- През 1922 г. в СССР има 7 милиона безпризорни малчугани, загубили родителите си след войната, глада и репресиите
- Пред Ромен Ролан диктаторът заявява, че целта е била педагогическа
След броени дни - на 5 март, се навършват 67 години от смъртта на един от най-зловещите умове в историята на човечеството - Йосиф Висарионович Сталин. За репресиите при колективизацията, за Голодомора, за големия терор на 30-те години, за показните процеси и т.н. е писано много. Но има една страница от историята на режима му, която и днес в Русия предпочитат да не отварят. В следващите редове искам да припомня нещо не толкова известно от нечовешките му деяния - насилието над деца. Не са много диктаторите, които са си позволявали да посегнат на децата на собствения си народ при това систематично и облечено в законова форма. Но, един от тях е "Вождът на народите".
В края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век в Съветския съюз е пълно с безпризорни деца. Една част от родителите са загинали по полетата на Гражданската война. Други са убити или изпратени в Гулаг по време на колективизацията и "разкулачването". Трети са жертви на Голодомора. Не на последно място са и родителите жертви на Сталинските репресии. В същото време криминогенната обстановка в Москва и големите градове била напрегната. По-високият стандарт на живот в градовете
привличал сираци и безпризорни в търсенето на препитание
но също така и подтиквал мнозина от идващите да се занимават с противообществени деяния. През 1922 г. безпризорните деца в Съветския съюз са над 7 милиона. Наказателният кодекс от същата година предвижда в изключителни случаи смъртна присъда за непълнолетни, навършили 16 години. Но, няколко години по-късно възрастовата граница е коригирана на 18 г. Наказанията за подрастващи между 16 и 18 години са смекчени, а за 14-годишните мерките са "медико-педагогически" без употреба на сила. За особено важни дати и официални празници в Москва и по-големите градове на съюза са организирани масови интернирания на безпризорни деца. За да не се допускат отново в градовете на гарите имало специални вагони, които приемали прииждащите сираци и след "санитарна обработка" били разпределяни по детски домове, трудови комуни и други подобни институции. Въпреки взетите мерки, престъпността сред подрастващите растяла. Докато накрая една вестникарска статия отприщила лавина от насилие.
На 15 март 1935 г. вестник "Рабочая Москва", съобщава, че две шестнайсетгодишни деца, извършили две убийства, са били осъдени на по 10 години затвор, впоследствие намален до 5 години. Народният комисар на отбраната и член на Политбюро на СССР Климент Ворошилов се възмутил и написал писма до Сталин, Калинин и Молотов с предложение да се въведе
смъртна присъда за непълнолетни
Позовал се на статистиката за детската престъпност в Москва и в частност на раняването на 13-годишния син на заместник градския прокурор на столицата Кобленц, извършено от 9-годишно дете.
Така на 8 април 1935 г. е публикувано постановлението на Централния изпълнителен комитет и Съвета на народните комисари на СССР "За мерките в борбата с престъпността сред непълнолетните". В точка първа е записано:
"Непълнолетните, започвайки от 12-годишна възраст (упоменаването на възрастовата граница е лична поправка на Сталин в проекта на документа), уличени в кражба, насилие, телесни повреди, в убийство или опит за убийство, да се привличат към съдебна отговорност и да се наказват с всички предвидени от законите мерки."
В строго секретен циркуляр на Главния прокурор на СССР Андрей Вишински, изпратен на 20 април до всички прокуратури и съдилища в съюза, се разяснява постановлението и се дават указания на магистратите да не се съобразяват с Наказателния кодекс, който изрично забранява да се прилага разстрел за лица под 18 години.
В известната си беседа с френския писател Ромен Ролан проведена през юни 1935 г., Сталин убеждава госта си, че постановлението има "чисто педагогическо значение" и че съветската власт искала на наплаши не децата, а техните подстрекатели.
Според някои историци това постановление е следствие на тежкото социално-икономическо положение в страната след ужасяващата колективизация, довела до глад в много райони на съюза. Масовите депортации на милиони семейства на разкулачени селяни маргинализира обществото и увеличава криминогенната обстановка. Много изследователи свързват априлското постановление от 1935 г. с неговия печален предшественик -
указът за т.нар. "трите житни класа"
от 1 август 1932 г. Този закон въвежда смъртно наказание за различни престъпления срещу държавната собственост, сред които и пипането на житните класове, останали след жътвата. Селяните ги събирали от полето, за да изхранват семействата си. В нарежданията на главния прокурор Вишински, изпращани до съдилищата относно прилагането на закона се изисква "задължително издирване на контрареволюционни намерения във всички криминални дела, свързани със жътвената кампания". Вишински учи прокурорите на "изкуството да разкриват саботьори", като това се постига не с пълна и обективна преценка на фактите, а с "политически усет". И, ако за "кражбата" на три житни класа възрастните ги грозяла десетгодишна присъда, то непълнолетните оставали извън закона и затова именно те били изпращани да издирват останало жито от своите родители.
Колко деца са разстреляни все още е трудно да се каже, тъй като не всички данни са разсекретени и обработени. Но, според руски историци например само на Бутовския полигон за периода 1937-1938г. са
екзекутирани 20 761 души, от които 196 непълнолетни
А, такива места за масови екзекуции в СССР е имало стотици.
Един от разстреляните е Михаил Шамонин на 13 г., осъден за кражба на два хляба. Друга жертва е 17-годишният Александър Петраков - осъден за контрареволюционна агитация, защото си татуирал на крака портрет на Сталин. Понастоящем в Русия темата за екзекуциите на деца се отбягва от властите, като те не способстват за разкриването на реалното количество на жертвите. Законът за реабилитацията на жертвите на политическите репресии, приет в Русия през 1991 г., не се разпростира върху осъдените за криминални престъпления, каквито са случаите на много от разстреляните деца.
Извозвали ги в камиони с надпис “субпродукти”
- Ако някой случайно успеел да попита хлапетата къде отидат, те трябвало да казват: "На почивка в Крим"
Във връзка с изпълнението на постановлението от 1935 г. е създадена мрежа от колонии за малолетни престъпници. За целта са ползвани различни помещения, като например бившите бараки на затворниците - строители на Беломорканал в Надвоицах. Схемата била следната: Заловените по улиците безпризорни деца се изпращали в приемни разпределители, където оставали около месец за установяване на самоличността и търсене на родители. След това ги изпращали в детски домове или колонии за непълнолетни престъпници. В същите колонии били изпращани и осъдените деца. Режимът в тези институции се състоял от четири часа образование, четири часа труд и четири часа политико-възпитателна работа с подрастващите. Но, на практика тези колонии били на самоиздръжка и често целият ден минавал в трудова дейност. Не са редки случаите на издевателства от по-възрастни и "по-опитни" в тъмните дела непълнолетни над техните връстници. Регистрирани са случаи на убийства и самоубийства в колониите, за което докладва Главния прокурор Вишински. За четири години и половина през създадените 162 разпределителни приемници са преминали 953 000 деца, като 156 000 са изпратени в колонии от открит и закрит тип. Интерес представлява и начинът, по който задържаните непълнолетни са били извозвани до разпределителите - нощно време в закрити камиони с надпис субпродукти или с влакове, съпровождани от цивилни сътрудници на НКВД. Ако някой питал децата къде отиват, те били инструктирани да отговарят "На почивка в Крим".
Кърмачета с майките си в лагери
След жестоки разпити малчугани се признавали за фашисти от 7-годишни
На 15 август 1937г. е издадена заповед на НКВД "За операциите за репресиране на съпругите и децата на изменниците на Родината". В заповедта се предписва: "За всяка арестувана жена и за всяко социално опасно дете по-възрастно от 15 години да се завежда следствено дело. Кърмачетата да се изпращат заедно с осъдените майки в лагери, откъдето при достигане на възраст 1-1,5 години да се предават в детски ясли и домове. В този случай ако сираците (децата са наричани сираци при живи майки) са желани от свои роднини, това да не се възпрепятства". В докладна записка на ръководителя на Административно-стопанския отдел на НКВД Ювелян Субматов от януари 1939г. пише: На Административно-стопанското управление на НКВД беше възложена особената задача по изземване на децата на враговете на народа... Проведени са следните мерки:
В целия СССР са иззети 25 342 деца, от тях
- Изпратени в детски домове и ясли - 22 427
- Дадени за отглеждане на роднини или върнати на майките си - 2915
Това е отчет за "свършената работа" само за първите 17 месеца, като тук не са включени "социално опасните" деца над 15-годишна възраст. А, колко кърмачета са били изпратени с майките им в лагерите и колко са се родили в Гулаг е неизвестно - няма данни.
Михаил Николаев, син на репресирани родители, израснал в детски дом си спомня: "Практиката беше следната - за да се изключи всяка възможност детето да си спомни нещо, му се даваше друга фамилия. Първото име почти винаги го оставяха същото, защото детето макар и малко, вече е свикнало с него. Главната цел на властта беше децата да забравят своите родители. За да може, като пораснат да не се превърнат в отмъстители и противници на социализма."
Съдбата на тези деца е описана в книгата "Детство в затвора" на сина на разстреляния през 1937г. командарм Йона Якир. Петр Якир, тогава 14-годишен първоначално е интерниран с майка си в Астрахан, но след ареста и бил обвинен в създаването на "анархистка конна банда" и осъден на 5 години затвор. През 1938 г. в Прозоровската гора близо до Москва са намерени тежко ранени четири тринадесет- четиринадесет годишни деца направили опит за самоубийство, след като родителите им били екзекутирани от офицери на НКВД. На следващата година се разчува за случая в Ленинск-Кузнецк, Кемеровска област с деца едва навършили десет години. Родителите им - служители на НКВД, били осъдени на десет години затвор. Арестувани са 160 деца на възраст между 12-14 години и след жестоки разпити те се признават за виновни в шпионаж, терор и измяна и връзки с Гестапо. Едно от децата признало, че членува във фашистка организация от седемгодишна възраст!!!
Родените в Гулаг изяли тревата около “дома”
Друга категория деца с предопределена прекършена съдба са родените в Гулаг. През 1934 г. срока за пребиваването на детето при майка си бил 4 години, след което хлапето се изпращало в детски дом. През 1936 - 1937 г пребиваването на деца в лагерите било признато за фактор, понижаващ дисциплината и производителността на труда на затворниците и затова със секретна инструкция на НКВД срокът бил намален на 12 месеца. Първоначално на майките е разрешено да ги хранят, като бебетата са държани отделно от тях. След година са изпращани в неизвестна посока. На майките се казвало: "Вие нарушихте правилника. Връзките с мъже са забранени. Следователно децата са наши, а не ваши. Те принадлежат на органите на сигурността и ние ще ги отгледаме". В детските домове в трудовите колонии за възпитателки са били назначавани криминални престъпнички с по-леки присъди. Храната е била оскъдна и по спомените на Неля Симонова се е налагало децата да ровят в отпадъците и да събират корени в гората. Според друг "възпитаник" на такъв дом "не беше останала трева на сто метра около дома, всичко беше изядено от децата." Хигиената също не била на ниво. Всички тези фактори заедно с лошото отношение на персонала водели до избухване на епидемии като смъртността в тези институции достигала до 50%. В спомените си бившият малолетен затворник Хава Волович разказва: "Една бавачка отговаряше за 17-18 деца едновременно. Трябваше да почисти стаята да измие и облече децата, да напали печките, да ходи на всякакви обществени дейности в лагера и да нахрани децата. За да си осигури малко свободно време, бавачката измисляше какви ли не неща. Веднъж донесе от кухнята вряла каша и след като я разсипа по купите, грабна първото дете от яслите, върза му ръцете с кърпа към тялото и започна с лъжица да сипва горещата каша в устата му, неоставяйки го да преглъща го тъпчеше като пуйка". Друго дете - Наталия Савелиева години по-късно свидетелства: "Методите на възпитание бяха юмручни. Пред очите ми директора на дома преби момчета, удряйки главите им в стената, защото при обиск в джобовете им е намерил трохи хляб и ги заподозря че готвят бягство". Вследствие гореописаното по-голямата част от малолетните "престъпници" се сломявали психически, губейки всякакво доверие и вяра в справедливостта. Животът им по-нататък бил на озлобени към целия свят деца, отмъщаващи на възрастните. В спомените си бившия лагерник Лев Разгон пише, че в отмъстителността си малолетните нямали граници на жестокостта, разюздаността и безотговорността си. Освен това допълва, че "те не се бояха от нищо и от никого". Голяма част от тези "възпитаници на НКВД" не могат да се върнат към нормалния живот и попълват "армията" на криминалните престъпници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
