Кабинетът уверява, че стабилността е гарантирана, а синдикатите виждат заплаха за бедните
България е на прага на едно от най-важните си икономически решения от началото на прехода - присъединяването към еврозоната. Страната вече е в чакалнята на общата европейска валута, а очакванията са този етап да донесе по-висок растеж и повече инвестиции. Но Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че ползите няма да се реализират автоматично. В обширен доклад, представен в София след мисия между 10 и 23 септември, екипът на фонда, воден от Фабиан Борнхорст, настоява за по-строга фискална дисциплина, реформи в данъчната и пенсионната система и целенасочени мерки за социална защита. Препоръките предизвикаха буря от коментари - от уверения за стабилност от страна на правителството до остра критика от синдикатите, които виждат в тях опасност от нови неравенства.
Изпитание за политиците
На заключителна пресконференция в София Борнхорст подчерта, че приемането на еврото може да укрепи институциите, да повиши доверието в политиките и да създаде условия за устойчив средносрочен растеж. Още сега се усещат ползи. Суверенните спредове по българския дълг се свиват, а международните рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на страната.
МВФ прогнозира ръст на брутния вътрешен продукт от около 3% както през 2025, така и през 2026 година, подпомогнат от силно частно потребление и стабилен кредитен растеж. Фондът обаче изрично предупреждава, че тази перспектива ще се реализира само при стабилна политическа среда и продължаване на реформите.
„Инерцията може да се загуби след присъединяването, ако се върне политическата несигурност“, каза Борнхорст, припомняйки, че подобни процеси са се наблюдавали и в други държави от еврозоната. Според него е жизненоважно обществото да бъде информирано за реалните ценови ефекти от въвеждането на еврото, за да се избегнат спекулации и излишна паника.
Фискална дисциплина, приходи и банков сектор
Докладът определя фискалната политика на България като „експанзионистична“. Консолидираният бюджетен дефицит се очаква да остане над 3% от БВП до 2028 г., преди постепенно да се понижи. За да се избегне прегряване на икономиката и нов инфлационен натиск, МВФ предлага корекция на разходите с около 1% от БВП още през 2026 г. Препоръчва се ограничаване на ръста на заплатите в публичния сектор, отвързване на индексацията на социалните обезщетения от увеличението на минималната заплата и премахване на нецелевите субсидии, заменени с целеви помощи за най-уязвимите групи.
На приходната страна Фондът призовава за подобряване на събираемостта на ДДС, повишаване на приходите от данъци върху недвижими имоти и акцизи и изтегляне напред на планираното увеличение на социалноосигурителните вноски - от 2027 на 2026 година. В средносрочен план отново се препоръчва въвеждане на по-прогресивно подоходно облагане, за да се намалят социалните неравенства и да се гарантира стабилна приходна база.
Въпреки тези предупреждения Борнхорст подчерта, че България остава сред държавите с най-ниско съотношение на дълга към БВП в ЕС и рискът от дългова спирала е „нисък“.
Банковият сектор е стабилен. Капитализацията е една от най-високите в Евросъюза, ликвидността е значителна, а делът на необслужваните кредити продължава да намалява. Но МВФ обръща внимание на бързия ръст на ипотечните заеми и около 15-процентното поскъпване на жилищата. Част от заемите се използват за покупка на необитавани имоти с инвестиционна цел, което затруднява достъпа на млади семейства до собствен дом.
Налози, пенсии и структурни реформи
Особено място в доклада заема дългосрочният натиск върху пенсионната система. Приходите от осигурителни вноски изостават от растящите плащания, което увеличава дефицита. МВФ препоръчва премахване на тавана на осигурителния доход и постепенно изтегляне на специалните плащания, въведени по време на пандемията. В същото време се подчертава необходимостта от подобряване на адекватността на пенсиите, за да се намали бедността сред възрастните хора. Това е проблем, който остава остър в България.
Фондът акцентира и върху нуждата от инвестиции в човешкия капитал чрез подобряване на качеството на образованието, развитие на дигитални и иновационни умения, стимули за заетост на младите и на маргинализираните групи. Добро управление и върховенство на закона се посочват като ключови за привличане на инвестиции. МВФ настоява за по-строга конкуренция при обществените поръчки и ефективно прилагане на антикорупционното законодателство, за да се укрепи доверието на бизнеса.
Енергийният сектор е друг приоритет. България остава най-енергоемката икономика в ЕС и продължава да разчита на изкопаеми горива. Според експертите по-голяма конкуренция на пазара на електроенергия ще подобри ценовата ефективност и ще стимулира инвестициите, докато целевата подкрепа за енергийно бедните домакинства ще помогне за социално поносим преход към зелена икономика.
Теменужка Петкова: Без промяна на данъчната система
Финансовият министър Теменужка Петкова прие заключенията на МВФ като потвърждение за постигнатия напредък на България по пътя към еврозоната, но ясно очерта границите на възможните промени. По време на събитие от информационната кампания за въвеждането на еврото тя подчерта, че докладът на фонда отчита „едно много сериозно постижение, а именно приемането на България в еврозоната, одобрението на държавния бюджет за 2025 г. и успешното предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост“. Според Петкова това са сигнали, че правителството е способно да води предвидима и отговорна политика, въпреки нестабилната международна среда.
Министърът обаче категорично отхвърли ключовата препоръка за прогресивно подоходно облагане. „Категорично мога да кажа, че темата за промяна на данъчната система не стои на дневен ред пред правителството“, заяви тя, напомняйки, че плоският данък е основен елемент от българския модел на конкурентоспособност. По думите й именно стабилната и предвидима данъчна среда е довела чуждестранни инвеститори в страната и е един от факторите, които подкрепят икономическия растеж.
Петкова акцентира, че не съществуват основания за актуализация на бюджета и че финансовото министерство вече е започнало подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Събират се данни от всички министерства и първостепенни разпоредители с бюджет, след което ще бъдат изготвени подробни анализи за приходите и разходите. Тя увери, че целта е да се запази консервативният подход, който да гарантира дефицит под контрола на европейските изисквания и да продължи тенденцията България да бъде сред държавите с най-нисък дълг в ЕС.
Министърът не пропусна и политически аспект. Тя предупреди, че опитите на опозицията да свали правителството крият пряка заплаха за икономическата стабилност и за процеса на въвеждане на еврото. „Евентуалното връщане на политическата несигурност на практика ще доведе до невъзможност да бъдат реализирани ползите от въвеждането на еврото в страната“, каза Петкова, обръщайки се директно към парламентарните сили, които според нея „неистово искат да свалят правителството“. Тя подчерта, че подобно развитие би било сигнал за инвеститорите, че реформите могат да се забавят, и би подкопало доверието на международните пазари именно в момент, когато България се подготвя за най-голямата финансова интеграция в новата си история.
Отпорът на синдикатите
Най-острата реакция по линия на профсъюзите дойде от президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. В телевизионно интервю той не спести критиките. „Дълги години слушахме съветите на МВФ, които бяха съсредоточени върху това да си вземе парите обратно и да ни съсипе държавата. С което се справиха перфектно“, възмути се Манолов. Подчерта, че България вече няма задължения към Фонда и „какво вършим си е наша работа“.
Той призна, че в препоръките има и разумни идеи, но предупреди, че най-тежките мерки ще ударят бедните, докато „домашните любимци“, т.е. хората с високи доходи и плоският данък, ще останат недокоснати.
Синдикатът категорично не приема тезата, че ръстът на заплатите подхранва инфлацията. „Ръстът на доходите със сигурност трябва да бъде изпреварващ, ние сме много изостанали“, заяви той и настоя възнагражденията да растат поне колкото инфлацията, а дори и повече, за да се навакса изоставането спрямо останалите европейски страни.
Манолов се съгласи единствено с идеята за 1-процентно увеличение на осигурителната вноска за пенсии от началото на следващата година, като отбеляза, че това би намалило дефицита в пенсионния фонд, макар да не може напълно да го покрие. Той изрази тревога от растящите военни разходи в целия ЕС, които според него изместват средства от социалните политики.
По думите му преходът към еврото „няма да бъде спокоен и равен“, а вече се забелязва плавно поскъпване на стоки и услуги. „Ще има сътресения и те ще бъдат за сметка на по-голямата част от населението, но е добре в тази работа да участват и онези, за които се грижим цял живот“, посочи Манолов.
България върви към еврозоната със стабилни макроикономически показатели, но и с предупреждения за уязвимости. Препоръките на МВФ целят да гарантират дългосрочна устойчивост, докато правителството настоява за запазване на данъчния модел, а синдикатите предупреждават за социални рискове. Балансът между реформи, социална защита и политическа стабилност ще определи дали страната ще извлече пълните ползи от общата валута.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
