Сряда,

Световният шампион-легенда, който подарява втори живот

От: Ангелина Славова -
476
Световният шампион-легенда, който подарява втори живот
A
A
A
  • Невероятната история на знаменития плувец, който разтърси целия свят с човечността и извънземните си качества
  • Шаварш Карапетян спаси десетки хора от тролей, паднал в ледени води. Влезе сам в горяща сграда. Сложи без горчивина край на спортна кариера

 

Ако си чул веднъж за него, няма как да забравиш нито името му, нито човешкия му подвиг. Шаварш Карапетян - спасителят и шампионът, разтърсил целия свят с невероятната си човешка съпричастност и с извънземните си спортни постижения.

Роден е във Ванадзор, Армения на 19 май 1953 г. Подобно на двамата си братя, от малък е със спортни постижения в плуването - 17 пъти световен шампион, 11 подобрени световни рекорда, 13 пъти европейски шампион, 7 пъти шампион на СССР, победител в стотици състезания.

Забележително, нали? Но още по-потресаващо от всичките му победи е онова, което се случва на 16 септември 1976 г. в Ереван. И с което той и до днес изумява с човечността и с невероятната сила, издържливост и смелост.

На 16 септември 1976 г. 23-годишният Шаварш и по-малкият му брат Камо тренират редовните си 20 km бягане около Ереванското водохранилище. Умората от спортуването се е натрупала, когато чуват необичаен грохот. Претъпкан с пътници тролейбус пада отвъд язовирната стена и потъва. До дъното са 10 m.

92-ма души са заклещени в тролейбусния капан и започват да се давят. Шаварш на секундата решава: "Аз ще ги измъквам от дъното и ще ти ги подавам, ти ще ги поемаш!” Гмурка се в студената вода, чупи прозореца на тролейбуса с крака и макар с ранени нозе и с доста загуба на кръв, започва да вади хора от потъналия тролейбус. Гмурка се 40 пъти и измъква хора на повърхно­стта, откъдето брат му ги изважда на брега.

На всеки 20-25 секунди вади на повърхността човек от дъното

За да функционира нормално човешката дихателна система, на всеки задържан дъх, трябва да се вдишва минимум 5 пъти, тогава трениран организъм би могъл да издържи до 4 минути под вода. Ако не си осигури поне 5 вдишвания, човек получава хипревентилация. А Карапетян няма време за губене, вдишва по малко, за да се гмурка по-често. Прави го до тоталното си изтощение. Под водата е пълен мрак. Преди едно от потапянията си решава, че би могъл да издържи и ако само веднъж си вземе въздух, а не необходимите пет пъти – вдишва, гмурва се, но от липсата на достатъчно кислород почти губи съзнание, затова грабва най-близкото до него тяло от тролея (и без това нищо не се вижда в подводния мрак) и чак когато със сетни сили се извисява на повърхността и си поема въздух, вижда, че този път вместо човек е извадил кожена тапицирана възглавница от седалка на тролея.

Шаварш и до днес споделя, че тази възглавница се е превърнала в кошмар в сънищата му. Към днешна дата някои от спасените вече са починали от старост, а Карапетян продължава да сънува кожената тапицирана седалка и да изпитва вина: „Ако не бях толкова преуморен, щях да забележа, че не е човек... Вместо това можех да спася още един живот…”

Плувци и инструктори днес обясняват, че в мътната, мръсна и ледена вода да задържиш въздуха си достатъчно дълго, за да се гмурнеш и изплуваш и то толкова пъти без миг почивка, е изключително сложно, направо невъзможно – сърдечният ритъм се учестява опасно и започва да пречи на собственото дишане на Карапетян. Чак не е за вярване, че всичко това се е случило и то без фатален изход и за спортиста. Вълнението от нулевата видимост също пречи на задържането на въздуха при гмуркане, защото повишава допълнително адреналина и ускорява сърдечната дейност. Лекарите в болницата изобщо не са повярвали, че това е дело не на екип обучени спасители-водолази с екипировка, а на един единствен човек и то без специални съоръжения!

Шаварш Карапетян се гмурка и спасява хора дотогава, докато самият той не губи съзнание, припадайки от умора.

От ледената вода вади 37 души, 9 изплуват сами след като счупва стъклото. От извадените пострадали 20 оживяват. Общо 46 от пътниците умират при инцидента. Някакво добро стечение на обстоятелствата при тази трагедия е било все пак, че болницата се е намирала буквално на другия тротоар и 5 минути след катастрофата лекарите са давали вече първа помощ на подредените от брата на Шаварш пострадали хора на тротоара.

Самият Шаварш е приет по спешност в болница с пневмония, която преминава в двойна и се усложнява от инфекция на кръвта.

Месец и половина лежи в болницата с температура 40 градуса

с много тежка кашлица и непоносими болки в гърдите при всяко вдишване. Освен всичко друго лекуват и раните от стъклата по тялото му, които се инфектират, защото точно на това място в язовира се изли­ват промишлени отпадни води, които заразяват откритите рани на спортиста.

Световните експерти по-късно са на мнение, че Карапетян е един от много малкото хора на Земята, които физически са способни на такъв изумителен по издържливост подвиг. Дори само продължителният му престой - 20 минути в ледената вода(която е била само 12 градуса! ), е извън човешките възможности, а той се е и гмуркал 40 пъти в нея, при това губейки кръв от раните си.

Дотук е достатъчно впечатляващо, нали?

Но това не е единственият път, в който шампионът на Русия спасява хора. Две години преди катастрофата в Ереван, на 8 януари 1974 г., 20-годишният Шаварш се връща от спортната база Цахкадзор към столицата с автобус, пълен с пътници. (Впрочем той, многократният шампион на страната, пътува редом с всички в междуградски автобус - забележителна е скромността на истински големите хора).

Шофьорът, усъмнил се в неизправност на двигателя, слиза от автобуса за проверка, без обаче да го обезопаси добре, и автобусът тръгва по наклона. Шаварш Карапетян, забелязал липсата на шофьора, реагира мигновено и решително – чупи с лакът стъклената врата на шофьорската кабина, за да седне зад волана и рязко прави завой към планината, за да избегне пропадането на автобуса в дефилето. По-късно анализиралите събитието експерти ще обяснят, че това е било единственото правилно решение за предотвратяване на трагедията. На въпроса как е успял да избегне катастрофата, Шаварш скромно отговаря: "Просто аз се случих най-близо”

И още веднъж съдбата изправя Карапетян пред изпитанието да е случаен свидетел на бедствие, девет години по-късно. На 19 февруари 1985 г. се оказва близо до горящата сграда на Културно-спортния комплекс в Ереван.

Хвърля се в огъня в търсене на заклещени от огнената стихия хора

Точно тогава за щастие в сградата е нямало посетители. Карапетян получава изгаряния, които дълго лекува, но най-вече дробовете му са пострадали, замърсени от дима и саждите. За състезател като него това значи само едно - край с гмуркането.

Още след спасяването на давещите се от катастрофата с тролейбуса, Карапетян получава травми, които го извеждат от спортната му кариера. След усилени тренировки (дори нощем) успява въпреки всичко да постави още един световен рекорд - 11-я, който остава последен за него. Това обаче му коства изключително изтощение. Стигайки финала, едва си взима въздух, трудно издържа болките в гърдите и само прошепва на брат си: "Лекичко и бавничко ме заведи сега направо при лекаря, защото ми е много зле..."

След тази случка вече не му позволяват да се състезава професионално.

Как мислите, станал ли е герой след случката с падналия тролей в ледените води?

Не, защото 6 години тази история е била потулена от съветските власти - Карапетян обаче не се сърди, а спокойно обяснява: „За тогавашното правителство не беше изгодно да се разчуват новини за катастрофи с масова загуба на човешки живот. Първият човек, който писа за случая, беше Сергей Лесков от „Комсомолская правда”, но чак през 1982 година това бе възможно. След него писаха и други хора, започнаха да валят хиляди писма с благодарности у дома... Хора от всякакви възрасти, дори не знаеха адреса ми и просто пишеха на плика: "гр. Ереван, за Шаварш Карапетян.“

Без горчивина разказва и за горящата сграда в Ереван, когато никой от пожарникарите не искал да влезе с маркуча в нея. „Помолих да ми дадат маркуч, за да вляза вътре, защото забелязах, че в самата сграда няма пламъци, а само дим. Попитах готов ли е някой да ми помогне, но никой не се съгласи да влезе с мен, освен едно младо момче. Беше твърде опасно за живота и дори опитни огнеборци не искаха да ме последват в сградата. След като направихме необходимото във вътрешността за пълното потушаване на пожара, се включиха и останалите. Сградата оцеля. Благодарен съм на това момче, което ми помогна тогава, и ако можех да го намеря, сам щях да го наградя. След случая се озовах в болницата, докара ме един млад човек с жигулата си, понеже в стихията на случващото се, ме бяха взели за мъртъв и ме били оставили да лежа в безсъзнание. Известно време се възстановявах от изгарянията, после с плуване - трудно, но постепенно изчистих дробовете си и ми стана мъчно единствено, когато

един ден получих анонимна предупредителна бележка: "Навирате си носа навсякъде!”.

Шаварш твърди, че е опитал да стане треньор, но бързо е разбрал, че не е за тази работа. Отдал се на семейството, на трите си деца. Работил като инженер в електронната промишле­ност, бил Нагорни Карабах, занимавал се с политика известно време, после, в 1993 г. се преместил в Москва със семейството си и отворил малка обувна фабрика. Предлагал и дамски обувки 28-ми номер. Това са обувки като за Пепеляшка, твърди шампионът.

Странните случаи обаче започнали отново да го спохождат. На улицата видял дете, което си глълтнало езика, а майката от уплах припаднала, след нея и бащата загубил съзнание и се свлякъл на пода. Шаварш сръчно и умело отворил челюстта на издъхващото дете и освободил езика му, а после свестил с кофа студена вода и родителите.

Последното "инцидентно" припомняне на света кой е Шаварш Карапетян се случи по време на пренасянето на олимпийския огън на 22-те Зимни олипийски игри в Сочи 2014, когато Карапетян бе поканен да бъде един от факлоносците, в знак на признание за спортните му заслуги. Докато бягаше с факлата, огънят изгасна в ръцете му, поради нечий технически пропуск - лошо отворена клапа на факлата. По-късно Шаварш каза, че в първия момент се почувствал огорчен, че се случва точно с него, но решил да я поднесе пред очите на целия свят за повторно запалване. После се успокоил, че нищо фатално няма в това - не бил суеверен, а християнин и не вярвал в поличбите.Самият той имал много фалстартове без се плаши, че това му вещае предстоящ провал.

Тази случайност обаче стана повод да се припомни на света отново, че шампионът, освен спортните си постижения, е запалил огъня на живота в десетките спасени души. Метафората с "огъня на живота“ е изписана и в табелката на обувната работилница на семейството му. Тя се нарича „Втори дъх“.


Всички новини от категория Свят.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички