Дамаск. Сирия обяви, че американският президент Барак Обама е „колеблив" и „объркан" заради решението му да подложи на гласуване в Конгреса решението за военни действия в страната.
„Президентът Обама беше очевидно колеблив, разочарован и объркан по време на речта си", обяви пред репортери в Дамаск зам.-външният министър Файсал Мукдад. Това е първата официална реакция на Сирия след изказването на Обама.
Според режима решението за отлагане е проява на слабост и началото на „историческо отстъпление от страна на Америка".
Френските управляващи пък действат безотговорно и се опитват да заблуждават собствения си народ да подкрепи удар срещу Сирия, каза Мукдад.
„Смятаме, че президентът Франсоа Оланд и външният министър се опитват да подведат френския народ да оправдае провала на политиката спрямо Сирия. Няма да успеят да го направят", добави сирийският зам.-външен министър.
В изненадващо обръщение в събота американският президент Барак Обама съобщи решението си да пита конгресмените за война в Сирия, въпреки че по думите му САЩ имат готовност да ударят във всеки един момент. Очаква се това да се случи след 9 септември, когато е първото заседание на Конгреса.
Междувременно американският държавен секретар Джон Кери съобщи, че САЩ имат доказателства, че използваният при химическата атака газ е зарин.
Малко са американските президенти, които са търсили по своя воля одобрението на Конгреса, за да започнат военна операция в чужбина, посочва АФП.
Американската конституция дава на Конгреса правото да обявява война, но за последно това се е случило по време на Втората световна война.
На практика американските президенти в последно време избягват това конституционно правило и започват едностранно военни операции.
Това е ставало десетки пъти, като президентите са се позовавали на това, че по конституция са върховни главнокомандващи на въоръжените сили.
След войната във Виетнам и въпреки ветото на Ричард Никсън депутатите гласуваха решение, за да принудят президентите да получават разрешение за военна операция от Конгреса, в случай че тази военна интервенция ще трае над 60 дни.
В Ирак през 2003 г. президентът Джордж Буш получи именно такова разрешение, за да използва военна сила. Повечето президенти смятат, че това решение е противоконституционно, и се задоволяват само да информират Конгреса, че ще разполагат войски някъде.
През декември 1995 г. президентът Бил Клинтън нареди разгръщането на 20 хил. войници в подкрепа на миротворческите сили на НАТО в Босна и Херцеговина. Впоследствие Конгресът така и не успя да се разбере по няколко проекта на решения в подкрепа или за забрана на тази интервенция.
През 1999 г. Бил Клинтън започна 78 дни на въздушни удари в Югославия, и то отново без парламентарно разрешение. Депутатите отново бяха разделени по въпроса и така и не успяха да гласуват решение за забрана или разрешаване на ударите.
Сухопътните операции в Сомалия и в Хаити, съответно през 1992 г. и 1994 г., също не бяха разрешени от Конгреса. Подобно нещо се случи и при ударите с крилати ракети в Афганистан и Судан през 1998 г., извършени в отговор на атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания.
През март 2011 г. Барак Обама оправда интервенцията в Либия с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Конгресът настояваше Обама да се допита до него, но напразно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
