- Кемал Кълъчдароглу ще премери сили с Ердоган, наричан "новия Ататюрк"
- Сегашният президент вече три пъти е печелил мача срещу кандидата на опозицията
Номинирането на лидера на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу за кандидат за президентските избори в Турция стана водеща тема в последните дни. Това се случи веднага след като шестчленният опозиционен алианс най-накрая преодоля различията си и се обедини около една фигура. Ще успее ли обаче Кълъчдароглу да се справи с предизвикателството да победи на изборите най-популярния президент на страната от времената на Кемал Ататюрк насам? Прогнозата изглежда не съвсем ясна.
- Какво показва социологията
Увеличават се разнопосочните предположения за възможния победител на изборите, които ще се състоят при изключително сложни условия след трагедията от 6 февруари, както и на фона на икономическата криза в страната.
Изборите "две в едно" в Турция ще се проведат на 14 май, а тези дни социологическите агенции публикуват различни данни за подкрепата за партиите и за кандидатите за президент. Ако има някакво колебание за кого турците ще гласуват за президент, то партийната картина изглежда сякаш по-ясно.
По-рано тази седмица проправителственият в. "Сабах" публикува данни от проучване на агенция "Оптимар", в което 40% от анкетираните са казали, че биха гласували за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), 25,7% биха дали гласа си за основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), 10,1% за Добра партия, 9,6% за прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), 7,1 за Партията на националистическото действие (ПНД).
Същевременно опозиционните турски медии публикуват данни от анкети, според които кандидатът за президент на турската опозиция Кемал Кълъчдароглу води пред президента Реджеп Тайип Ердоган с повече от 10 процентни пункта. Данни на проучване, публикувано от социологическата агенция Аксой, показват, че подкрепата за Кълъчдароглу е 55,6%, докато за президента Ердоган е 44,4 на сто.
По данните на анкетата опозиционният алианс има подкрепа от 44,1% от участвалите в проучването граждани, а прокюрдската ДПН - 10,3 процента. ПСР и нейните съюзници от ПНД са одобрявани от 38,2 на сто от участниците в проучването.
- Бои ли се Ердоган
Турският държавен глава бе категоричен, че няма да има промяна на датата за изборите за президент и парламент в страната - 14 май. Той насрочи изборите за 14 май, по-рано от предвидената първоначално дата през юни. След земетресенията на 6 февруари усилено се говореше за евентуално отлагане на вота заради проблемите около организирането му в силно засегнатите райони. Нещо повече, ПСР, подкрепата за която бе спаднала заради икономическата криза в страната и обезценяването на турската лира, е успяла да увеличи популярността си през януари, но подкрепата за партията отново е спаднала заради земетресенията.
Има наблюдатели, които връщат лентата назад и показват защо ще е трудно на Кълъчдароглу или който и да е друг кандидат да победи на изборите Ердоган. Те посочват, че цялата му политическа история е свързана с показване на кураж. Никой не може и днес да го обвини в липса на решителност и борбеност.
Напомнят, че през 90-те години на миналия век Турция бе управлявана от поредица коалиционни правителства, шарени, често идеологически несъвместими и те докарваха страната до икономическа криза неведнъж. Тогава хората бяха уморени от раздробяването и факта, че партиите не могат да придвижат страната в положителна насока на развитие. Благодарение на Ердоган през последните 20 години има дълготрайно управление, което успя да изгради свои медии и политически институции.
Партията на справедливостта и развитието, основана от Реджеп Тайип Ердоган, има огромна членска база от 10-11 милиона души, докато водещата опозиционна сила не повече от милион и половина, т.е. разликата е огромна. Това определено дава предимство на Ердоган, отхвърля претенциите на критиците му и го издига в очите на избирателите въпреки сегашната икономическа криза, която е много по-лека от онези в миналото.
- Опозицията се учи от грешките си
Разбира се, турската опозиция през последните години се учи от грешките си, макар и да остава разнородна. В момента тя се опитва да привлече консервативните избиратели, извинявайки се за грешки, които е допуснала спрямо тях в миналото. Виден турски социолог е изразил мнение, че в момента става въпрос за обединение на опозицията на принципа "Всички срещу Ердоган". Първата цел на опозицията е да сложи край на управлението на Ердоган - президент на страната от 2014 г., а преди това министър-председател в продължение на 11 години.
Изборът на Кемал Кълъчдароглу първоначално не бе приет от всички лидери в алианса. На 4 март, два дни след като вече шестпартийната опозиция съобщи, че е избрала кандидат за изборите, лидерката на Добра партия Мерал Акшенер каза, че напуска обединението именно заради този избор. По-късно тя се върна на масата на преговорите и постави условие кметовете на Истанбул Екрем Имамоглу и на Анкара Мансур Яваш да станат вицепрезиденти, ако Кълъчдароглу спечели изборите. Скоро след това НРП потвърди, че приема предложението.
В случай, че спечели изборите, опозицията е декларирала, че ще отмени голяма част от политиките на настоящото управление. Една от основните модификации се очаква да е връщането към парламентарна система, след като през 2018 г. Ердоган направи прехода към президентска власт, с която придоби много по-голямо влияние.
В сферата на икономиката Националният алианс (както се нарича сборът от шест опозиционни партии) си е поставил за цел да свали инфлацията до едноцифрено число, след като през февруари тя достигна 55%, както и да възстанови стабилността на турската лира, която през последните пет години загуби 80% от стойността си.
Целта е всичко това да се случи в рамките на две години, като начините, по които опозицията планира да го постигне, включват независимост на централната банка от изпълнителната власт, намаляване на разходите на държавните институции, продажба на държавни активи и намаляване на енергийната зависимост от някои държави.
Други ключови цели на шестте партии са съдебна реформа, която да даде повече независимост на съда, повече свобода на изразяване и на провеждане на демонстрации.
- Силата на един опозиционен кандидат
Що се отнася до Кемал Кълъчдароолу, той претърпя доста загуби срещу Ердоган - на местни, на президентски избори, както и на референдум, но през 2017 г. организира и забележителния Марш за справедливостта от Анкара към Истанбул. През 2019 г. той стана и архитектът на обединяването на опозиционните сили. Тогава опозицията спечели 11 от 30-те най-големи общини в страната, сред които Истанбул, Анкара и Измир.
Кълъчдароолу не е особено харизматичен, като оратор отстъпва на Ердоган, който успява с реториката си да наелектризира аудиторията. Има и друг проблем - опозиционният кандидат е алевит, а те са религиозно малцинство в Турция, тъй като мнозинството турци са мюсюлмани сунити.
Опозицията като че ли изглежда, че има повече шансове, отколкото преди няколко месеца. Сега изглежда малко е увеличила шансовете си. При паритет между управленския и опозиционния блок, кюрдите биха имали решаваща роля на втори тур. Калъчдароглу разбира това и вече неведнъж показа, че ще ухажва прокюрдската Демократична партия на народите.
Анализатори припомнят, че Кемал Кълъчдароглу първоначално осъди опита за военен преврат срещу Ердоган на 15 юли 2016 година. Лидерът на НРП го нарече "подла атака срещу демокрацията". Въпреки това, след въвеждането на извънредно положение в страната на 20 юли от държавния глава (отменено на 19 юли 2018 г.), Кълъчдароглу каза, че това е "планиран", "контролиран опит за преврат". Той се противопостави на приемането на поправки в конституцията, които засилват правомощията на президента на Турция (конституционният референдум се проведе през 2017 г., а 51.41% от населението гласува "за").
След инцидента с бомбардировача Су-24 на руските въздушно-космически сили, който беше свален от изтребител на турските ВВС през ноември 2015 г. над територията на Сирия, Кълъчдароглу каза, че вместо да "поддържа добросъседски отношения", правителството на Ердоган "създава врагове."
По въпроса за руско-украинския конфликт лидерът на Републиканска народна партия като цяло споделя политиката на правителството на Ердоган за поддържане на неутралитет и улесняване на преговорния процес.
Изводите се налагат от само себе си. Предстоящите избори в Турция са най-голямото предизвикателство за Ердоган по време на 20-годишното му управление след ерозията на популярността му по време на кризата с разходите за живот. Жертвите на ужасното земетресението от миналия месец също преосмислят своята лоялност в предишните крепости на Партията на справедливостта и развитието.
Тези избори ще решат не само кой ще ръководи Турция, но и как, накъде се е насочила нейната икономика и каква роля страната може да играе за облекчаване на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
