Нюпорт/Брюксел. Лидерите на НАТО и Европейският съюз решават в петък какви стъпки да предприемат, за да накарат Русия да отстъпи и да спре намесата си в украинската криза.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че страните от НАТО искат политическо решение на украинската криза и са готови да го обсъдят с Русия, но предупреди, че може да се приемат нови санкции за увеличаване на натиска над москва, предаде Ройтерс.
"Готови сме също да прибавим тежест към политическите си искания с налагане на нови санкции. Посланието обаче е, че искаме политическо решение. Ние и особено украинският президент сме, разбира се, готови да обсъдим това с Русия", каза Меркел на срещата на върха на НАТО в Уелс.
Меркел заяви, че в първия ден от срещата на върха на НАТО вчера не се е обсъждал въпросът за евентуална отмяна на Основополагащия акт НАТО-Русия. По думите й тази тема ще се разглежда в днешния втори ден от форума. В предишни изявления Меркел се е обявявала против отмяната на документа от 1997 г.
Меркел отбеляза, че Западът трябва да действа решително към Русия, но в същото време да остави отворена врата за диалог с Москва. Тя се обяви против членство на Украйна в НАТО, но подчерта необходимостта от по-интензивно сътрудничество с Киев.
ЕС се готви да одобри нови санкции, но ще изчака с прилагането им
Европейският съюз се готви да одобри днес нови икономически санкции срещу Русия, но ще изчака с прилагането им, за да даде време на Москва да покаже дали спазва примирието в Украйна, което се окачва да бъде договорено, предаде Ройтерс, като се позова на дипломатически източници.
Според двама дипломати лидерите на ЕС може да дадат на руския президент Владимир Путин срок от една седмица да покаже, че е сложил край на конфликта. Други обаче говорят за срок от 72 часа, тоест три денонощия.
"Те искат да дадат шанс на примирието", каза един от дипломатите, имайки предвид надеждите, че днес на срещата си в Минск Русия и Украйна ще постигнат споразумение за спиране на огъня. "Ако примирието се спазва, тогава има възможност санкциите изобщо да не бъдат приложени", каза друг дипломат.
На среща на високо равнище в събота ЕС реши до седмица да подготви нов, трети кръг от санкции срещу Русия заради намесата й в Украйна. Националните правителства спорят по детайлите в новите наказателни мерки, като Чехия и Словакия дори публично изразиха скептицизъм към тях. Сред най-спорните области са затягането на забраната за износ на стоки както с военно, така и с гражданско предназначение. Има разногласия и по формулировката на мерките, забраняващи на руски държавни компании да получават кредити в ЕС, както и по списъка на руските граждани с визова забрана, твърдят източници на Ройтерс.
Британският министър на външните работи Филип Хамънд заяви в интервю за британски телевизии, че Западът ще приеме санкции срещу Русия във връзка с кризата в Украйна. Той обаче посочи, че те може да бъдат отменени, ако се договори примирие и то се спазва, предаде Ройтерс. Хамънд обаче добави, че има "голяма доза скептицизъм" дали ще се стигне до спиране на огъня и дали то ще е истинско.
На пресконференция в Нюпорт от своя страна генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обвини Русия, че "не е направила и най-малкия жест да стане възможен мирът в Украйна", предаде Франс прес.
"Русия се бие срещу Украйна, в Украйна. руските войски и танкове нападат украинските сили. Русия говори за мир, но не е направила и най-малкия жест този мир да стане възможен", заяви Расмусен след заседание на комисията НАТО-Украйна.
Украйна трябва сама да реши как да изгражда бъдещите си отношения с НАТО, посочи той.
"Разбира се, украинският народ и законните власти трябва да решат как да изграждат бъдещите отношения с НАТО. Важно е да подобрим способността си за съвместна работа и взаимодействие. Именно затова привличаме вниманието върху реформата и модернизацията на украинската армия, развитието на сектора на сигурността и привеждането на стандартите към равнището на НАТО", заяви Расмусен.
Той се изказа в подкрепа на "дълбоки и сурови" санкции срещу Русия. "Никой не иска война или въоръжен конфликт за решаване на тази ситуация. Вярваме, че най-добрият път ще е да се намери политическо решение, а за тази цел международната общност трябва да реагира отрицателно ако Русия продължи да се намесва в Украйна", заяви шефът на НАТО.
"Трябва да се реагира с по-дълбоки и сурови санкции, които да нанесат вреда на руската икономика и да изолират Русия в бъдеще", добави той.
Междувременно, сепаратистите продължават настъплението си към Мариупол. Експлозии отекват от рано тази сутрин в подстъпите към ключовия украински пристанищен град Мариупол на Азовско море, съобщиха украински медии. Вчера преден пост на украинския батальон "Азов" бе атакуван от проруските сепаратисти до селището Широкино, на 20 км от града.
"На пехота щяхме да противостоим без проблем, но срещу миномети, самоходни артилерийски установки, танкове и ракети "Град" това е невъзможно", заяви представител на командването на батальона и обвини украинското военно министерство, че не е изпратило подкрепления: Не ни беше предоставено тежко въоръжение, което можеше да спаси ситуацията. Главната цел на противника сега е Мариупол и тук врагът трябва да бъде спрян на всяка цена. Обръщам се към правителството и военното министерство - ако не можете да изпратите подкрепления, дайте ни тежко въоръжение, за да можем да се сражаваме.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
