АВТОР: Боян Дуранкев, Professor Emeritus
В миналогодишната прогноза очертахме 4 сигурни предсказания за 2023 г.: замразяването на войната в Украйна и началото на новата "Студена война 2.0" - те вече са факти; формирането на един свят на много "парчета" - също факт; Европейският съюз навлиза в "застой" - категорично вярно; "който прави прогноза за България, няма нищо да познае" - че кой е очаквал "сглобката"?! Но когато прилагаш системния подход при свръхизобилие на информация (от която поне 1/3 фалшива), може да се освети с "дълги фарове" вероятното бъдеще.
Пред света предстоят фазови промени, които ще ни изумяват, изненадват и поразяват, но не по стройната логика на заминалите на бунището на историята илюзии за "Краят на историята и последният човек" (Франсис Фукуяма, 1992 г.) или като алтернативата за "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред" (Самюъл Хънтингтън, 1996 г.), а ако се върнем още по-назад във времето - "Към вечния мир" (Имануел Кант, 1795 г.). Освен съвременните бедствия нас ни потискат цяла редица наследени илюзии, които произхождат от продължаващото вегетиране на остарели обществени и политически идеологии.
Че настъпват фазови промени ни сигнализират редица индикатори. Природата никак не се шегува, поднасяйки ни горещини посред зима, но изглежда ние сме я предизвикали чрез икономическия растеж, базиран върху изкопаеми горива. Самият икономически растеж се свива чрез деглобализацията и "диверсификацията" на доставките, но най-хубавите плодове от него продължават да се концентрират в по-малко от 0,1% от населението на света, предимно рентиери. Рентиерството, офшорките и мощните транснационални корпорации не са елемент от т.нар. "пазарна икономика", а са властелини без особени морални задръжки. Отсъствието на морал, или обратният "морал" на свръхбогатите не могат да намерят интимно съжителство с т.нар. "демокрация". Приставките "пост" - "постпазарна икономика" и "постдемокрация", не разкриват характера на случващото се, нито подсказват неговото бъдеще. И т.н.
Има ли, все пак, опорни точки, на които да стъпи една прогноза за 2024 г.? Със сигурност, въпреки че те са все още в зачатък, но филизите им се коренят в миналото.
I. Многополюсен хаос, стига да има хора
Платформите, които събират мнения от експерти и предоставят анализи за бъдещите тенденции в световната политика, са сериозно обезпокоени. Глобалният ред, основан върху "правила", диктувани от една "велика" сила след 1990 г., е вече със съществени разломи; ООН - онази "разумна" световна сила, която трябва да укротява бесовете, стагнира чрез резонното вето в Съвета за сигурност; Китай, Индия, Русия, Турция и други ключови страни в поддържането на международния порядък, престанаха да го харесват; знаменитите "Глобални цели за устойчиво развитие", свързани с бъдещото международно развитие за периода 2016-2030 г., стават все по-невъзможни за постигане. Няма по-точни думи, които да изразят сегашното положение, освен думите "хаос" и "извън контрол" (да благодарим за предсказанието на Збигнев Бжежински - "Извън контрол: Глобален безпорядък в навечерието на XXI век", 1993 г.). "Няма световен ред", вайка се Йошка Фишер; да, но пък има "многополюсен хаос", опонира Патрик Фулис.
В този хаос през 2024 г. ще се извършват политически процеси и ферментации, които ще нагнетят над 100 000 волта напрежение в света, а те не са един или два:
1. Да започнем с най-близкото което се случва под носа ни
"Специалната военна операция" (или както и друг начин да наречем случващото се в отношенията Русия-Украйна) постепенно доближава екстремуми, които не са добри нито за бъдещето на Европа, нито за света като цяло. Зад единия параван на сраженията стоят страните от НАТО (Николай Денков - "Ние сме в пълномащабна война"), а зад другия параван - редица азиатски страни. Алтернативите са три: първо, да се подготви и подпише мирно споразумение - с шанс под 20%; второ, да се "замрази" конфликтът на определена линия и при по-ниски разходи на жива сила и техника - с шанс под 40%; трето, постепенно или внезапно конфликтът да ескалира чрез "ограничени" ядрени удари и/или чрез отличните и засега неизползвани възможности на кибервойната - с шанс над 40%. Не е възможно ли?! Спомнете си прогнозите за Първата и Втората световна война, за да си обясните как слепци са водили слепци на "светкавични войни"! Представете си обаче следното, случващо се в един обикновен ден на 2024 г. и продължаващо седмици или месеци, за да ви настръхнат косите: два-три "ограничени и предупредителни" ядрени удара и радиоактивни облаци над континента, пълно изключване на Интернет и електричество, блокиране работата на правителства и граждани, неработещи банки и банкомати, затворени магазини. Това не е фантастика, а напълно възможна реалност, твърди Никол Пърлрот ("Кибервойната", 2021 г.). Така че благословен да бъде мирът, още повече, че и втората война Израел-Палестина се очертава като дългосрочна и предизвикателна!
2. Фаталните президентски избори в САЩ
ще бъдат проведени на 5 ноември 2024 г. Очакваният двубой е между Джо Байдън от Демократическата партия и Доналд Тръмп от Републиканската партия. Възрастта не е порок: 82 години срещу 78 години, да са живи и здрави, въпреки че наричахме управлението на Брежнев "геронтокрация", а той беше само на 75! Няма "млади и красиви" в битката за Белия дом, освен ако не броим нарастващата популярност на Робърт Ф. Кенеди, младши (70 г.). И двамата основни кандидати са добре познати: байдъномиката изправи и ще бута напред американската икономика и ще стабилизира обществото; тръмпизмът обещава огромни (и неясни) промени. До изборите неуморният Джо Байдън ще се постарае да трупа още точки в своя полза - и във вътрешен, и в международен аспект, като същевременно затяга бюджетната кесия. Американският растеж, както и намаляващите потоци от финансови помощи за Украйна (и вероятно и за Израел) няма как да не поставят нови въпросителни пред ЕС, който и без това се поти на няколко фронта - социално, икономически (САЩ поставят на първо място винаги своя интерес, включително и към приятелите си), военно и т.н. От друга страна, САЩ ще се стремят да останат световни лидери и жалони за "добри практики" - и на пазарите, и на братските демокрации. Как ще се случи и възможно ли е това сложно съчетаване, това е въпросът, драги ми Хамлете?!
3. Центрофугата на глобалния хаос
ще ни поднесе на 1.01.2024 г. едно ново "разширено и подобрено" издание на БРИКС+, като още шест държави от групата на нововъзникващите пазари (Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) са поканени да се присъединят към блока. Въпреки че Аржентина вече си е взела "почивка за размисъл" относно членството, даже без нея демографска сила на блока ще наброява 3,7 млрд. души - почти 45% от световното население. Друг важен факт е, че първите пет държави от БРИКС още през 2020 г. надминаха Г-7 по отношение на техния комбиниран БВП, измерено по паритет на покупателната способност. Това е грандиозен успех! Целта на БРИКС+ е да променя справедливостта в глобалното развитие, което означава накланяне на везните в посока на средно и по-слаборазвитите страни и елиминиране на неоколониализма, като донякъде блокът ще опонира както на бавно мислещия и бавно действащия глобален фактор ООН, така и на досегашния световен лидер - САЩ, а също и на неговите съюзници от ЕС. Русия никога няма да се върне към Запада, твърди тя; Китай мълчаливо гледа към мястото на досегашния световен лидер; нещата изглеждат необратими, поне засега. Така че наистина имаме работа не само с географско разделение, но и с разделение на икономически структури и високо разположени центрове за управление в БРИКС+, със смесена публично-частна икономика, насочена към общото развитие, не като западното публично-частно партньорство, при което се социализират загубите и приватизират печалбите, твърдят лидерите на блока. Дългосрочната, сложна игра на Китай и Русия ще води до пълна тектонична промяна в геоикономиката и геополитиката на Азия. Лидерството на BRICS+ дори има потенциал да се превърне в ефективен двойник на беззъбата ООН.
4. В "новия свят", който се формира
на преден план изпъква солидната лидерска позиция на Китай, който заедно с Русия се превръща в основен глобален опонент на САЩ. Бързият икономически растеж е направил Китай ключов играч в световната икономика, който от "работилница на света" се превърна в "двигател на света". Китай не може да настигне икономиката на САЩ при пазарни обменни курсове, но вече я изпреварва при обменни курсове по паритета на покупателната способност. И икономическият растеж на Китай - далече над средния за света, и успешното социално развитие, и бурното приложение на модерните технологии, свързани с AI & Big Data, и огромният вътрешен и световен пазар за китайските стоки - тези многогодишни успехи на страната подсказват едно умно и отговорно управление. Тези промени, в които Китай заема водещо идейно и основно практическо място, илюстрират новия фазов преход от свят, базиран върху правила, към свят, в който се търси координация на общи цели за решаване на глобални проблеми, при едновременно нарастване на двустранното и многостранното взаимодействие между различните страни.
5. Вече може да предскажем, че 2024 г. ще е Краят на "Края на историята" (по Франсис Фукуяма) и че светът ще е "сглобка" от различни култури, интереси и центрове на управление. Това означава, че не трябва да се очаква една страна да налага "правила" на останалите или един модел да стане "универсален", а трябва да се действа в посока на координиране на общи интереси и общи действия, например за световен мир, против глобалното затопляне, за социална справедливост, за правата на човека и т.н. Но усещането за бъдещ многополюсен хаос става все по-осезаемо!
II. Европейският (полу)съюз на кръстопът
Нашата гордост и болка - ЕС, формално очаква изборите на 6-9 юни 2024 г. Неформално погледнато, "съюзът" е на кръстопът, понеже е често "несъюз", "полусъюз" и съюз само по някои основни въпроси. В съюза принципът на болшинството не се зачита по много въпроси: Европа на нациите или Европа на отечествата; признаването на Косово; военната, финансовата и хуманитарната помощ за Украйна; членството в Шенген; членството в Еврозоната; бъдещото разширяване на съюза и т.н. Към тези различия трябва да добавим и неприятните новини за корупцията в централата ("Катаргейт" и "Ваксинигейт"), а също опитите за диктаторски подход при налагането на някои съществени решения. ЕС, най-неприятното, ще навлезе в 2024 г. при икономическа рецесия в поне 7 страни (Дания, Естония, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Швеция) и при икономически спад в Германия, Франция, Португалия и Чехия. Няма как предните колела на автомобила да се въртят все по-бавно, а задните - по-бързо (тук влиза и България).
Но че съюзът е пред фазов преход, се подсказва от редица други предизвикателства пред бъдещето. Предстоящите избори със сигурност ще изострят противоречията, още повече, че десницата взема преднина при важни национални избори. Същевременно пред вратата на ЕС са застанали 10 страни-кандидатки за европейско членство със 146 млн. души население и със сравнително нисък БВП на човек. Ако се гледат икономическите изгоди за самия ЕС, най-вероятно е първа членка да стане Турция с БВП на човек от над 9 300 долара, а най-неизгодно е да се вкара Украйна с почти 3 500 долара по същия показател; ако се стъпи на социалните показатели и ползи за повече работна сила в съюза, отново предимството е на Турция (83 милиона души), а най-малко е на Косово (1.8 милиона души). С тези данни само илюстрираме пред какви тежки противоречия ще се изправят дебатите за бъдещото разширяване на ЕС, като най-вероятно е отново някое "лошо ченге" да постави допълнителни изисквания, подобно на тези за членството на България в Шенген.
Бъдещото ръководство на ЕС има да решава и доста "отложени" задачи: по-нататъшната демократизация на самия ЕС; отношенията със САЩ след изборите там и еманципирането на самия съюз; отношенията с БРИКС+ и най-вече с Китай и Русия.
Крехката "сглобка" на съюза заплашва - при приемането на екстремални решения от Брюксел - да се стигне до пореден или няколко exit-а! Едно поне е сигурно, даже всички други страни да напуснат ЕС, България ще остане там докрай!
III. България - от "среден" (3) към "добър" (4) или "слаб" (2)?
В края на 2023 г. ръстът на българският БВП на годишна база се очертава да е 1,8% и ни слага в групата страни с нисък темп на растеж. Оценката на растежа, когато е нисък под 3%, по шестобалната система е "среден" (3), още повече ако страната е с хроничен бюджетен дефицит и крета на заеми. Социологически проучвания показват, че доверието в правителството е също с оценка "среден" (3,1).
За да запишем оценка "добър" (4) на милата ни татковина през 2024 г. ще е необходима новогодишна кошница с чудеса (но не "повече от същото" и с още по-яка "сглобка"), или пак да повторим, "фазов преход". Не е достатъчно само по телевизиите да се кълнем в евроатлантическите ценности, а на практика да не ги прилагаме; не стигат още 200-300 лева повече към работната заплата, за да се изравним с германците; не върви с поръчки след години да заплащаме сега поредните въоръжения на армията; простата "ротация" няма да реши проблемите; демонтирането на всички паметници на чужди армии няма да нахрани душите; и т.н. Необходимо е "мозъчният тръст" на политиците да огледа под лупа проблемите и на последната паланка в страната, за да търси решения, а не да се разхожда до Брюксел в търсене на потупване по рамото! С "повече от същото" рискуваме даже да се гмурнем още по-надолу в оценката - към "слаб" (2). Не бива да се случи!
Да се пошегуваме накрая, бедата на България е, че нашите управленци са завършили Харвард, а не Кеймбридж. У нас още се твърди, че "Публичните разходи са разход, който трябва да бъде ограничен, а не са двигател на растежа". Тук изглежда никой не е чел сериозно Джон М. Кейнс и затова разчита още на приказките за "свободния пазар" и "чуждите инвестиции". Байдъномиката и Сидзинпиномиката обърнаха приказката за икономиката наопаки: "Време е за публични насърчения и публични разходи", затова вървят напред!
Но е време да кажем и у нас: "Дойде му времето!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
