Крясъци на високо ниво в Македония, намразиха офертата на Макрон

Процесът на преговори е "ялов, заради познатите ултимативни български искания"

Крясъци на високо ниво в Македония, намразиха офертата на Макрон | StandartNews.com

Процесът на преговори с България в последните месеци е "ялов, заради познатите ултимативни български искания", заяви президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за ТВ 24.

Той посочи, че част от страните членки имат забележки по отношение на вмъкването на двустранен спор в преговорната рамка, но оцени предложението на френското председателство като добра основа за компромис, който да позволи на Република Северна Македония да влезе в преговорния процес с Европейския съюз.

По думите на Пендаровски условията на Република Северна Македония са били да няма никакви уточнения или "звездички", свързани с езика, а историята да не бъде условие за напредък в преговорите. "Поставихме условие да няма никаква ревизия на историята. Историческа комисия ще има, но напредъкът в нейната работа по никакъв начин да не бъде предпоставка за напредък в преговорите за членство в ЕС", поясни неколкократно той.

Условие от българска страна е било българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония преди отварянето на главите за преговорите и България не е била съгласна това да стане с отварянето на конституцията преди членството. По думите му България изисква не само българите да бъдат включени в преамбюла на конституцията, но и в "нейната нормативна част". "Това не е възможно, в нормативната част и албанците ги няма", каза Пендаровски и допълни, че искането от София е в конституцията да бъдат вписани не просто българи, а македонски българи. "Такава категория у нас няма, в конституцията ние казваме "македонски народ и част от народите на...". Това искане е препратка към старата, срамна теза за обезбългаряване на Македония след 1945 година"., допълни Пендаровски.

"Най малко 10 държави от ЕС също не искат двустранни спорове да влизат в преговорната рамка, но ако това е компромисът, ние бихме го приели, стои обаче въпросът: Кои точно двустранни въпроси?", каза той и добави, че на срещата на външните министри на ЕС България е подала пет нови искания за промени във френското предложение, включително едно, което да премахне думата "автоматично" за начало на преговорите на Република Северна Македония с ЕС след промените в конституцията на страната. "Заради това посъветвах премиера Димитър Ковачевски да не ходи на обявената среща на върха ЕС - Западни Балкани в Брюксел, но не ми харесва, че подобно решение се взема на ниво "Отворени Балкани" - инициатива, която трябва да бъде чисто икономическа и да няма политически характер", поясни той. (Ковачевски, заедно със сръбския президент Александър Вучич и албанския премиер Еди Рама, обявиха, че обмислят дали да присъстват на срещата на върха в Брюксел.)

Според Пендаровски "не е лошо", ако в спора между двете държави има и трета страна. "Още преди година, като ходихме във Ватикана, казах на Радев да вкараме трета страна в преговорите, той каза, че не ни е нужно и че ние най-добре си ги заем нашите проблеми и не ни трябва трети. Когато става въпрос за малки държави като нашите, третият, особено ако е от ранга на Матю Нимиц, би могъл да намали асиметрията между нас. Не защото имат повече аргументи, а защото те са вътре (в ЕС), а ние – отвън. Като казва "не заслужавате", какво да направиш?", заяви той. 

По думите му коментарите, че с такава преговорна рамка Северна Македония ще "замръзне" в преговорите, заради непрекъснати "блокади" от страна на България не са съвсем правилни. "Новата методология на Макрон казва, че на всяка глава ще питат държавите членки дали са съгласни. Не само България, цяла Европа ще ни гледа", каза той.

На въпрос дали промените в конституцията на страната биха били гласувани, при твърдата позиция на ВМРО-ДПМНЕ, изразена от председателя й Християн Мицкоски, Пендаровски каза, че е разговарял с Мицкоски и смята, че когато страната е в ситуация, която изисква промяна в конституцията, "е добре и опозицията да каже какво мисли и да влезе в процеса".

На въпрос как ще се мери речта на омразата, спирането на която е част от българските искания, Пендаровски отговори, че би могъл да се използва френският опит да бъде санкционирана речта на омразата, ако използващите я работят в бюджетна институция, но това "ще обезкуражава и използващите речта на омразата в частните разговори", но по думите му "да кажеш, че българите са били окупатори през Втората световна война, е исторически факт, а не реч на омразата".

"Ако ключовите отстъпки Република Северна Македония направи преди началото на преговорите, по време на самите преговори ще получим още пет или десет блокади и ще преговаряме десетилетия за да станем, а може и да не станем държава член на ЕС”, каза в интервю за телевизия "Сител" Антонио Милошоски, който е председател на Комисията по външна политика в парламента на Република Северна Македония и бивш министър на външните работи в правителството на ВМРО-ДПМНЕ.

Според него думите на Буяр Османи, че не разполага с френското председателство за преговорната рамка за Република Северна Македония, а в това време  министър от същото правителство отхвърля предложението на Франция като неприемливо е подценяване на гражданите и депутатите.

"На пресконференция на френския министър по европейските въпроси Бон Клеман каза, че френското предложение се основава и на съвместни консултации и преговори между Скопие и София. Което означава, че предложението го има и в кабинета на Ковачевски, и в кабинета на Буяр Османи, както с него разполагат и всички държавни и правителствени ръководители, министри на съседна България и страните членки на ЕС", каза Милошоски.

По думите му френската дипломация подхожда доста задълбочено към тези европейски въпроси и е сигурен, че на 18 май, когато е имало телефонен разговор между премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски и френския президент Макрон, една от темите на разговора е това френско предложение.

"От този момент - от средата на май до средата на юни, се е подготвяло това предложение, което след това се представя на всички страни членки със знанието на правителството в Скопие, и правителството на Република Северна Македония е дало съгласието си за него. Но това, което смятам за незряло, недемократично и непрозрачно в цялата тази ситуация е, че българското правителство, въпреки цялата поляризация в българското общество, все пак решава да обсъди предложенията, свързани с Република Северна Македония в българския парламент, а македонското правителство не иска депутатите и обществеността да бъдат информирани и да обсъдят това предложение в македонския парламент", заяви Милошоски, който днес призова Буяр Османи да представи документите на Комисията по външни работи, за да бъдат обсъдени в нея, но получи отговор, че официално те не са пристигнали в страната. Милошоски заяви, че това, че никой не е запознат с предложението на френското председателство, е голям недостатък и предизвиква съмнения, че предложението вероятно е неблагоприятно и вредно за Република Северна Македония и за това правителството го крие до последния момент.

Главният проблем, според Милошоски, е това  двустранни спорове да влязат в преговорната рамка, защото "тя трябва да бъде рамка за постигане на стандарти, а не да се разговаря за история, учебници, национални герои". Според него с мълчание няма да бъде постигната по-добра позиция и че такова предложение трябва да бъде отхвърлено веднага.

"Настоящото предложение за рамка за преговори означава, че Ковачевски и Буяр Османи ще се снимат с представителите на Европейската комисия и след това Република Северна Македония ще бъде затъне в безполезни, вътрешно изтощителни дебати дали да отвори или не конституцията, кой какво получава, кой какво губи, кой е националист, кой е патриот, кой е предател и няма да се получи нищо продуктивно от това. Ние трябва да следваме славяно-хърватския модел на преговори - да работим по стандартите, които Република Северна Македония да постигне, и ако страната членка на ЕС (България) има забележки и ключови искания, те да бъдат изпълнени в момента, когато станем член на Европейския съюз. Така Словения и Хърватия по цивилизован начин разрешиха спора си и сега и двете страни са добри съседи и членки на Европейския съюз. Не можете да принудите някого със сила към квази добросъседство, особено ако посягате на неговата идентичност, каза Милошоски, който уточни, че опозицията ще продължи с натиска върху правителството, защото "може да се крият ден-два, седмица, но не може да се крият вечно" .

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай