Салвадор Дали краде мустаците на Веласкес

Погребват ексцентрика в собствения му музей

Салвадор Дали краде мустаците на Веласкес | StandartNews.com

"Страхотен художник, но ужасен човек", казва за него Джордж Оруел
 

Близо 200 оригинални произведения на световноизвестния испанския художник-сюрреалист Салвадор Дали са изложени в културно-информационен център "Безистен" в Ямбол.

Експозицията е наречена "Дизайнерски творби" и е от частната колекция "Кесаури". На показ са произведения на дизайна, картини, литографии, пластики, керамика, творби от сребро, злато, бронз, гоблени, ситопечат върху коприна, както и лични вещи на самия Салвадор Дали и съпругата му Гала. 

Изложба в този формат се показва за първи път в Ямбол. Престижният вернисаж по покана на община Ямбол бе открита от заместник-кмета Енчо Керязов и кураторите Василий Кесаури и Александър Кесаури. Поводът - 120 години от рождението на испанския живописец, график и скулптор. 

С кариера, продължила повече от 60 години, Салвадор Дали несъмнено е една от най-влиятелните фигури в съвременното изкуство. След кончината си през 1989 година той оставя огромно наследство, което включва не само най-известните му сюрреалистични картини, но и скулптури, филми, фотография и много други арт предмети, създадени от неговото необятно въображение.

Дали се ражда като Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. 

  • Рождената му дата е 11 май 

а годината, в която поема първите си глътки въздух, е 1904-та. Детството му преминава в родния Фигерас - селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, близо до френската граница. 

Салвадор Дали в първите си години живее в родния град, както и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско градче Кадакес, където е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно, заедно със съпругата му Гала гениалният творец има свое имение в близкото градче Порт Лигат. По тази причина много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.

Бъдещият живописец имал по-голям брат, роден през 1901 г., който обаче умира две години по-късно. Има и сестра - три години по-малка от него. 

Салвадор Дали получава първоначалното си художествено образование в общинското художествено училище. През 1916 г. открива модерната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж. Година по-късно бащата на Дали организира в семейната им къща 

  • изложение на рисунките му с въглен 

а през 1919 г. Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. 

1929-та е важна година в живота на Салвадор Дали. Тогава, през лятото той среща за първи път Гала Елюар и съпруга й - френският поет Пол Елюар, в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а впоследствие и съпруга, макар, че е с 10 години по-възрастна. 

Същата година Дали, съвместно с Луис Бунюел, пише сценария за късометражния филм "Андалуското куче". Премиерата на филма е в студио "Урсулин" в Париж като преминава под знака между скандала и сензацията. Филмът е един от ранните примери за експериментално кино и е посрещнат с възторг в средите на сюрреалистите, а днес е считан е за една от иконите на световното кино. Предполага се, че иначе несвързаното със съдържанието име всъщност е прякорът на приятеля на двамата автори Федерико Гарсия Лорка, андалусец.

След това Салвадор Дали има изложби в Цюрих. По това време художникът си пуска  екстравагантни мустаци, повлияни от испанския майстор художник Диего Веласкес от 17 век. 

  • Мустаците стават запазена марка 
     

на външността му до края на живота му.

Неговата работа е силно повлияна от теориите на Фройд за психоанализата. Като студент по изкуства в Мадрид в началото на двайсетте години на миналия век Дали чете "Тълкуването на сънищата" на Фройд, което вдъхновява интереса му към идеите за самоанализата като творчески инструмент.  Няколко години по-късно, през 1938 г., Дали се среща с Фройд, който бяга от окупираната от нацистите Виена. Салвадор донася на срещата им картината си "Метаморфозата на Нарцис", нарисувана година по-рано. 

През 1931 г. Дали рисува една от най-известните си творби - "Упорството на паметта", с която въвежда сюрреалистичен образ на меки, разтопени джобни часовници. Общоприетата интерпретация на картината е, че меките часовници са отхвърляне на предположението, че времето е предопределено.

"Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път - да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по-трудно да разбера как останалите могат да живеят без да бъдат Салвадор Дали", казва за себе си живописецът. 

През 1944 г., когато Джордж Оруел рецензира автобиографията на Дали, не се сдържа в оценката си за неговия характер. Салвадор 

  • признава за свои аморални действия 
     

в книгата си без проява на разкаяние или преоценка. За него писателят казва: "Страхотен художник, но ужасен човек".

През  1938 г. Дали представя "Дъждовно такси", триизмерно произведение на изкуството, състоящо се от истински автомобил с два манекена в него. Най-напред е показано в галерията по изящни изкуства в Париж на интернационалното изложение на сюрреализма, организирано от Андре Бретон и Пол Елюар. През 1940 г., докато Втората световна война разкъсва Европа, Дали и Гала се оттеглят в Съединените щати. Пристигането на Дали в Ню Йорк е един от катализаторите в развитието на този град като център на световното изкуство в следвоенните години. През тези 8 лета Дали не престава да пише.

В края на 40-те години Дали и дизайнерът на Дисни Джон Хенч работят заедно върху анимационен филм. Салвадор създава 22 маслени картини и безброй рисунки, които Хенч превръща в разказ. Въпреки това продукцията е спряна поради финансови затруднения и филмът е оставен недовършен. През 1999 г. племенникът на Дисни възобновява продукцията "Дестино". Завършеният 6-минутен късометражен филм е представен през 2003 г. и разказва историята на балерина в сюрреалистично 

  • пътешествие през пустинен пейзаж
     

От 1949 г. Дали прекарва останалите си години в Каталуния. В края на кариерата си той не се ограничава само с живописта, но експериментира с много необичайни или нови медии и процеси. Много от произведенията му са вградени оптични илюзии, отрицателно пространство, визуални каламбури и др. Той също така експериментира с поантилизъм и стереоскопични изображения. 
Дали не само създава свой собствен музей, но е и погребан там. Разположен в родния му град, проектът започва през 60-те години на миналия век. Кметът на градчето отправя молба към световноизвестния автор да дари произведение на изкуството на градския музей. Той обаче решава да направи повече от това като транформира градския театър, по онова време почти разрушен след Гражданската война в Испания, в театър и музей на Дали. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г., когато е открит. През 1964 г. Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания - Големия кръст на Изабела Католичката. През своята плодовита творческа кариера Салвадор Дали рисува над 1 500 картини. Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. Погребан е в криптата на своя театър музей във Фигерас.

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай