Улиците на мегаполиса са като петзвезден ресторант
Миризма на печени пукащи кестени, пресни миди и наргилета лъха от най-оживената улица в Истанбул - "Истиклял". Там софрата е вечно сложена независимо дали е Коледа, Нова година или Рамазан Байрям. Градът на бохемите и чревоугодниците посреща с многообразие от манджи и засукани предястия. Казват, че турската кухня е една от най-добрите в света. Но какво знаем за уличната, която няма равна на себе си в разнообразието, привлекателните мезета и атрактивното приготвяне.
С печени хрупкави кестени ни посреща Хасан, сирийски бежанец. Той е архитект и от две години строи пирамиди от кестени в Истанбул. Въпреки всичко това му харесва, защото доставя радост на минувачите. Примамвани от аромата на различните вкуснотии, се натъкваме на най-изкусителното мезе - пълнени с ориз пресни миди. След обилно измиване мидите се пълнят с предварително бланширан ориз с подправки. Апетитните "гигантски семки" се сваряват и поднасят с много лимон. Великолепна разядка е в комбинация с "рагия", местното узо.
В Турция няма понятие "заведение за бързо хранене", тъй като в традициите на този народ храненето е табиет и то трябва да е бавно и с кеф. Въпреки това и местните са се ошлайфали, създавайки местенца, където човек може да хапне бързо и вкусно - но не сандвичи, а великолепни ястия предимно от агнешко месо на фурна, различни запечени гювечета, пълнени тиквички, домати и патладжани, които майсторите приготвят буквално пред очите на клиентите и ги сервират горещи и пресни. Там храната не застоява - всичко се прави на момента. Но ако все пак ви се дояде сандвич, горещо ви съветвам да си вземете истински турски дюнер, който се предлага в два варианта от телешко и пилешко месо в арабска питка или франзела. Майсторът на дюнера Ибрахим работи тази професия от 15 години, като твърди, че тя не е за всеки. Той приготвя месото в специална марина, оставяйки го да кисне цяла нощ. После го нарежда на шиша в 6 сутринта, за да бъде готово към обяд. Турският дюнер се слави с невероятния си вкус и размер ХХL. Внимавайте - вътре в месото слагат незабележими мънички люти чушлета, от които може така да се подлютите, че да обиколите с лекота на бегом цял Истанбул. Затова ви препоръчвам да гледате внимателно какво добавят към вкусното месце и да си вземете айрянче за всеки случай.
Миризмата на вкусно и пържено повежда за носа всеки, който иска да опита нещо изключително връткаво и уникално - агнешки чревца на тиган или телешко и агнешко шкембе на тиган. Това е умопомрачаващ деликатес, който се приготвя само на улицата. Никъде по луксозните ресторанти няма да изживеете това невероятно удоволствие за сетивата. Агнешките дреболии и шкембето също се киснат цяла нощ в магическата марина, чиито енгридиенти Муса Ефендим не пожела да издаде. Сетне майсторът ги накълцва на много ситно, въргаля ги в специални подправки и ги пържи в горещо олио. Майсторлъкът му е непрекъснатото бъркане. Специалитетът се поднася обилно поръсен с подправка от червени люти чушки, а за гарнитура - ситно нарязани пресни зеленчуци с лимон. Ще си оближете пръстите, забравяйки за всички диети и ограничения.
Тесните улички продължават да примамват с вкуснотиите си - и ако все пак искате да хапнете нещо по-сериозно, ви препоръчвам шишчета от миди или агнешки шишчета с богата гарнитура. Няма как да не се изкусите от ухаещия топъл турски хляб "лаваш", който може ей-така да си го ръфате без нищо, разхождайки се между безбройните кафенета и магазини.
В случай, че ви омръзне уличният колорит и решите да хапнете в елитен ресторант, изберете някой от наредените край Босфора. Там качеството е гарантирано, рибата е прясна от сутринта и се приготвя пред очите ви. Но това не значи да не опитате известния турски "кабаб", който е специалитет на марковите заведения.
Царете на сладкишите
Няма как да не купите за приятелите си кутии с "рахат локум" (за отмора) от Турция. Предполага се, че в старите времена бейовете и пашите са го дъвчели вместо дъвка за релакс и така му тръгнало името. Всъщност в Турция има над 500 вида. Някои от тях не са така сладки - например обикновеният и този, който е обвит в шоколад.
На Египетския пазар или на Капълъ чарши е по-скъпо в сравнение с Юскудар или в супермаркетите. Там може да се купи насипен и опакован, а разнообразието също е неизчерпаемо. В специализирания магазин на улица "Истиклял" посрещна Сюлейман паша, който в султански дрехи предлага "дюнер" от сушени смокини.
На Египетския пазар или в Юскудар халвата е на големи пити - от 40 до 60 см в диаметър. Видовете са много - чиста и в бежов цвят, подобна на българската. Бяла и мекичка. Една от най-популярните и скъпи марки е "Коска".
"Кунафе" пък се приготвя в плитки метални чинийки, в които се изпича. Между два тънки пласта от тестеното изделие, подобно на ситен, натрошен кадаиф, се поставя специалното сирене dil peyniri. Меко е и не е солено, прилича на моцарела, но е малко по-твърдо и осезаемо на вкус. Сладкишът е залят със захарен сироп, отгоре е поръсен с шамфъстък. Истинските майстори го приготвят върху дървени въглища. По-традиционни и старовремски се смятат тулумбичките. Традиционната турска баклава представлява миниатюрни сиропирани хапки, поръсени с шамфъстък, пълни с орехи или шамфъстък, в квадратна форма или като рулце. Отличават се с неповторим дъх на масло, плътен сладък сироп и крехки, много тънки кори, наредени на дебели пластове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
