Реакторът за термоядрен синтез ITER вероятно няма да заработи през 2025 година

Забелязани са пукнатини в охладителната система

Реакторът за термоядрен синтез ITER вероятно няма да заработи през 2025 година | StandartNews.com

На заседание на Съвета на ITER преди дни бяха изразени опасения за сериозно забавяне на проекта за термоядрен реактор. По време на сглобяването на активната зона на реактора за термоядрен синтез са открити пукнатини в тръбите на охладителната система. Във вакуумния корпус има около 23 километра тръби като част от топлинния щит, от чиято надеждност зависи работата на целия реактор. Не е възможно да се отстрани повредата на място. Степента на проблемите е в процес на изясняване.

Четири от деветте секции на вакуумната камера на активната зона, през която се очаква да циркулира плазма, нагрята до над 150 милиона °C, са монтирани в шахтата на реактора. Четири секции трябваше да бъдат произведени от Южна Корея от Hyundai Heavy Industries, а пет - от ЕС. По принцип работата по изработката на секциите е почти завършена. Първата секция беше спусната в шахтата през май тази година, последвана от втората, третата и четвъртата секция, които бяха заварени последователно, включително подравняването на тръбната система за охлаждане.

Признаци за дефекти в тръбопроводната система са открити още през ноември 2021 г., когато при тестове с хелий е установен теч в елемента на топлинния щит на вакуумния съд (сектор), доставен на площадката през 2020 г. Експертизата установи, че дефектът е причинен от метално напрежение, "причинено от огъването и заваряването на тръбите към панелите на топлинния щит, усложнено от бавна химическа реакция поради наличието на остатъци от хлор в някои малки области в близост до заварките на тръбите".

Независимо дали от това са направени изводи, пукнатините в тръбите на охладителната система са видими с просто око по време на заваряването на четвъртия сектор. Според заключенията на експертите е невъзможно да се отстрани повредата в шахтата на реактора. Сегментите трябва да се демонтират, да се свалят от шахтата и да се ремонтират отгоре или да се поръчат изцяло нови части. Откритите дефекти ще окажат голямо влияние както върху работния график, така и върху разходите по проекта.

Главният изпълнителен директор на ITER Пиетро Барабаски заяви: "Ако има нещо хубаво в тази ситуация, то е, че тя идва в момент, в който можем да я поправим. Опитът, който придобиваме при работата с първите по рода си компоненти на ITER, ще бъде полезен и за други, когато стартират свои собствени проекти за термоядрен синтез. Естеството и мисията на ITER като уникална и амбициозна научноизследователска инфраструктура са такива, че по време на изграждането му ще трябва да се преодолеят редица предизвикателства и трудности. Ето защо наша задача и задължение е да информираме научната общност своевременно, за да може тя да вземе предпазни мерки при работа с единични сглобки.

Целта на ITER е да работи с мощност 500 MW в продължение на поне 400 секунди без прекъсване, като за нагряването на плазмата се използва мощност от 50 MW. Вероятно по време на експлоатацията ще са необходими допълнителни 300 MW електроенергия. В ITER няма да се произвежда електроенергия. Според последните планове, след поредица от отлагания, първата плазма трябваше да бъде произведена през 2025 г. Изглежда, че този краен срок ще бъде значително повишен. Очаква се новите работни планове да бъдат обявени през пролетта на 2023 г., когато новият директор на ITER, назначен през септември тази година, ще бъде напълно готов за новата си роля.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай