Карнавалът, с който се празнува завръщането на пролетта, започва 49 дни преди Великден и през 2014-а ще се вихри на 2, 3 и 4 март. Това са т. нар. мазни дни, а апогеят е във вторник - "Марди Гра" ("Mardi Gras").
Когато в Бенш слезеш от колата на паркинг, отдалечен от центъра, първото, което ще чуеш, е тътен от барабани, които все едно те удрят по главата. В този случай местните си знаят урока: влизат в ритъма им и започват да танцуват. Това не е сложен танц, а едно ситно пристъпяне и поклащане на цялото тяло. В живописното градче със старинни къщи и улици, със забележителна по направата си кула на кметството, се вземат всяка година предпразнични мерки - има метални решетки на прозорците, а витрините на магазините са с предпазни мрежи. И това не се прави заради вандали, а заради изненадата, която очаква гостите в последния ден на карнавала във вторник - "Марди Гра". Тогава е замерянето с дребни червени портокали. През трите дни хиляди хора крещят и танцуват, надуват всякакви свирки и се отдават на всеобщото веселие. Всички нещо дъвчат, но най-често пият - греяно вино или хубавата белгийска бира. Грохот на барабани и потракване на дървени обуща се носи над улиците. Пълна лудница!
Карнавалът е известен и извън пределите на Белгия, а от 2003 г. присъства в списъка на Световното устно и нематериално културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Не е тайна, че
тълпите идват тук
заради шествието на жиловете, които ще останат в сърцата ви завинаги и ще си ги спомняте с усмивка. Корените на карнавала са трудни за проследяване. Той е може би от XVI век, когато още не е съществувала Белгия, а тези земи са били окупирани от испанците. Легендата, която има най-голям успех, е тази, в която се разказва, че жиловете са наследници на инките. Те се били появили в екзотични костюми по време на празник в чест на пристигането в града на Карл V - по това време император на Свещената Римска империя и глава на кралство Испания. Жителите на Бенш харесали дрехите на инките - цветни и ярки, и започнали да правят с колоритните костюми дефилета в града си.
На нашенеца думата "жил" не говори нищо, но за белгиеца е повод за национална гордост. Жиловете са уникалните персонажи на карнавала в Бенш. Облечени са в дрехи с цвета на огъня и златото. Костюмите са от блуза и панталон, украсени са със звезди, лъвове и корони, изработени от черен, жълт и червен филц (това са и цветовете на белгийското знаме). На блузата виси малък хлопатар, а на вълнения колан на кръста са закачени медни звънчета. На главата носят нещо като бонета от бяла памучна материя, поддържани здраво от бяла лента, минаваща под брадичката. Белоснежна е и голямата дантелена яка. Тропат по калдъръма с дървено сабо с помпони, а изглеждат дебели заради плътно натъпканото със слама горнище. Това са жиловете
екзотични и невероятни
за тази част на Европа и единствени в света! По улиците на Бенш се изсипват по 800-900 от тях и задължително са местни хора. Тук традицията се предава от баща на син от векове. Жиловете излизат само по време на карнавала и никога не вървят по един, а придружени от барабанчик. Напускали са Бенш само за световното изложение в Брюксел през далечната 1958 г. по молба на краля. Те не могат да сядат на обществено място и не трябва да се напиват. Потропват в ритъма на барабана и подрънкват със звънчетата и така според поверието гонят дявола. Любопитното е, че жиловете нямат собствени карнавални костюми. Наемат ги при търговци, специализирали се в направата и отдаването под наем и на дрехите, и на огромната скъпа шапка с щраусови пера, която слагат в следобеда на "Марди Гра". Не е евтино да си жил в Бенш. Освен целия масраф по облеклото семейството трябва да се бръкне и да кани на обеди роднини и приятели. Ненапразно има песничка, в която се казва: "Младежът от Бенш за седмица харчи спечеленото за една година..." И въпреки скъпотията броят на жиловете расте непрекъснато.
Всички чакат "Марди Гра"
Макар че в карнавала в Бенш участват арлекини, пиеровци, селяни, вещици - най-често това са ученици от училищата в града, всички чакат жиловете. Вторник е техният голям ден. Те стават много рано, а обличането им е бавно и сложно. Започват да се събират на групи и ходят по къщите на приятели, където ги черпят с шампанско. Закусват в някоя кръчма традиционно със стриди, пийват пак шампанско и до полунощ са накрак. Сутринта жиловете носят восъчни маски, които са символ на равенството. Те са като рисувани от ексцентричен художник, украсени са със зелени очила, мустаци и малка брадичка. След обяда, към 3-4 часа, пак са на улицата, като някои носят шапки с щраусови пера, а в ръцете на всички са кошнички, пълни с дребни червени портокали. Плодовете се хвърлят по хората вместо подаръци и затова не бива да се отказват. Местните даже предизвикват жиловете да ги замерят и са се изхитрили да си носят торбички, в които събират портокалите и си ги отнасят вкъщи. Весели писъци, танцуващи хора, барабанен ритъм и тракане на дървени обуща тресат града. И така до късно вечерта, когато празникът завършва с фойерверки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
