Днес е Денят на Европа. На 9 май се отбелязва годишнината от историческия ден, в който френският външен министър Робер Шуман споделя идеята си за нова форма на политическо сътрудничество, предшественик на ЕС. През последната 1 г. и мирът, и единството на съюза бяха поставени под заплаха - заради бавното излизане от икономическата криза, заради ръста на тероризма и заради огромната вълна бежанци. Борбата за разрешаване на тези кризи не е приключила, а ЕС несъмнено е променен и ще продължава да се променя.
Светлинно шоу в три града за празника
Посещения на ученици в Дома на Европа в София, литературно четене на истории за Европа от известни актьори, журналисти, спортисти и певци, както и осветяване на емблематични сгради в София, Пловдив и Варна в цветовете на ЕС. Това са само част от планираните събития за Деня на Европа - 9 май, които ще бъдат организирани от Информационното бюро на ЕП и Представителството на ЕК в България. На самия ден двете институции ще отворят вратите си за 400 ученици от цялата страна, които са участвали в различни инициативи и състезания през миналата година. Посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан ще се присъедини към звездния екип от актьори, журналисти, спортисти и певци, които ще прочетат различни истории, посветени на мира и единството в ЕС. Четенето на историите ще може да се проследи на живо точно в 19.00 ч. на 9 май на интернет страницата на Европейския парламент www.europarl.bg, както и във Фейсбук. Точно в 21.00 ч. светлинно и музикално шоу ще освети с цветовете на европейското знаме и ще озвучи с химна на ЕС Националния дворец на културата в София, сградата на Община Пловдив, както и сградата на Фестивалния и конгресен център във Варна.
За първи път икономическият ръст е равнопоставен и на Изток, и на Запад
Европа излезе от финансовата криза. Това сочи анализът на експертите от Лондон и Брюксел. Втора година европейската икономика върви нагоре. Очакванията са и за 2016 г. тя да отбележи ръст от 2%. Това се случва за първи път от 2008 г., откакто световната финансова криза удари и стария континент.
За първи път общоевропейският икономически ръст е равнопоставен в Източна и в Западна Европа. Въпреки скептичните прогнози с 3% ръст приключиха 2015 г. България и Румъния. Ирландия пък достигна цели 4%. Тази година дори в Южна Европа - в Португалия и Испания, се очакват 3% ръст. Това е рекорд, при положение, че за тези две държави 18-20 месеца се вещаеха гръцки сценарии.
Финландия остава единствената държава, за която се очаква да е в рецесия тази година. Общата картина за 2016 определено е по-добра от всички години след 2008.
Две са предизвикателствата пред европейската икономика за 2016 г. Първото е евентуалното излизане на Великобритания от ЕС. Второто е бежанската криза. Според експертите топфинансистите в Брюксел губят ценно време в убеждаването на Лондон да остане в ЕС, вместо да правят разчети как да се компенсира общата европейска икономика вследствие на мигрантския натиск. Защото общата прогноза в Брюксел е, че английският референдум ще приключи с оставането на кралството в съюза. Икономистите и финансистите не прогнозират катаклизми в европейските икономики заради бежанците. Напротив - дори смятат, че притокът на нова работна ръка може да има положителен ефект, тъй като населението в Европа като цяло застарява. И изчисленията показват, че през 2030 година Европа ще има нужда от 20 милиона работници.
Горивата с над 20% по-евтини за година
Средно с около и малко над 20% паднаха цените на течните горивата в България и останалите страни от ЕС през последната година.
На 9 май 2015 г. бензин А95 у нас струваше средно 2.28 лв./литър, а в момента е 1.81 лв. С 26% по-евтин е литър дизелово гориво сега спрямо 9 май 2015 г. - 1.74 срещу 2.35 лева.
Най-малко през последната година е паднала цената на автогаза - от 0.98 лв. на 0.81 лв. сега (17%), като на големите вериги пропан-бутанът за колите е поевтинял само с 10% и сега там е 0.88 лева/литър.
Статистиката показва, че от всичките 28 страни членки на ЕС единствено в Полша водачите зареждат автомобилите с малко по-евтини горива от нас, българите. Това сочат данните за усреднените цени на бензина, дизела и автогаза, приравнени към лева, на сайта http://fuelo.net. Към днешна дата средната цена на литър бензин А 95 в Полша е 1.80 лв./литър, у нас - 1.81 лева. За сравнение - в Румъния литър А95 струва 2.13 лв., в Гърция - 2.54 лв., в Словения - 2.35, в Хърватска - 2.30, в Словакия - 2.13, в Германия - 2.58, във Франция - 2.56 и в Италия, както винаги, бензинът е най-скъп - 2.89 лв. за литър.
Още по-голяма е разликата при дизеловото гориво, чиято средна цена у нас в момента е 1.74 лв. за литър, а в Полша - с 10 ст. по-евтино - 1.64 лв. Малко по-скъпо е то в Словакия - 1.80 лв./литър, а във всички останали държави цената му е доста по-солена, отколкото у нас: 1.88 лв. в Гърция, 2.04 лв. в Румъния, 2.07 - в Словения, 2.08 - в Хърватска, 2.13 - в Германия, 2.16 - във Франция и 2.51 - в Италия.
И автогазът е най-евтин в Полша - 0.66 лв. средна цена спрямо 0.81 лв. за литър у нас. Любопитното е, че освен в Полша пропан-бутанът за колите е по-евтин и в Словакия - 0.73 лв./литър. С по-скъп автогаз от нас са Румъния - 0.90 лв., Хърватска - 0.92, Германия - 1.05 лв., Словения - 1.09, Гърция - 1.17 лв. за литър. Странно, но дори най-скъпата на горива Италия продава пропорционално най-евтиния газ - 1.03 лв./за литър. И други държави със скъпи горива, като Белгия, също продават евтин пропан-бутан - там той в момента се продава за 0.75 лв. за литър. Това ясно говори, че държави като Италия, Словакия и Белгия държат изключително много на екологията в своите градове - всеизвестно е, че пропан-бутанът замърсява много по-малко въздуха отколкото дизелът и бензинът.
Рецесията си отива, но дълговете растат
Европа все по-убедително загърбва рецесията от 2009 г. и повторното потапяне от 2012 г. Миналата година като цяло беше положителна за европейската икономика, коментира за "Стандарт" Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според нея България е била една от страните в ЕС, която отбеляза над средния икономически растеж и е била от добрите примери. Ако се съди от последните данни за пазара на труда в Европа, тези положителни тенденции продължават - безработицата продължава да намалява с бързи темпове, икономиката на ЕС продължава да расте, каза Николова. Тя смята, че опасенията, които съществуваха в началото на тази година, че 2016 г. може да повлече надолу европейския растеж най-вече заради ситуацията в Китай и твърдото приземяване там, към момента по-скоро не се реализират. Европейската икономика в момента се намира в едно относително добро здраве спрямо това, което виждахме през последните 5-6 години. "Големият въпрос е как ще се реши този голям дългов проблем, който продължава да съществува. Тези огромни планини от дългове стоят натрупани и те ще продължават да тегнат над икономиките на страните. В момента рефинансирането на тези дългове е без проблем заради нулевите отрицателни лихви, но тази политика на ЕЦБ не може да продължава безкрайно. И рано или късно монетата ще се обърне и лихвите отново ще станат положителни. Съответно пък този проблем ще се яви с нова сила", отбеляза Десислава Николова.
Другото голямо предизвикателство е тази пътека, по която са тръгнали европейските политики и институции, към засилване и изграждане на т.нар. фискален съюз, коментира тя. "В момента проектът за банков съюз е много напреднал, имаме монетарен съюз под формата на еврозона. Това, което виждаме в последните документи на ЕК, е, че се мисли усилено по изграждането на фискален политически съюз, което е много вероятно да бъде трудно политически. Много трудно държавите ще отдадат суверенитета си във фискалната област, защото това означава Европейско министерство на финансите, европейски данъци, европейска фискална политика, които плашат редица политически кръгове в Европа. Въпросът е и доколко това ще бъде от полза за страни като България - държавата е относително малка като съотношение към БВП и като нива на данъци", каза Десислава Николова.
Нови стени заради 1 милион мигранти
Шест страни от съюза върнаха временно граничния контрол
Над 1 милион бежанци и мигранти са влезли в Европа през последната година, а резултатът е край на свободното придвижване между страните в Шенген, поне в досегашния му вид. Невиждани от десетилетия огради изникват по границите между страни членки на общността, а едно от най-големите постижения на европейския проект - Шенгенското пространство, e почти замразено.
Около 1 милион мигранти са дошли в Европа през 2015 година, а от началото на 2016 са пристигнали нови 180 000. 49% от всички пристигнали са сирийци, 21% са от Афганистан и 9% от Ирак. Германия е най-желаната страна от пристигащите - 35% от всички подадени молби за убежище са именно затам. На второ място е Унгария с 14%, следвана от Швеция, Австрия, Италия и Франция. Германия е одобрила най-много молби - близо 150 000 през 2015 г. от общо над 300 000.
Вълната от имигранти предизвика събития и решения, немислими през последните десетилетия. Страните от ЕС взеха непопулярни мерки, за да защитят държавите и границите си. Високи огради изникнаха по границите между европейските страни в опит да се спре потокът от нелегално преминаващи хора. Първа в това начинание бе Унгария, която през септември 2015 построи ограда по границата със Сърбия, а след това и с Хърватия. Премиерът Виктор Орбан се закани да вдигне ограда и на браздата с Румъния. След това Словения загради границата с Хърватия, а Австрия реши да огради и браздата с Унгария. Последният проект е за ограда между Австрия и Италия. Междувременно Латвия реши да се огради откъм Русия.
Шенгенското споразумение за свободно придвижване - едно от големите постижения на евроинтеграцията, падна жертва на мигрантите и ислямския тероризъм. Към момента 6 страни от зоната са върнали временно граничния контрол - Дания, Норвегия, Швеция, Австрия, Германия и Франция. Въпреки че въвеждането на временен граничен контрол е позволено при извънредни обстоятелства за срок до 6 месеца, през последните месеци усилено се говори за удължаването на този срок.
Евроскептици и крайни партии в подем
Европейски правителства масово не успяват да задържат властта, а подкрепата към партиите им се срива на фона на мигрантската криза. Това показват резултатите от проведените през последните месеци избори в европейски страни.
През октомври консервативната евроскептична партия "Право и справедливост" спечели мнозинство в полския парламент с гласовете на 39% от поляците, вземайки властта от проевропейската партия "Гражданска платформа". Парламентарните избори през декември хвърлиха Испания в нестабилност. Управляващата консервативна Народна партия на испанския премиер Мариано Рахой спечели най-много депутатски места, но подемът на двете нови формации вляво и центъра - Podemos ("Можем") и Ciudadanos ("Граждани"), я лиши от мнозинство. В края на април крал Фелипе бе принуден да разпусне парламента и да насрочи нови избори, след като правителство не бе съставено.
Приемането на стотици хиляди бежанци и общественото недоволство от това дадоха своя резултат на изборите в три германски провинции през март. Канцлерката Ангела Меркел понесе тежък удар, като загуби властта в две от провинциите - Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц. Победа, но с тревожен привкус, постигна Меркел в Саксония-Анхалт, където втора политическа сила стана крайнодясната "Алтернатива за Германия", която спечели 23%.
Четири кризи блокираха ЕС
Весела Чернева,
директор на Европейския съвет за външна политика - София
За последната година четири процеса едновременно се развиха и се превърнаха в кризи. ЕС се оказа в нещо като парализа заради това злощастно съчетание и едва сега се опитва да се отърси последователно от всяка една криза.
Първата беше бежанската криза и въпреки целия скептицизъм сделката, постигната с Турция, макар и доста крехка, засега върши работа. Бежанците, идващи от Сирия и други страни през Турция към Европа, съществено намаляха.
Втората беше проблемът, възникнал около заплахата Великобритания да напусне ЕС. Успех на британския референдум може да отвори кутията на Пандора и други страни да поискат да предоговарят или дори да преустановят членството си. Дания, Чехия, Франция под различен ъгъл обсъждат евентуалното излизане на Великобритания като възможност.
Третият проблем продължава да е в отношенията с Русия. И ако санкциите на ЕС бяха продължени вече два пъти, напредък по Минск няма, а с внезапната си намеса в Сирия Русия затвърди впечатлението, че действията на Кремъл са непредвидими.
Тези три трудни въпроса провокираха засилването на популизма, национализма и антиевропейските движения в голям брой от страните членки. Бесовете на Европа се пробудиха и вилнеят от Франция до Полша и от Австрия до Финландия - а Брюксел е твърде маргинализиран от иначе проевропейските правителства на страните членки, за да ги спре.
Прогнози на МВФ за
ръст на икономиката
Държава 2015 2016 2017
България 3% 2,3% 2,3%
Естония 1,1% 2,2% 2,8%
Латвия 2,7% 3,2% 3,6%
Литва 1,6% 2,7% 3,1%
Чехия 4,2% 2,5% 2,4%
Унгария 2,9% 2,3% 2,5%
Полша 3,6% 3,6% 3,6%
Словакия 3,6% 3,3% 3,4%
Словения 2,9% 1,9% 2%
Румъния 3,7% 4,2% 3,6%
От регионален доклад на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
