди обратното. 

В САЩ реагират "с внимание" на заявлението, но не виждат сигнали, че Москва се кани да използва ядрено оръжие, допълва още Ройтерс. Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк пък коментира пред френската телевизия LCI, че в Киев очакват още санкции сращу Русия заради разполагането на ядрено оръжие в Беларус. 

В своето интервю Путин коментира още, че доставите на оръжие на Запада за Украйна са "голямо количество", но също така отчита, че те не са достатъчно бързи - планирани са доставките на "420 или 440 танка в Украйна", а през това време Русия ще произведе нови или модернизира 1600, категоричен е руският държавен глава. Той допълва, че на ден Украйна изстрелва по 5 хил. снаряда, а САЩ на месец произвеждат 14-15 хил. В същото време Русия ускорява производството на въоръжение, гарантира още Путин пред руската държавна телевизия.

Според ISW коментарите за превъзходството на руското военно производство на Путин са пресилени - "Уралвагонзавод" например произвежда по 20 танка на месец. Заради санкциите и недостиг на персонал компанията не може да ускори производството на модерни танкове (Т-90), както обяснява руският президент и затова руските военни използват танкове от резервите, които са на въоръжение от 50-те - 60-те години на миналия век (Т-50, Т-54).

Според коментар от Кремъл Русия има готовност да извади от складовете и танкове Т-34, който е приет на въоръжение в руската армия през 1940 година.

Владимир Путин също пропуска, че Западът не предоставя най-модерните си технологии на Украйна с цел да не ескалира конфликта, пишат още военните анализатори. На Запад по традиция има малко запаси от конвенционално въоръжение за сметка на новите технологични и прецизни разработки.

Офанзивата на Украйна не може да започне заради липсата на въоръжение

Руснаците изстрелват три пъти повече снаряди от  украинците и контраофанзивата на Украйна още не може да започне заради липсата на достатъчно въоръжение - снаряди, танкове и бойни самолети, коментира украинският президент Володимир Зеленски пред японското издание Yomiuri. През изминалата седмица в Киев беше премиерът на Япония Фумио Кишида, който потвърди подкрепата на Токио за страната и покани украинския държавен глава за участие на срещата на Г-7, която ще се проведе през май в Хирошима.

През 2023 година Украйна ще похарчи 20 млрд. гривни (почти 550 млн. долара) за покупката на дронове, каза още украинският президент по време на своето вечерно обръщение на 395-я ден от войната. Част от тях ще са местно производство. Страната започна и производството на снаряди от различен калибър в подкрепа на своите военни. 

Ситуацията в Бахмут се стабилизира. Русия мести фокуса към Авдеевка

Украински военни съобщават, че са отблъснали руснаците от т.нар. "път на смъртта" в Бахмут  и укрепват своите позиции в града. Главнокомандващият Валерий Залужни коментира, че ситуацията в Бахмут започва да се стабилизира благодарение на "титаничните усилия" на военните.

Според данните на британското разузнаване руските военни започват да укрепват фронтовата линия и местят усилията си към Авдеевка и района Кремена-Сватове. Експертите отчитат забавяне на настъплението в Бахмут, което е резултат от големите загуби и за двете страни. Отражение вероятно имат и скандалите между руската редовна армия и ЧВК "Вагнер", пишат още от британското разузнаване.

Според данните Русия в момента опитва да стабилизира фронта, което подсказва, че се подготвя за отбрана, след като опитът ѝ за мащабно настъпление от януари 2023 година се оказва не толкова убедителен.

Генералният щаб на Военните сили на Украйна (ВСУ) също съобщава в своя профил във Facebook за многобройни артилерийски удари в направлението Авдеевка, Маринка, Вугледар и други населени места в Донецка област. В сводката за 395-я ден от началото на войната военните отбелязват близо 60 отбити атаки на руснаците и обстрел по гражданска инфраструктура. 

В Запорожка и Херсонска област руснаците се отбраняват.  ВСУ съобщава за 11 въздушни удара на украинските военновъздушни сили, извършени на 25 март.

/investor.bg/

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай