В навечерието на парламентарните избори страната ни е на прага на ново управление и възможности за промяна. "Стандарт", заедно с БАН, организира четири SOS дебата за това в каква посока трябва да поеме страната ни в областта на енергетиката, образованието, здравеопазването и туризма. На 29 септември, понеделник, експерти и политици ще дискутират възможностите за развитие на туризма и идеите как държавата да стимулира бранша, който носи близо 15% от БВП на България. Политиците отговарят на щекотливите въпроси за бъдещето на туризма на страниците на "Стандарт".
Въпросите:1. Трябва ли браншът да има свое министерство? 2. Колко средства трябва да бъдат отделяни за национална реклама на страната ни като дестинация и по какъв начин? 3. На кои сектори и продукти в туризма трябва да заложим? 4. Какви законови промени са нужни в сектора? 5. Как държавата и бизенса могат да си сътрудничат успешно? |
ГЕРБ: Ще се рекламираме с пари от концесии
Делян Добрев, водач на листата на ГЕРБ - Хасково
1. Туризмът в България през последните години се развиваше възходящо. Към настоящия момент той представлява около 14-15% от БВП, а през активния туристически сезон осигурява приблизително 450 000 работни места. След пет години ръст за първи път тази година има спад на оборота в туризма. За съжаление прогнозите сочат, че следващата година също се очаква такава тенденция.
Същевременно България разполага със значителни по обем и качество туристически ресурси, които все още не се използват пълноценно. Тяхното оползотворяване би спомогнало страната ни да се превърне в целогодишна туристическа дестинация, с развит културен, балнео, СПА и уелнес туризъм, селски, екологичен, туризъм по р. Дунав и др.
Към настоящия момент частните инвестиции в туризма значително изпреварват публичните инвестиции и развитието на правната среда, касаеща възможностите за неговото по-нататъшно развитие. В тази връзка, считаме, че 2014 г. следва да бъде преломна за бъдещото развитие на туризма в България чрез решителна подкрепа за туристическата индустрия от страна на държавата. Една от стъпките в тази насока е записаното в програмата на ГЕРБ създаване на Министерство на туризма. Отделянето на министерството не е свързано с допълнителни разходи за държавата, тъй като то притежава отделна сграда, администрация и всичко необходимо за нормалното му функциониране като самостоятелно ведомство. Със създаването на Министерство на туризма нашата амбиция ще бъде да се избегнат тези спадове в броя на туристите и приходите с адекватно отношение от страна на държавата. Тъй като това е много динамичен бранш резултатите ще могат да се видят още след година, две.
2. Средствата за реклама, които се отделят в момента от държавния бюджет са недостатъчни. Това става очевадно, когато ги съпоставим с бюджетите на нашите преки конкуренти. Има различни предложения от страна на туристическата индустрия, какъв да бъде неговия размер, на базата на какви показатели той да бъде формиран и какво да бъде рекламирано. Разнопосочна е и практиката в развитите туристически дестинации. В предизборната програма на ГЕРБ предвиждаме част от концесионните възнаграждения, които получава държавата от подземните богатства, минералните води, морски плажове, пристанища, летища и защитени територии да бъдат използвани за инвестиции в културно-исторически обекти. Средствата ще се насочват не към обектите с най-голяма историческа стойност, а към тези с най-голям потенциал за развитието на туризма.
С цел подобряване ефективността на разходваните средства за национален маркетинг и реклама към Министъра на туризма следва да бъде създаден Консултативен съвет, в който ще участват представители на браншовите сдружения, курортите и научните среди. Така ще гарантираме, че лимитираните средства с които разполага държавата за реклама на туризма ще постигнат възможно най-голям положителен ефект. Брошурите и участието в туристическите борси и изложения, журналистическите и експедиенските турове са важни и не трябва да се пренебрегват. Но в съвременното общество все по-голямо значение придобиват информационните технологии и социалните мрежи. Акцентът трябва да се постави върху тях. За съжаление в приетата от Министерския съвет Стратегия за развитие на туризма до 2030 г. няма и дума за тях. Работата с големите туроператори също следва да се задълбочи за да можем да имаме ефективно присъствие в техните каталози. След всяка изтекла година може ще се прави анализ, заедно с браншовите организации за ефективността на рекламата. Успеваемостта й ще бъде ясна в зависимост от постигнатите резултати.
3. Страната ни разполага с многообразни туристически ресурси. За съжаление голяма част от тях все още или не се използват или не са напълно социализирани. За нас всички видове туризъм са важни. Без да пренебрегваме традиционните летен морски и зимен ски туризъм усилията на държавата, общините и бизнеса следва да се насочат към развитието на всички специализирани форми на туризъм. Изключително важен е и вътрешния пазар – пътуванията на нашите сънародници в страната ни.
Създаването на Министерство на туризма от една страна ще осигури инвестиции от страна на държавата в обекти с потенциал за развитието на туризма, които в момента не се използват. От друга страна чрез прехвърляне на фунциите по концесиониране на плажове, минерални води и др. Министерството ще е своеобразно звено за обслужване на „Едно гише", което ще улесни и насърчи допълнително частните инвестиции в сектора.
4. Законовите промени ще бъдат свързани с прехвърляне на редица дейности свързани с туризма, които са разпилени в различни министерства към новото Министерство на туризма. Например, концесиите на плажовете, минералните води и др.
Преференциалните данъци не са решение. И сега има преференциален данък за туризма – туризма е единствения сектор в страната, който работи в условията на преференциална ДДС ставка от 9%. Необходими са повече грижи от страна на държавата и повече инвестиции – както от страна на държавата, така и от страна на частния сектор, които ще бъдат насърчени чрез изпълнението на предизборната ни програма. Трябва да бъдат разработените в най-кратки срокове записаните в Закона за туризма от 2012г. наредби.
Преобладаващата част от обектите на културно-историческото наследство нямат актове за собственост. Приоритетно трябва да бъдат издадени такива и да се уточни статутът на например най-важните 50 обекта от гледна точка на развитието на туризма. Инвестициите в тези обекти от страна на държавата ще бъдат обезпечени чрез използване на част от приходите от концесионни възнаграждения.
Недостигът на кадри е хроничен. Тук е много важно взаимодействито между държавата и бизнеса, както по отношение на годишния прием, учебните програми и стажове, така и по отношение възнаграждението на заетите в турима. Факт е, че голяма част от подготвените у нас кадри намират добра реализация в чужбина. За решаване на тези проблеми ще бъдат използвани по-ефективно средствата от Оперативните програми на ЕС.
5. Всички свои действия Министерството следва да извършва в тясно взаимодействие с представителите на туристическата индустрия, органите на местната власт и научните среди. Важно е да има диалог и той да бъде прозрачен и ползотворен. Туристическата индустрия притежава опит и капацитет и взаимодействието с нея ще бъде от ключово значение за успеха на тази реформа.
БСП: Хотели и атракции има, а път до тях?!
Георги Гергов, лидер на БСП- Пловдив
Добър продукт плюс много пари за реклама на България, ако искаме силен туризъм
1. Ако гледаме опита на Гърция, която ни е основен конкурент, трябва да има такова министерство. Очевидно е важно, щом там за кратко го сляха с министерството на културата, а после отново го отделиха.
Но друг е въпросът дали сега държавата има средства да прави нова административна структура. Проблемите на туризма са преди всичо в недобрата инфраструктура, лошото състояние на повечето забележителности и незадоволителното обслужване. А тяхното решение е в ръцете на различни министерства – на икономиката, на регионалното развитие, на образованието, и други ведомства.
Може би по-подходящо е да се състави ясна програма с конкретни стъпки и нейното изпълнение да се координира от едно място, като държавата хвърли сили и средства в бързото й реализиране.
2. Добрата реклама се прави с много пари. Ако се подхвърлят някакви трохи, няма да има ефект.
Пак ще дам пример с Гърция. В разгара на кризата там беше регистриран сериозен отлив на туристи. Държавата вложи милиони евро за реклама и тази година ръстът е повече от очаквания.
Но преди рекламните кампании е важен продуктът. Какво ще покажем? Какво ще видят и намерят хората тук? Когато сме в състояние да им предложим нещо хубаво и на добра цена, тогава ще има смисъл да се рекламираме.
Българският бизнес направи много като хотелска база и атракции. Но работа на държавата и общините е да направят пътища, пречиствателни станции, да оправят районите около природните, историческите и културните забележителности, защото иначе те все едно не съществуват.
3. Няма смисъл от такова деление. Трябва да залагаме на всичко, което можем да предложим. Един ще дойде тук заради кухнята, друг заради нощия живот, трети заради минералната вода, четвърти заради голфа.
Страните, които имат амбиции да развиват силен туризъм, непрекъснато разширяват темата, като някои включват дори и сватбен туризъм. Градският туризъм също става много модерен на Запад, защото повечето хора нямат време за дълги пътешествия и искат да разгледат някой интересен град за 2-3 дни. Комплексните турове из съседни области и дори региони от съседни държави също са успешни.
Така че нека не се ограничаваме, а да разработваме всичките си дадености.
4. Всеки бизнес е важен и би имал право да настоява за преференции. Не те ще оправят състоянието на туризма, а ясните правила и цялостната подредба. Колегите от бранша показаха, че могат да се справят и ако искат подкрепа от държавата, тя не е за някакви отстъпки, а за по-енергични действия за облагородяване на пейзажа, образно казано, и за ударна национална реклама на България като дестинация.
Що се отнася до собствеността на атракциите, разбира се, че тя трябва да е ясна. Ако не е, няма как да се прави каквото и да било – нито да се строи, нито да се защитават проекти и да се търси финансиране по европрограми.
Проблемът с кадрите може да се реши съвместно от държавата и бизнеса, като се разберат какви спеиалисти са необходими. Държавата ще подготви програми, адекватни на търсенето. Бизнесът ще дообучава хората в чисто практическа насоченост.
5. Публично-частното партньорство е добър вариант, защото в туризма се пресичат и частни, и обществени интереси. Според мен трябва да се засилят регионалните сдружения между бизнеса и общините, за да отстояват пред държавата своите искания и проекти.
ДПС: Трябват лесни визи и персонал с езици
Петър Чобанов, водач на листите на ДПС в 25-ти избирателен район в София и в Монтана
1. Това дали туризмът ще има свое отделно министерство не е определящо за неговото развитие. Тъй като едно допълнително министерство би било натоварващо от гледна точка на администрация и бюрокрация. Евентуално при разделяне на Министерството на икономиката и енергетиката на две структури, туризмът би бил едно от основните направления в новото ведомство - Министрество на икономиката и туризма. И в момента има ресорен зам.-министър, който отговаря за сектора. Дори има приемственост и той остана от кабинета "Орешарски" в служебното правителство. Така че може самото направление да се подсили с допълнителен административен капацитет. Две неща са много по- важни за развитие на туризма от конкретните чиновници - позитивната рекллама вътре и вън от страната, както и обучени и вежливи кадри, които да обслужват туризма.
2. Рекламата наистина е много важна. Ние като правителство се опитахме да отделим по-голям ресурс, от този който бе отделян до момента - 14 млн. лв. По една или друга причина тези средства не бяха използвани навреме. Но важно е, когато се отделят средства за реклама да знаем каква е ефективността от нея. Тоест при един отделен лев за реклама, колко допълнително туристи се привличат. За това ни е необходимо да изградим по-добра информационна система, която следи туристопотока, отделните видове туристически продукти и приходите от тях. Освен с оборота в туризма, отделяните средства могат да се обвържат и с внасяните от бранша данъци. Но не трябва да се фиксираме върху определен процент, а върху ефективността от нея. Ако се окаже, че правим ефективна реклама, можем да добавяме средства, защото тогава ще е ясно, че добавяме по този начин и повече туристи и допълнителни приходи. Трябва да се мисли за реклама в телевизиите и онлайн средата. Ефективната реклама не винаги е скъпата. Вирусният маркетинг например при, който хората сами разпространяват клипчета и реклами, ако те им се струват интересни - да се фокусираме върху подобна среда. Интересни като рекламни платформи са провеждането на значими спортни събития у нас - при които могат да се излъчват рекламни клипове, да се поставят банери, ако те се излъчват от големи телевизии. Туроператорите и авиокомпаниите също са подходяща среда за реклама - дори и с най-елементарното - брошури и бордни списания. Трябва да се мисли и за нещо от типа на 3D рекламата - чрез характерни за страната ни продукти - мед, билки, чубрица, вино, розово масло. Предстои страната ни да председателства ЕС и това е средата, в която ние можем да проведем подобна кампания.
3. Това за нас е всъщност първият въпрос. На първо място ние трябва да обмислим добре продукта, който искаме да представим, за да може след това да го рекламираме. Пътят на продукта, всъщност е най-важен. Първо трябва да се фокусираме, върху това, което предлагаме, след което ще дойдат и конкретните идеи как според спецификите да се рекламира най-подходящо. Ясно е, че трябва и можем да развиваме културно-исторически туризъм, балнео и спа, спортен, винен, голф туризъм. Важно е да свържем продукта и с кадрите, които ще обслужват този продукт и те трябва да са добре обучени. Минималното е да говорят на езика на туристите. Ако се насочваме и успеем да пробием на азиатските пазари ще ни трябват и хора, които говорят този език, за да звучим убедително и да представим съответния продукт по подходящия начин.
4. Туризмът няма нужда от преференциални данъци. Данъчната система е добра, каквато е в момента и няма никаква необходимост от нейното усложняване, защото това ще доведе до допълнителни вложения за контролиране на изключенията. Ако успеем да изградим точна информационна система - какви туристи идват у нас и за какви продукти, тогава вече би могло да се мисли и в тази посока. Но това, върху което трябва да се съсредочат законовите промени е връзката между държавата и бизнеса, обучението на кадрите. Трябва да се мисли как държавата да помогне, включително и чрез нормативната уредба. Тук вече може да се мисли за евентуални преференции за бизнеса. И да се наблегне върху професионалното обучение, например на това да се посвети целият 12 клас и да се акцентира и в университетите.
Важно при "пътя на продукта" е и как докарваме самите туристи, след като сме ги привлекли вече с рекламата. Говорим за това да има ясна собственост върху туристическите обекти и съответно отговорност за поддържането им. И да се премахнат административните пречки пред самите туристи - да се издават по-лесно визи. Както и други мерки за подобряване на бизнессредата.
5. Ако се върнем към въпроса за рекламата - възможно е държавата и частния бизнес да инвестират заедно по определени направления. Естествено, ако браншът успее да се обедини и да се споразумее за какво да се дават пари. От полза ще е и действащ съвместен орган, в който да се обсъждат бъдещи стратегии и всички останали въпроси. Тъй като е важно как туристите достигат до продукта - тук вече говорим за изграждане на инфраструктура, подобряване на транспортното обслужване. Например държавата да поеме първоначално гаранция за чартърните полети, а след като се привлекат достатъчно туристи, тази необходимост отпада от самосебе си.
АБВ: Нека станем по-скъпи, за да идват богатите
Ивайло Калфин, водач на листата на АБВ във Варна и в 25 МИР в София
1. Туризмът безспорно заслужава специално внимание от страна на управлението. За нас най-добрият вариант би бил представителите на този и на свързаните браншове да са максимално обединени и да координират политиката, която очакват от страна на държавата. Тогава много управленски функции биха могли да се прехвърлят върху представителите на бранша. Така например решенията къде и как да се рекламира българския туризъм, както и конкретното управление на средствата за реклама могат да се прехвърлят на браншовата организация. За съжаление представителите на туристическата индустрия имат различни, конкуриращи се организации.
В АБВ сме склонни да обсъдим създаването на министерство, но единствено ако неговите функции бъдат ясно разписани. На туристическия бранш не е необходима допълнитлна администрация, а институция, която има правомощия да защити интересите на бранша в рамките на държавната политика. Това означава правомощия по отношение на инфраструктура, управление на културно-историческо и природно наследство, административни права. Ако това не се случи, създаването на министерство може да затрупа бизнеса с допълнителна администрация.
2. Размерът и начинът на разпределение на средствата за туристическа реклама трябвада се разпределят с участието на бизнеса. Най-добре е браншовите представители да вземат решенията, като функцията на държавата се сведе до спазване на законността и съобразяване с националните приоритети и позиции (външнополитически и др.). Средствата за реклама следва да се набират от националния бюджет, европейски средства и вноски от туристическата индустрия.
3. На всички. Те са съчетаеми. Проблемът е, че частната инициатива съществува, но липсва единна цялостна концепция, която да обвърже различните продукти - инфраструктура, общо управление и т.н. Като цяло АБВ настоява за развитие на по-скъпи продукти, които да привличат туристи, склонни да направят повече разходи. Сравнителните предимства на България са много - културно-историческо наследство, природа, традиции. Трябва обаче възможност тези продукти да се обвържат в предоставянето на висококачествена туристическа услуга.
4. В момента туризмът е единствения сектор, който ползва известни преференции по отношение на ДДС. Законодателни промени са необходими в посока на облекчаване на административната тежест върху туристическия бизнес. АБВ предлага в НС да се създаде специална работна група, която съвместно с представителите на бизнеса да направи преглед на административните ражими, които най-много утежняват работата на предприемачите в туристическия бизнес. Особено внимание трябва да се обърне на тежестта върху малките и средни фирми в бранша.
5. Има един най-добър начин - туристическият бранш да излъчи единно свои представителство, да се създаде Съвет по туризъм към правителството който да се води от вицепремиер и да включва представителите на туристическия бизнес, министрите, които имат отношение към сектора и представители на свързани с туризма сектори. Това предполага обаче и представителите на бизнеса да бъдат по-активни и отговорни. Не е редно те за очакват решение от държавата по проблеми, за които те нямат единно мнение.
ББЦ: Можем да станем санаториумът на Европа
Георги Балабанов, водач на листата на България без цензура в Сливен
1. Министерство на туризма не е нужда, то е необходимост. Не може един от основните отрасли в страната, генериращ над 13% от БВП да се управлява хаотично под шапката на икономическото министерство, като второстепенно направление. Туризма трябва да бъде приоритет в програмата на всяко едно правителство. Министерство на туризма би решило част от проблемите на хотелиерите и ресторантьорите в административен план. Не се ангажирам да кажа всички проблеми, но ако всички административни такси и лицензионни режими се разрешават от едно гише, това ще бъде първият ни голям успех. Въвеждането на електронното правителство пък би решило спора къде физически да се намира Министерство на туризма в Банско или Бургас. Виртуалния свят вече е джоба на всеки един от нас, така че въпроса с близостта ще бъде решен. Не е решен въпроса с кадрите. Тук може би се крие най-сложната част от въпроса със ситуирането на Министерство на туризма. Кадри има, но проблемът е, че хората от този бранш са високоплатени и обикновено работят за задгранични тур оператори, маркетингови и PR агенции. Въпреки това, аз вярвам, че има много млади хора, които биха искали да се заемат с предизвикателството и да реализират на практика идеите си, реализирайки научния си и личен потенциал за развитието на качествения български туристически продукт. За да има наистина действащо министерство като за начало му е нужна правна и административна рамка. Решението за създаване на Министерство на туризма е узряло и в бизнеса, и в администрацията. В мандата на следващото българското правителство, в което безспорно „България без цензура" ще участва, то трябва да стане факт.
2. Всички помним нескопосаните, но крайно скъпи опити за създаването на лого на българския туристически продукт и фиаското, което то впоследствие направи. За нещото приличащо на нищо, някой взе едни пари и толкова. Това повече не трябва да се случва и точно тук му е мястото да спомена, че в нашата програма за развитие на туризма в България ние предлагаме да се ситуира един експертен медиен съвет към бъдещето министерство на туризма, съставено от доказани специалисти в рекламата, PR и журналистиката, които чрез своя експертен капацитет да не допускат подобни бъдещи гафове. Време е вече да решим какво искаме да покажем на света – плаж, море, планини, слънце и гори или другата част от нас – бит, култура и душевност. България е многовариантна дестинация. Въпросът е да измислим как да се представим на световния пазар. Туристическите дестинации не се представят вече в брошурки, евтини рекламни филмчета и клипчета. Днес светът е в интернет. България обаче я няма там. Държавата не притежава електронната медийна платформа, която да говори на езика на туриста. Не ме разбирайте буквално. Ние не търсим туриста, не го забавляваме, не му подсказваме какво да направи, къде да отиде и какво да види. Не му предлагаме алтернативи. Вкарали сме го в рамката – море, алкохол, ски. За България в световната мрежа може да се открие много информация, но едва около 2-3 процента тя може да бъде полезна на чуждестранния турист. За българския не говоря, защото той е тотално пренебрегнат. Пример в посока неглижиране на българския турист е, че рекламата на добър чуждестранен продукт на българския медиен пазар въздейства на българския турист. Много българи посетиха Троя или пирамидите в Гиза, а още не са стъпвали в Рилския манастир, Шипка, Белоградчишките скали и пр. Това е трагедията на нереализираната реклама на българския туристически продукт и слабата маркетингова политика към местната общност. Неглижирайки рекламата на туристическия продукт губим от две страни – вътрешните и външните публики. В плана за развитие на българския туризъм на КП „България без цензура" е залегнала идеята за създаване на комуникационен продукт на дестинацията. Така турист и дестинация ще могат да обменят информация за себе си, предлагания туристически продукт и възможности на терен. Пътят на всяка една иновация е труден, но аз вярвам, че ще успеем. Няма да отхвърлим и конвенционалните възможности за рекламиране на родния туризъм вътре в страната и зад граница, но ще заложим и на алтернативните варианти.
3. Не отхвърлям идеята за развиване на традиционния туризъм, но е време да погледнем световните туристически тенденции и да се съобразим с търсенето на туристическия пазар. Културно-историческия туризъм е голямото предизвикателство пред България днес. Територията на днешна България е била арена на множество исторически превратности и за това тук във всеки ъгъл можем да намерим история. Българският проблем в тази посока е, че не умеем да си продаваме историята така, както го правят нашите съседи. До нас са световните културно-исторически дестинации – Древна Елада и Византия и генерират милиарди приходи за Турция и Гърция. Част от тях се намират тук, заедно с отдавна изгубеното царство на древните траки, славяни и прабългари. Можем да печелим, от това, но не го правим. В направление културен туризъм можем да развиваме и религиозния туризъм. Имам предвид не осигуряване на място за развитие на радикализъм, а посещения на храмове, оброчища и светилища. Интересът в тази посока е голям сред публиките вътре в страната и зад граница. Пример за такъв тип туризъм мога да ви дам с откриването на мощите на св. Йоан Кръстител в Созопол, храма на пророчицата Ванга, оброчищата в Странджа и др. Интересен е винения туризъм. Страната ни произвежда много и различни качествени вина, оценени на най-високо световно ниво, но за съжаление забравени в родината си. Този тип туризъм е широко обхватен, защото след себе си води освен туристи и приходи, но и развива селското стопанство, дава работа на хората в слабо развитите райони. За съжаление, няма държавна политика в тази посока.
В програмата за развитие на туризма на „България без цензура" приоритетно е залегнало развитието на здравния туризъм. Тук от древни времена императори и знатни мъже и жени са търсили изцерение от болките си в лековитите ни минерални извори. Нашата цел е да превърнем България в санаториума на Европа и да развиваме здравен туризъм, чрез съвременни рехабилитационни центрове. Това са само част от предложенията на нашата партия за развитието на туризма в страната. Приоритетно в моя избирателен район ще работя за възстановяване на Сливенските минерални бани и обособяването им като балнеолечебен център в Източна България. Но, за да се случи всичко е нужен силен експертен капацитет, който ние в ББЦ притежаваме и ще използваме за създаване на Министерство на туризма и развитието на дестинация България.
4. Колкото по-малко държавата се меси във всеки един бранш, толкова повече бизнесът получава развитие. И в туризма е така. Държавата трябва да бъде регулаторния орган, а не спирачката. Отношенията държава и туризъм са пряко свързани и няма как да бъдат подминати с лека ръка. Бизнесът се оплаква от множеството разрешителни режими, които се изискват от държавния апарат, за да практикуваш в туристическия бранш. Не на последно място в схемата на спънките в развитието на бизнеса са утвърдените през годините корупционни практики от държавните служители. От своя страна държавата е засипана от оплаквания от некоректни търговски практики в хотелиерството и ресторантьорството. Държавата обаче може да пречи, но може и да помага. „България без цензура", вземайки предвид опита на развитите туристически държави ще предложи създаването на т.нар. Туристическа полиция. Тя няма да бъде поредния репресивен орган, а институцията, която ще бъде пряко ангажирана със сигурността и спокойствието на туристите в страната, каквато на този етап е трудно осъществима, особено в пика на сезоните. Държавата може да помага с обучителни програми за развитието на хотелския, ресторантьорския и подпомагащия персонал. Идеята е не да подготвяме евтини кадри за чуждите компании, а тези момичета и момчета да остават да работят тук, в нашите курорти. Обединявайки усилия държава и бизнес в положителна посока съм сигурен, че България ще даде един по-добър туристически продукт на родните и чуждестранни клиенти.
5. В лицето на държавата бизнеса трябва да вижда коректен партньор. Това ще се случи, когато държавата подържа нормална инфраструктура към туристическите курорти, атракции или съоръжения, когато изгражда без натиск от бизнеса или еко организации пречиствателни станции за питейни и отпадни води, когато строго съблюдава привилегировани фирми да не строят хотели или съоръжения в защитени територии. Разрешаване на визовите въпроси също е важна част от взаимоотношенията „държава-туризъм." Пример за това е „трудния" визов проблем с най-платежоспособните ни туристи – руснаците.
Ако успеем да работим в симбиоза държава – туристически бизнес - туристи, тогава ще успеем. Запазим ли сегашния модел на работа ще изгубим първо българските туристи. На "Слънчев бряг" вече не летуват семейства, а хора без мярка в алкохола, дрогата и поведението. Така постепенно ще изгубим всеки един курорт и ще се утвърдим като дестинация с евтин алкохол и извратени плътски наслаждения. От това не печели никой.
Десните: Без данък, ако реинвестираш
Деница Сачева, член на Националния съвет на Коалиция от партии „ДЕСНИТЕ" (КПД) от Гражданската квота, водач на листата в Хасково
1. Туризмът без съмнение има нужда от ведомство, което да отговоря пряко за развитието на сектора, но опитът ни от последните години показа ясно, че ако опаковката няма значение, ако няма хора, които имат визия и знаят какво правят. Сегашното положение на агенцията по туризъм, популистки и необмислено преместена в Пловдив, единствено затруднява административните процедури. В настоящия си вид агенцията не задава политики в сектора, няма възможност за вземане на стратегически управленски решения и няма как да се координира в дейността си с ключови министерства като това на образованието, на регионалното развитие, на екологията, на здравеопазването, на културата. Туризмът изисква комплексен интегриран подход, за да може да се развива. Трябват подготвени кадри, инфраструктура, качествена поддръжка и опазване на природното и културното наследство. Туристически продукт не се прави само с лицензи и обществени поръчки за реклама. Така, че подкрепям напълно да има отделно ведомство, което да е на подчинение на Министерски съвет.
2. За 2013 г. са дадени около 30 млн. лв за реклама, като парите нарастват почти два пъти в сравнение с 2009 г., когато бяха дадени около 19 млн. Никъде обаче не може да се запознаете публично с ефекта от вложените в реклама на България като туристическа дестинация пари. Всъщност именно тези пари са реална подкрепа за бълграския туристически бизнес, защото изборът на туристите в значителна степен се определя точно от рекламата. Не бих фиксирала конкретен процент, но апелирам за ясни анализи на приоритетни пазари, на целеви туристи, сериозни мащабни маркетингови проучвания, които не са по силите на отделните компании или средни предприемачи. На базата на тях да се определят както инструментите на интегрираните маркетингови комуникации, така и размера на средствата, които трябва да се вложат. Със сигурност настоящите условия, при които се провеждат търгове за комуникационни проекти в сферата на туризма трябва да се промени. Работила съм по такива проекти и мога да кажа, че това е било голям компропис с професионализма в името на чиновническото бездарие и страх от санкции. Компаниите, които участват в тези проекти, трябва да имат свобода на творческите решения и възможност за предлагане на иновации. Да се планират например пресконференции със заместник – министри и брошури за Лондон е отживелица. Журналистическите турове също. Никое уважаващо себе си издание по света не позволява намеса в редакционната политика, не пише хвалебствия срещу екскурзии и не позволява да се покриват разходите на журналистите, които работят за него. Със сигурност трябва да се залага повече на иновациите, онлайн формите на търговска комуникация, нестандартните решения. Например когато през 2011 г. организирахме българска градина в Шоуто на цветята в Хемптън, това беше видяно от над 160 000 британци и беше отразено в медии с общо покритие от над 2 млн. потребители. Трябва да се инвестира в българските медии, които предлагат чуждоезикови издания, защото ние сме най-заинтересовани да разказваме за себе си на света на разбираем за него език.
3. Кандидат съм за народен представител в 29 МИР в Хасково и в 25 МИР в София, имам опит в здравеопазването и културата, така че ще отговоря малко с пристрастие към Хасково и от личен опит. Смятам, че има голям потенциал на първо място в кулутрния туризъм, в здравния, в т.ч. спа и балнео и от гледна точка на хасковския регион – винения (ено) и гурме – туризъм. Причините за това са ясни – уникално културно – историческо наследство, включващо архитектурно – исторически паметници от античността и средновековието, археологически ценности, паметници от Възраждането – манастири, стари къщи, църкви, невероятен и неизползван напълно потенциал от лечебни минерални води, вина, които ни прославят в цял свят. Хасковска област е мястото за едни от най-добрите сортове – „Мерло", „Каберне совиньон", „Памид" и „Болгар". Това са и туристически пазари, за които има и голямо търсене.
4. Най – важното според мен е да се намери адекватно законово решение за устройствено планиране, гарантиращо зачитане на видовете собственост и установяващо ограничения на собствеността съобразно мерките по опазване на природата, биоразнообразието и културното наследство. Трябва да се създаде и специализиран орган за защита на правата на потребителите в туризма. В програмата на Коалиция «ДЕСНИТЕ» се предлага приемане на Закон за публично-частно партньорство, както и въвеждане на нулева данъчна ставка за корпоративния данък върху дела на реинвестираната печалба. Това би подпомогнало в значителна степен и туристическия бранш.
Кадрите са най-големия проблем в сектора, а те са един от най-важните фактори за качество на туристически продукт. Колкото и да е красива природата, лечебна водата или вкусна храната, ако няма човек, който да ти създаде атмосфера със стил, ниво на обслужване, адекватна езикова подготовка и професионализъм – удоволствието от пътуването не е същото. Затова трябват сериозни инвестиции в професионалното образование, в продължаващата квалификация, в мобилността на персонала поради сезонна заетост, в осигуряването на услуги за работещите в големите курорти и туристически селища, които да благоприятстват техния пълноценен живот и да служат като мотивация да намират кариерно удовлетворение именно в туризма.
5. Държавата трябва да спазва във всичко основния принцип на медицината – primum non nocere (преди всичко не вреди). От нея се очаква да осигуява възможности за професионално образование по туризъм, да изгражда качествена инфраструктура, да осигурява достатъчно средства и адекватни програми за реновиране, модернизация и реконструкция на културни обекти, поддържане на природното и биоразнообразие, да създаде национална база данни с достоверна стратегическа и маркетингова информация за туризма, да инвестира в комуникацията на България като туристическа дестинация. Бизнесът трябва да поддържа високи стандарти за качество и ефективност и дъ бъде оставен на мира - да не му се налага да работи за корупция, а за иновации. Само тогава може да има добри предпоставки за партньорство.
РБ: Два, вместо 130 съюза в бранша
Димитър Делчев, водач на листата на „Реформаторски блок" за Софийска област
1. Да. Трябва да се създаде министрество като се промени структурата на Министерски съвет без да се назначават нови хора. Ще се запазят щатните бройки. Туризмът трябва да бъде един от топ приоритетите на българската икономика. Крачка в тази посока е създаване на Министерство на туризма. Така по-ефективно туризмът ще излезе на преден план при изпълнението на междуотрасловите политики. Повечето от проблемите на туризма са „извън" него – инфраструктура, визови въпроси, сигурност, образование, здравеопазване и т.н.. Министърът на туризма трябва да участва във взимането на решения в Министерски съвет.
Министърът с приоритет ще внесе необходимите законови и подзаконови поправки с цел по-голяма свобода и стимули за бизнеса, както и премахване на несвойствени за държавната администрация дейности като категоризиране, регистриране и др.
Цел на министерството ще бъде също създаването на регистър и механизъм за управление на културните богатства на страната, които са ресурс за туризма, но в момента никой не инвестира в тях и не ги използва за създаване на малък и среден бизнес чрез публично-частни партньорство и за създаване на работни места.
2. Първо, трябва да е ясно какво искаме да постигнем. За целта трябва да има стратегия и план за действие, но много по-добре направена от приетата от правителството на Орешарски.
Второ, трябва да се преоцени колко, за какво и как се харчат пари за реклама в момента. В пространството хвърчат някакви цифри, че бюджета одобрен от миналото и по-миналото правителство е между 10 и 20 млн. лева на година. Няма прозрачност точно колко са средставата и как точно се харчат.
След това ще се види дали и колко още средства трябват.
Акцентът трябва да бъде върху развитие на целогодишни видове туризъм – културен, балнеология, СПА, еко и селски, спортен и т.н. Това трябва да се опише в стратегията и след това да се таргетират пазари за тези продукти и да се определят видовете реклама.
3. В момента в България има добре развит масов монокултурен туризъм – летен на море и зимен на планина. Проблем е че този тип туризъм е силно концентриран в няколко точки на територията и със силно изразена сезонност.
В бъдеще трябва с приоритет да насърчаваме развитието на по-ширик спектър от различни видове туризъм с пиоритет на културния, балнео и еко и селски, за да се използват повече ресурси равномерно по територията на страната и през цялата година. Тези типове туризъм са по-устойчиви към природата и местните общности, имат по-голяма добавена стойност, и могат да създават работни места в най-малките селища и да движат местните икономики, занаятите и т.н.
4. В момента закона за туризма е твърде «тромав» и се опитва да вкара в регламент всичко в дейността на туроператори и хотелиери. Трябва да бъде «по-лек» и в добронамерен дух, с минимални рамки и ограничения.
Нужна е ясна собственост на туристичеките атракции – културни и природни. Нужен е и ангажимент от собствениците – държава и общини, за поддържане и управление на тези атракции, за да се създават работни места и да се привличат туристи. Така няма да има изоставени и неподдържани крепости, руини, интересни паметници и забележителности, които лесно могат да бъдат включени в туристически оборот. Има стотици такива обекти на които може да се сложат табели, да се назначат уредници и т.н. – Никополис ад Нестум, Монумента Камбаните, древни светилища и др.
В туризма може много бързо и лесно да се приложи модела на дуалните форми на обучение, при който в горните класове на средното образование учениците имат по 2-3 дни практика в седмицата.
5. В България има близо 130 организации в туризма – браншови, продуктови, местни, регионални, национални, съюзи, асоциации, сдружения и т.н. Сред тях има двойници, има вражди, страсти, ралични виждания. Това е прекалено и непродуктивно! Как се събират на Национален съвет по туризъм тези организации и каква е тяхната легитимност при положение, че в тях членството е платено и доброволно, и някои от тях имат по десетина членове. В България има над 4000 хотели и места за настаняване и над 2500 туроператори и туристически агенти. 80% от тях не членуват в никакви организации.
Първо, трябва да има една организация – „шапка" на хотелиерите и ресторантьорите, и една за туроператорите и туристическите агенции, в които по право да могат да членуват всички регистрирани търговци, упражняващи туристическа дейност.
Второ, тези организации да изберат свои представители в една Национална организация по туризъм, където съвместно с държавата и общините да се решават проблемите, да се изработват планове, стратегии и да се управлява бюджета за реклама.
Министерството на туризма след като създаде регистър на туристическите атракции и регламентира управлението на туристическите зони и места с такива атракции трябва да започне да ги управлява – инвестиции в посетителски центрове и инфраструктура, реклама и т.н. За да не се изразходват публични средства за тази цел – трябва да се търсят отворени форми на публично-частно партньорство – съвместни акции, концесии, аренди, джойнт-венчъри – може да се намери решение, при което честно и открито да се управляват тези атракции, така че да се превърнат в продукт. Приоритет трябва да се постави на ключови обекти като Перперикон, Старосел и т.н.
Патриотичен фронт: Искаме 1 милиард за инфраструктура
Поли Карастоянова, Патриотичен фронт НФСБ-ВМРО, втора в листата в 23-ти изборен район София
1. Необходимо е новото мнозинство в 43-то НС и следващото правителство да възприемат 10-годишно програмно управление на сектор туризъм, което не зависи от промяна на политическата конюнктура.
Настояваме за създаване на Министерство на туризма, което да гарантира приемане на дългосрочен национален мастър план на българската туристическа индустрия.
Предлагаме в следващия управленски мандат да бъдат целенасочено планирани 1 милиард лева инвестиции, конкретно за инфраструктура до и около културно-историческите и природни забележителности.
2. Големият въпрос за българската икономика е следният – ако днес туризмът генерира близо 15 % от БВП, какъв ръст бихме желали да постигнем след 10 години? Отговорът на този въпрос ще осмисли всички управленски решения и финансовия ресурс, който е необходим за тях. Самоцелното посочване на цифри, които не са финансово-икономически обосновани, е безполезно. Предполагам, че професионалният анализ в националния мастър план би аргументирал ресурс за реклама и повече от 1%.
3. В допълнение към традиционните туристически продукти за България, виждам най-силния ни потенциал в развитието на конгресен, голф и винен туризъм.
Конгресният туризъм е най-скъпият туристически продукт, който създава изключителен имидж за страната, възможност за провеждане на срещи у нас на световния елит в различни области, трансфер на ноу-хау и висока добавена стойност за местната икономика.
Голф туризмът е насочен към платежоспособни хора, с висок стандарт на живот, които биха могли да генерират инвестиционни и бизнес процеси. Културата на тези туристи предполага интереси към история и археология, местни традиции и обичаи, които могат да бъдат разказани и представени и през винения туризъм.
4, 5. Предлагаме промяна в мащаба на мислене и управление на българската туристическа индустрия. Държавата е собственик на милиарден капитал и съвместно с бизнеса и международен експертен ресурс, е време да реализира голямото публично-частно партньорство в развитието на туризма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
