"Малцинство да си в Хърватия! Имаш свободата да правиш, каквото си искаш" - думите са на наша сънародничка, която попитах за положението на българите в Загреб. В думите й се уверих след срещата си в Националната общност на българите в Хърватия. Едва ли има друга страна на Балканите (въпреки че хърватите са на мнение, че страната им се намира на Адриатическото крайбрежие и в южната част на Европа), която да има по-цивилизовано отношение към българското малцинство. В Македония такова не съществува. В Сърбия поне е признато, но за сметка на това - потискано с цел асимилация. А в Хърватия българското малцинство, което
съставлява 0,01% от населението
се радва на равнопоставеност. В момента в Загреб 130 души са се регистрирали като българи. В цяла Хърватия броят им е 380, уточни председателят на Националната общност на българите в Хърватия.
В чл.15 от конституцията на страната е записано, че се гарантира равнопоставеност на членовете на всички национални малцинства. Правата им се уреждат в специален конституционен закон. Става дума за междинно законодателство, което е с по-висока степен от обикновените закони, но е под конституцията.
"Законът е най-либералният, по-либерален е дори от унгарския, въпреки че е писан по негово подобие", добавя Рашко Иванов. По думите му малцинствата имат голяма свобода за изява, а за нуждите си българското получава годишно около 15 000 евро от държавния бюджет. "За сметка на това,
от София не сме получили и стотинка
добавя той. Пак по силата на закона Рашко е наш представител в Градския съвет на Загреб. Общности, които имат от 100 до 500 членове, имат право на представителство в местната власт. Общности с над 500 души имат право на Съвет на малцинството с 25 членове.
Общността, начело на която е Рашко, е учредена на 22 юли 1998 г. като национална организация на българското малцинство в Хърватия. Дейността й е насочена към възстановяването и поддържането на българската национална идентичност сред хърватските граждани с български етнически произход. Общността организира голям брой мероприятия, като основните сред тях са различните чествания. Голямата й гордост е, че изградила културен мост между двете страни. Почти ежегодно български писатели посещават Хърватия, а хърватски майстори на перото пък идват в България. "Искаме да привлечем вниманието на издателските къщи в едната и другата държава", казва Рашко Иванов, като добавя, че до момента българо-хърватски речник не съществува.
Типично за българите в чужбина нашенците не са от най-задружните
Имаме проблем като общност
Ирационални сме, за разлика от останалите малцинства, и не се държим помежду си", казва още Рашко. "Трима българи правят веднага две партии", добавя той. По думите му българите правят всичко възможно да се слеят с местното население, като това той обяснява с комплекс, останал от Османската империя. Рашко признава с тъга, че на българските мероприятия идват повече хървати, а в българската църква на службите в неделя ходят основно гърци и румънци.
"Родна реч" жъне успехи
Българското списание е официално признато за най-доброто списание на малцинствата в Хърватия. Това казва с гордост зам. главният редактор на сп. "Родна реч" Диана Гласнова. "До миналата година хърватската държава отпускаше средства за 3 броя годишно, сега обаче имаме пари за 4 броя на година", добавя тя.
Списанието започва да излиза в края на 2003 г. като тримесечно списание за култура, история и обща информация в тираж 500 бройки и е 18 страници. Разпространява се в Загреб, Осийек, Сплит, Риека, Дубровник и в България. Списва се на български и хърватски език от екип в камерен състав. Издава се с финансовата помощ на Съвета за националните малцинства на Република Хърватия. Тъй като се финансира от хърватската държава, не може да се продава. Получава се и в институциите в Хърватия и България, българо-хърватските дружества и някои музеи.
"В списанието не пишем какво прави българската общност, защото никой не го интересува. Даваме информация на хърватите кои са българите, каква им е културата, какво са допринесли в света", казва Рашко Иванов. "Това е интелигентно и модерно списание, което има широкообразователна цел", добавя Диана Гласнова.
"Имаме рубрика, посветена на българи, с които се гордеем. Пишем също и за известни личности от България и Хърватия, които са женени за българи или хървати. Задължително разказваме и за красотите на България", уточнява зам. главната редакторка на "Родна реч". Голям фурор обаче сред читателите предизвикват готварските рецепти от българската национална кухня. "Старите броеве на списанието се разграбват като топъл хляб. Няма хърватин, който да не харесва българската кухня. Българското градинарство е другото нещо, което предизвиква възторг", казва Диана.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
