Само във вестник СТАНДАРТ: Кой най-много иска мир в Близкия изток?

Техеран направи дроново зрелище, чака се отговора на Тел Авив

Само във вестник СТАНДАРТ: Кой най-много иска мир в Близкия изток? | StandartNews.com

Не някой друг, а именно страните от Близкия изток полагат най-сериозните опити да спрат избухването на пълномащабна регионална война. Това става след безпрецедентните ответни удари на Иран по Израел. Държавите в района се страхуват, че нова ескалация ще ги постави на предната линия на противоборството и ще съсипе плановете за промяна на облика на тази част от света.

  • Съюзници на Запада, Иран и Израел

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в частност са добре позиционирани в триъгълника между Иран, Израел и САЩ след дипломатическите си успехи през последните години, от които се възползваха всички държави в Близкия изток. Монархиите от Залива, които са съюзници на Вашингтон, се стремят да стабилизират отношенията си с Иран и Израел, за да успокоят отдавнашните си опасения в сферата на сигурността, което да им позволи да се фокусират върху вътрешни проекти.
ОАЕ и Бахрейн подписаха споразумения за нормализиране на отношенията с Израел през 2020 г., а Саудитска Арабия обмисляше подобно споразумение, което да включва и отбранителен пакт със САЩ, до момента, когато войната в Газа осуети тези дипломатически планове. Рияд също така зарови томахавката с Иран миналата година след години на вражда.

  • Опасността от мощен конфликт

Политиката на разведряване сега е изправена пред най-голямата заплаха, след като рискът за регионалния мир, повишен от започналия на 7 октомври конфликт между Израел и подкрепяното от Иран палестинско движение "Хамас" в Газа, придобива ясни очертания.
Една евентуална пряка война между Израел и Иран може бързо да засегне държавите от Залива, чието въздушно пространство се намира между двата противника и на чиято територия са разположени няколко военни бази на САЩ, която е категорична, че ще защитава съюзника си Израел.
"Никой не иска ескалация. Всеки иска ситуацията да се успокои", увери близък до правителствените кръгове източник от страните от Залива, който допълни, че вероятно е в ход активна телефонна дипломация. "Натискът не е само върху Иран. Сега натискът е и срещу Израел да не предприема ответен удар", каза източникът и добави, че една израелска атака срещу ключови ирански обекти "ще засегне целия регион".
Друг източник от района на Персийския залив, запознат с възгледите на управляващите кръгове там, каза, че държавите от региона, както и Ирак и Йордания оказват натиск едновременно върху Иран и основния съюзник на Израел - САЩ, да не ескалират ситуацията.

  • Ролята на САЩ

Вашингтон вече упражни натиск върху Израел да демонстрира сдържаност, казаха и двата източника.
В същото време САЩ използват страните от Залива, за да предадат послание на Иран да не ескалира обстановката, каза източник, запознат с позицията на управляващите кръгове. "Ясно е, че Вашингтон използва съюзниците си от Персийския залив, за да  комуникира с Иран. Саудитска Арабия поддържа контакти с Иран и съществува разбиране, че е необходима сдържаност", допълни източникът.
Както Саудитска Арабия, така и ОАЕ, смятат анализатори, вече приемат, че най-опасният момент може да е отминал. "Иранците вече направиха своя ход", каза Абдулазиз ас Саджер, ръководител на Изследователския център на Залива, който е близък до правителствените кръгове. Според изследователя това показва, че за Иран фазата на ескалация е приключила, а Вашингтон не желае Израел да прибегне до допълнителна ескалация.

  • Рисковете при мощен трус в региона

Съществуват много неотдавнашни примери за уязвимостта на страните от Близкия изток и конкретно зоната на Персийския залив.
Часове преди да започне атаката срещу Израел Иран превзе товарен кораб в Ормузкия проток, през който минава по-голямата част от износа на енергийни суровини от Залива, като заплаши изцяло да го затвори за движение.
Междувременно подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси, срещу които Саудитска Арабия  воюваше от години до сключването на споразумение за мир през декември, неведнъж през последните месеци са атакували кораби и са изстрелвали дронове срещу Израел, използвайки въздушното пространство на саудитската държава.
През последните години хусите на няколко пъти атакуваха ключови саудитски енергийни съоръжения до започването на мирните преговори  миналата година, като обаче притежават способностите да го направят отново. През 2019 г. те нанесоха удар по ключови петролни съоръжения в Саудитска Арабия, в които е съсредоточена голяма част от саудитското производство на петрол, а през 2022 г. атакуваха три петролни цистерни в ОАЕ.
"Евентуална ескалация ще доведе до скок на цените на петрола. Ще бъде засегнат и износът на петрол", каза източник, описвайки последиците от пълномащабна война в региона.
Фактическият ръководител на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман от години се опитва да прокара амбициозните си планове за развитие на големи проекти в кралството, освободени от регионалните противоречия. Икономическите амбиции на Саудитска Арабия са определящи за опитите на Рияд за разведряване с Иран, но кралството е също така много обезпокоено за сигурността, каза саудитският анализатор Азиз Алджашиан. "Не става въпрос само за проектите в нашия процъфтяващ регион. Саудитска Арабия не иска да попадне в кръстосания огън между Израел, Иран и САЩ", посочва анализаторът.

  • Войната в Газа и новата реалност

Започналата през октомври 2023 г. войната в Газа вече постави политиката на разведряване в целия регион на изпитание. ОАЕ и Бахрейн сключиха мир с Израел през 2020 г. чрез така наречените Авраамови споразумения, а Саудитска Арабия обмисляше подобна стъпка в замяна на ангажименти в сферата на сигурността от страна на САЩ. Междувременно миналата година Саудитска Арабия и Иран се отказаха от десетилетната си вражда, която подклаждаше конфликти в целия регион, със споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения и ангажимент да не накърняват интересите на другата страна.
Войната в Газа обаче подкопа по-нататъшните стъпки за мир с Израел, а подкрепата на Иран за неговите регионални шиитски съюзници, които атакуваха американски бази в Ирак и на други места другаде, породи безпокойство в Залива.
Фактът, че разведряването може да  позволи на страните от Залива да намалят регионалното напрежение вероятно е възприемано в Рияд и Абу Даби като потвърждение, че политиката им работи, каза Алджашиан. "Ако ги нямаше нормализацията на отношенията и сближаването между Саудитска Арабия и Иран, Рияд в момента щеше да е много по-разтревожен", добави анализаторът.

  • И все пак опасността остава

Впрочем с тази своя първа директна военна атака срещу Израел Иран пресече стари червени линии и създаде прецедент в десетилетната война в сянка с еврейската държава, коментират западни анализатори. Според тях нападението е било добре режисирано, като на Израел и съюзниците му е било дадено време да се подготвят, а на израелското правителство - възможен изход от ситуацията.
Атаката вероятно е била планирана да изглежда зрелищно, но да причини минимални жертви и разрушения - на придобило популярност видео се вижда как израелската система за противовъздушна отбрана прехваща снаряди над комплекса на джамията "Ал Акса" в Йерусалим.
Сега обаче Иран трябва да изчака следващия ход на Израел. Въпреки че американските власти призовават израелските си колеги да се въздържат от сериозна ескалация, анализатори твърдят, че крайнодясното правителство на премиера Бенямин Нетаняху едва ли ще остави иранската атака без отговор. 
А и действията на Техеран се развиват на фона на ситуация, която вече може да се счита за предвоенен сценарий, при който страни като Русия и Франция предупредиха гражданите си да не пътуват до региона, висш командир на Пентагона замина за Израел, а няколко авиокомпании отмениха полетите до региона, макар и временно.
Такъв е сценарият шест месеца след жестокото нападение на палестинските терористи от "Хамас", финансирани от Иран, на израелска територия на 7 октомври и непропорционалния израелски отговор, който предизвика ужас, непознат дори в ивицата Газа.
Действащите лица с най-голям авторитет на международната сцена, особено тези, които имат пряка връзка с правителствата на двете страни, са изправени пред предизвикателството да намерят начин да спрат избухването на тотална война въпреки факта, че всички елементи, които едната или другата страна бяха определили като необходими за започването на военни действия, вече са налице.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай