Киев се оплака от 112 обстрела за денонощие, сепаратистите твърдят, че само отвръщат на огъня
Прекратяването на огъня в Украйна, което формално влезе в сила в неделя, не се спазва. И всяка от страните в конфликта обвинява другата в това. Киев твърди, че проруските сепаратисти продължават ожесточено да атакуват стратегическия железопътен възел Дебалцево, където са разположени хиляди украински войници. Отцепниците от своя страна твърдят, че украинските сили обстрелват летището в Донецк и че има украински части, които са заявили, че не се подчиняват на властите в Киев и няма да прекратят огъня. Ето защо и двете страни заявяват, че няма да започнат в срок изтеглянето на тежките си въоръжения, какъвто беше следващият етап в договорения на 12 февруари в Минск мирен план.
"Незаконните въоръжени групи не подкрепят спирането на огъня", каза украинският военен говорител Анатолий Стелмах и добави, че подкрепяните от Русия бунтовници атакуват с ракети "Град" и танкове правителствените сили, под чийто контрол е Дебалцево. По думите му сепаратистите са получили заповед да превземат Дебалцево на всяка цена и атаките дори са зачестили в сравнение с предишните дни.
Политическото ръководство в Киев и въоръжените сили на Украйна спазват напълно прекратяването на огъня, договорено в Минск миналата седмица, увери днес в София външният министър Павло Климкин. "Но за съжаление за последното денонощие в отговор ние получихме 112 обстрела от страна на терористите в Донецк и Луганск, включително с миномети, артилерия и ракетни системи за залпов огън "Град". За съжаление ситуацията остава извънредно напрегната", обобщи дипломатът. И подчерта, че властите в Киев са напълно отдадени на изпълнението на договореностите от Минск. "За нас това е единственият път към мира. Най-накрая мирът да дойде в Донецк и Луганск. Това, което ни е необходимо, е да се прекрати огънят", заяви Климкин. Сепаратистите от т. нар. Донецка народна република (ДНР) пък обявиха, че са готови да открият "зелен коридор" за изтегляне на украинските сили, които сега са обградени в Дебалцево. Това заяви пратеникът на ДНР в контактната група за Украйна Денис Пушилин и добави, че коридорът ще бъде осигурен, ако "военните се изтеглят организирано, без оръжия и техника". Същевременно заместник командващият силите на отцепниците в района Едуард Басурин каза, че сепаратистите няма да изтеглят тежките оръжия от фронтовата линия, докато силите на Киев не спрат да обстрелват летището в Донецк и околните територии. Освен това Басурин каза, че правителството цяла нощ е обстрелвало с артилерия град Горловка, контролиран от бунтовниците. Киевските сили били концентрирали тежка техника край фронтовата линия, за да провокират сепаратистите, и изпратили там журналисти, "за да разкажат, че нарушаваме Минските договорености", цитира ТАСС Басурин.
Според Пушилин по сепаратистите стрелят подразделения, заявили, че не се подчиняват на Киев. Радикалната групировка "Десен сектор" отказа да признае мирните договорености от Минск. Според нейния лидер Дмитро Ярош, два нейни батальона се бият срещу сепаратистите край Дебалцево и са постигнали "сериозни военни резултати", посочва АФП.
По-рано Донецка и Луганска република обявиха в съвместно изявление, че ще настояват Киев да спре силовата си операция в региона и да върне на страната нейния извънблоков статут, предаде ТАСС.
ЕС включи и Кобзон в санкциите срещу Русия
Днес влязоха в сила новите санкции на ЕС срещу руснаци и украинци, съпричастни към военния конфликт в Източна Украйна. В разширения "черен списък" влизат двама руски заместник-министри, 14 жители на Източна Украйна и 9 "юридически лица" от Донецка и Луганска народна република. Москва определи новите санкции като "непоследователни и нелогични" и заплаши да им отговори адекватно. В списъка, предвиждащ замразяване на авоари и визови забрани, фигурира певецът Йосиф Кобзон от ръководството на комисията по култура в Държавната дума и Валерий Рашкин, лидер на московската партийна организация на комунистите. В списъка са влезли освен това 14 лидери на украинските сепаратисти, включително Арсений Павлов по прякор Моторолата, прочул се с интернет излъчвания на бойните действия в Източна Украйна.
Путин с мисия "Газ" в Унгария
Възможността за продължаване на действащия или сключване на нов руско-унгарски договор за доставка на газ ще обсъди днес Владимир Путин в Будапеща с унгарския премиер Виктор Орбан и с президента Янош Адер. Путин смята Орбан за "важен съюзник" в рамките на ЕС, коментира агенция ЕФЕ. "В разговорите ще бъде обсъдена и темата за доставките на газ в Унгария", съобщи съветникът на Путин - Юрий Ушаков, цитиран от ТАСС. "Действащият договор изтича през декември 2015 г. Очевидно този въпрос ще се обсъжда - или продължението на стария договор, или ще бъде постигнато споразумение за нов договор", уточни Ушаков. Той отбеляза също, че въпросът за газовия договор ще бъде разискван в светлината на отказа на Русия от проекта за газопровод "Южен поток". "Очевидно ще се обсъжда ситуацията, която бе създадена заради позицията на Европейската комисия, когато бяхме принудени да се откажем от проекта за изграждане на газопровода "Южен поток" и бе избран друг вариант, чрез който ще се доставя газ на Европа през Черно море (през Турция)", обясни Ушаков. По думите му Унгария е от голямо значение за Русия като пазар за доставка на петрол и газ. Ройтерс цитира официалното съобщение на Кремъл, което гласи, че лидерите ще обсъдят "възможни съвместни проекти" в газовата сфера, сред които ще бъде изработването на нов формат на газовото сътрудничество след анулирането на "Южен поток".
При посещението на Путин ще бъде обсъден и въпросът за строителството на два нови енергоблока на атомната електроцентрала "Пакш", посочи още Ушаков. Планирано е да бъде подписан пакет от пет документа. Визитата на Путин е само две седмици след тази на германския канцлер Ангела Меркел, която бе интерпретирана като опит да привлече "непокорната" страна към основните течения в ЕС, отбелязва ЕФЕ. И изтъква, че Будапеща остро критикува санкциите срещу Русия с аргумента, че се отразяват негативно на икономиката на Унгария. Консерваторът Орбан, на власт от 2010 г., се стреми към външна политика "отворена към Изток", т.е. към сближаване с Русия, като в същото време се опитва да поддържа баланс с ангажиментите си по силата на членството в ЕС и НАТО, където пък се стреми гласът й да тежи. Путин от своя страна цели да покаже с визитата си, че е "добре приет" в страна членка на ЕС, отбелязват местни експерти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
