Разбраха се за размяна на пленници, ОССЕ ще наблюдава спазването на споразумението
За прекратяване на огъня се договориха днес следобед на преговорите в Минск представителите на властите в Украйна и проруските бунтовници от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република, съобщи агенция Ройтерс. Споразумението влезе в сила в 18.00 часа българско време. Украинският президент Петро Порошенко потвърди новината в профила си в социалната мрежа Twitter.
От Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) също заявиха, че представители на властите в Киев и опълченците са се споразумели за прекратяване на огъня. Според Хайди Талявини от ОССЕ, която се намира на мястото на преговорите в беларуската столица, засегнатите страни са подписали протокол.
Сергей Тарута, губернатор на Донецкия регион, където се провеждат най-ожесточените сблъсъци, заяви, че очаква подробности за споразумението.
Според източници на руската агенция Интерфакс то се състои от 14 точки, които покриват всички аспекти на контрола, размяната на пленници и редица други въпроси. Източник на Ройтерс, близък до разговорите в Минск, заяви, че съгласно споразумението въоръжените сили и на двете страни ще останат на настоящите си позиции. Освен това ОССЕ ще наблюдава прилагането на договорката.
Украинският премиер Арсений Яценюк заяви по време на среща на кабинета, предавана пряко по телевизията, че мирният план трябва да включва три ключови елемента - прекратяване на огъня, изтегляне на "руските сили и руските бандити и терористи" и възстановяването на украинската държавна граница с Русия.
"Човешкият живот е най-висшата ценност и трябва да направим всичко възможно и невъзможно, за да прекратим кръвопролитията и страданията", каза Порошенко, който присъстваше на срещата на върха на НАТО в четвъртък и петък в Уелс. Днес следобед стана ясно, че Порошенко е издал заповед на шефа на Генщаба на армията украинските сили да прекратят огъня в 18 ч. българско време. Посочва се, че това се прави като следствие на призива на руския президент Владимир Путин към "ръководителите на незаконните въоръжени формирования в Донбас" да спрат огъня, както и след подписания протокол от контактната група в Минск.
Въпреки сключената сделка за прекратяване на огъня, високопоставен лидер на сепаратистите заяви, че новите обстоятелства не променят желанието на проруските бунтовници да се отделят от централната власт в Киев. "Прекратяването на огъня не означава края на нашата политика на отделяне от Украйна", каза Игор Плотницки, лидер на самопровъзгласилата се Луганска народна република. Прекратяването на огъня е, за да се спре загиването на хора, изтъкна той.
Кремъл приветства постигнатото споразумение на срещата на контактната група, обяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков, цитиран от ИТАР-ТАСС. Москва изразява надежда, че всички точки в документа и постигнатите договорености ще бъдат изпълнени, и също така ще продължи преговорният процес за пълно урегулиране на кризата в Украйна, добави той.
На срещата в Минск в петък участваха още вицепрезидентът на Украйна Леонид Кучма, посланикът на Русия в Украйна Михаил Зурабов, Хайди Талявини от ОССЕ, и още двама представители на сепаратистите Александър Захарченко и Андрей Пургин.
Опълченците превзеха Мариупол в последния момент
Опълченците обявиха, че са навлезли в украинския крайбрежен град Мариупол, съобщи Интерфакс, като се позовава на източник от военното министерство на самопровъзгласилата се Донецка народна република. По думите му в града се намират диверсионни групи с бронирана техника.
Малко след това говорител на украинските военни опроверга информацията и подчерта, че украинските сили все още държат града. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна писа в "Туитър", че руски военни са подновили офанзивата към Мариупол, използвайки танкове и артилерия. Местен журналист каза пред руската медия, че сепаратистите все още не са проникнали в града.
По-рано днес бе съобщено, че украинските сили са ударили проруските бунтовници на изток от пристанището в Мариупол. Всички тези новини предхождаха тази за подписаното примирие.
ЕС изчаква със санкциите
ЕС се готвеше да одобри днес нови икономически санкции срещу Русия, но ще изчака с прилагането им, за да даде време на Москва да покаже дали спазва примирието в Украйна, предаде Ройтерс, като се позова на дипломатически източници. Според двама дипломати, лидерите на ЕС може да дадат на руския президент Владимир Путин срок от една седмица да покаже, че е сложил край на конфликта. Други обаче говорят за срок от 72 часа, тоест три денонощия. Днес следобед посланиците на страните членки се събраха в Брюксел, за да обсъдят подробностите по санкциите.
"Те искат да дадат шанс на примирието", каза един от дипломатите. "Ако примирието се спазва, тогава има възможност санкциите изобщо да не бъдат приложени", каза друг дипломат. На среща на високо равнище в събота ЕС реши до седмица да подготви нов, трети кръг от санкции срещу Русия заради намесата й в Украйна. Националните правителства спорят по детайлите в новите наказателни мерки, като Чехия и Словакия дори публично изразиха скептицизъм към тях. Сред най-спорните области са затягането на забраната за износ на стоки както с военно, така и с гражданско предназначение. Има разногласия и по формулировката на мерките, забраняващи на руски държавни компании да получават кредити в ЕС, както и по списъка на руските граждани с визова забрана, твърдят източници на Ройтерс.
Москва забрани сладки
Русия забрани всички сладкарски изделия от Украйна, поредните забранени продукти на фона на украинската криза. Агенцията за защита на потребителите Ростпотребнадзор съобщи, че е предприела стъпката, след като проверка на две фирми показала, че продуктите са били неправилно етикетирани. "За да гарантира правата на потребителите, Ростпотребнадзор прекратява вноса на територията на Руската федерация на сладкарски изделия, произведени в Украйна", съобщи агенцията. Това не са първите ограничителни мерки на Москва за украинския сладкарски сектор. Миналата година руските власти забраниха шоколада, произведен от компанията "Рошен", контролирана от Петро Порошенко, който беше избран за президент през май. Русия забрани също така редица други стоки, включително млечни продукти, плодови сокове и бира от Украйна заради проблеми с качеството.
НАТО прави корпус за бързо реагиране
Пактът дава 15 млн. евро на Киев за военни реформи
НАТО ще формира специален корпус за бързо реагиране от няколко хиляди военни, способни да се разгърнат във всяка точка на света в рамките на няколко дни. За това се разбраха ръководителите на държавите от Алианса на срещата в Нюпорт, Уелс, обяви генералният секретар Андерс фог Расмусен. Преди това той каза и, че Украйна ще получи от НАТО 15 млн. евро за военни реформи, "плюс помощ на двустранна основа от различни страни от Алианса".
Войниците ще бъдат подкрепени от въздушни, морски и специални части, а командването и допълнителни ресурси за тях ще бъдат разположени на територията на източноевропейските партньори. Британският премиер Дейвид Камерън, който говори като домакин на срещата, уточни, че в специалните сили ще се включат 4000 войници, 1000 от които ще бъдат британци. "Това решение изпраща силно послание: НАТО защитава всички свои партньори по всяко време. Това е силно послание срещу всеки потенциален агресор - ако нападне една държава, ще се изправи срещу целия Алианс", допълни Расмусен. По думите му Планът за готовност за действие ще засили способността на партньорите за колективна отбрана. Генералният секретар на Алианса подчерта недвусмислено, че планът е изработен в отговор на руската агресия на Запад - анексирането на Крим и изпращането на войници в Източна Украйна. Той продължи списъка със заплахи към глобалната сигурност с нестабилността в Северна Африка и Близкия изток, заявявайки готовността на НАТО да се бори срещу джихадистите от "Ислямска държава", ако му бъде поискана помощ. Дейвид Камерън втвърди тона към Москва, като обвини Москва, че е "нарушила всички правила" с военната инвазия в Източна Украйна. Той допълни, че 3500 военнослужещи ще проведат учения в прибалтийските държави и други части на Източна Европа като форма на демонстрация на силите и готовността на НАТО за действие.
Алиансът и Русия имат договор от 1997 г., който забранява установяването на постоянни военни бази в прибалтийските държави. Военните бази там обаче се модернизират и се струпва тежко въоръжение в готовност за употреба. Правителството на Норвегия обяви, че е подписало предварително споразумение с още шест страни от НАТО за създаването на общ експедиционен корпус за бързо реагиране при кризи. Освен Норвегия страни по документа са Великобритания, Дания, Естония, Латвия, Литва и Холандия. Новите експедиционни сили ще съществуват отделно от силите за бързо реагиране на НАТО, но ще действат съгласувано с тях.
Даваме три бази за учения на Алианса
НАТО няма да има постоянни бази в България, но страната ни предлага три полигона на Алианса за учения. Това заяви на срещата на върха в Уелс българският президент Росен Плевнелиев. "Ще предложим използването на Ново село, Корен и Шабла", обясни Плевнелиев, цитиран от БТА.
От съществена важност за България е приемането и изработването на т. нар. План за защита на Румъния и България, каза президентът. "България подкрепя предложението за установяване на съюзническо командване и управление в държавите от Източния фланг на НАТО. Елементи от командните структури трябва да бъдат разположени в целия Източен регион на отговорност на НАТО, включително и у нас", подчерта президентът. Като национален принос той посочи установяването на командна структура на Алианса на българска територия, присъединяването на Втора тунджанска механизирана бригада към Многонационалния корпус в Шчечин и други. България съдейства за медицинската рехабилитация на ранени украински войници и подпомага реформите в страната, стана ясно още от думите на президента.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
