Асоциация обединява завършилите висше образование в страната ни
Независимо дали го желае или не, всеки от българите зад граница е посланик на страната ни в чужбина. Заключението живеещият в САЩ Иво Иванов споделя в книгата си "Кривата на щастието". "За повечето хора нашите постъпки, поведение, решения и думи са единственото впечатление от България. Ние сме визитната картичка, брошура и прозорец към страната ни. Всички неофициално носим официална отговорност и където ни е подхвърлил животът, там е посолството ни", смята той. Посланиците, за които ще ви разкажа, обаче не са родени в България. Те са следвали у нас, но една част от тях освен с диплома за висше образование са се върнали в родината си с удостоверение за граждански брак, а и много повече. Носталгията ги е обединила в Асоциация на ливанците, завършили в България (АЛЗБ). Дават мило и драго за страната, в която са им минали студентските години, а всичко, което вършат, е с цел да направят България по-популярна на входа на Близкия изток.
Българска реч, смях и студентски спомени изпълниха ресторанта на Ахмед на средиземноморския бряг в южния ливански град Сарафан преди десетина дни. Част от завършилите в България ливанци се бяха събрали да почетат Великден, макар че православните не бяха мнозинство. Празникът обаче беше почетен както подобава по български с боядисани яйца и козунаци след пищна ливанска трапеза.
"Идеята за тази асоциация е много стара. Тя е на първите ливанци, които заминаха да следват в България. За тях беше мисия да популяризират българската култура в Ливан, да запознават ливанския народ с историята, изкуството и културата на българския народ", спомня си Нажи Кодеи, който е бивш председател, завършил някогашното ВХТИ в София. Днес той е едно от светилата в Ливан в областта на опазването на околната среда от химическо замърсяване. Дълго време е бил университетски преподавател и работел в министерството на околната среда, но от повече от десетина години е независим консултант.
През 70-те години на миналия век в Ливан се връщат първите висшисти с български дипломи. Ливанци масово учат у нас до идването на демокрацията, а всички завършили успяват да се реализират у дома в своята област. "Някои достигнаха до много високи постове. Можем да се похвалим с депутат, режисьор. Лекарите и инженерите са много активни", уточнява настоящият председател Тауфик Абу Хабиб. "
В почти всяко село има учили в България
А в село Абадие са дори десет", добавя той.
На българския език на тези ливанци могат да завидят много български граждани. Мед им капе от устата, щом заговорят за България. А любовта им към страната ни е толкова силна, че от нея може да се изчерви всеки, претендиращ за патриот.
"Асоциацията ни дава повод да се събираме и да си спомняме за България, защото, който е пил от българската вода, не може да я забрави. Всички изпитваме носталгия и държим да запазим отношенията си", казва Гасан Бадауи, който завършил "Климатизация и отопление" в някогашното ВМЕИ, а в продължение на шест години е бил председател на асоциацията. "Благодарни сме на България, че ни даде хляба в ръцете. Направи ни специалисти, а много от нас направиха семейства. Не можем да се отблагодарим", добавя той. "Най-хубавите ми години и съответно най-хубавите спомени от моя живот са в България. Пристигнах в София на 18. Бях млад, зелен, чист. Целият житейски опит го натрупах там. Върнах се в Ливан на 30 години. Женен с две деца. Започнах работа като лекар", намесва се Реймонд Николас.
Златни пясъци е асоциацията, която предизвиква България у обикновения ливанец. Мнозина са идвали на Българското Черноморие и останали впечатлени от купона през лятото. Други пък свързват страната ни със сиренето и кашкавала, които са много на почит в страната на кедъра. Дейността на АЛЗБ е насочена към културни събития, свързани с България.
"Ние милеем за България. Отбелязваме всяка година 3 март, 8 март и 24 май. Така запознаваме ливанския народ с вашата култура. Ние сме естествените посланици на София", казва Нажи. "Над 800 души сме", намесва се Тауфик.
Най-важното събитие предстои. Това е
олимпиадата по математика, която се организира по повод 24 май
и ще превърне този петък в български ден.
Плод на усилията на асоциацията е българското училище, което се помещава в Американския университет за наука и технологии. Съществува от 4 години, като тази година 15 деца от 7 до 16 години учат всяка седмица български език, фолклор и география. "Четат, пеят, правиха мартеници", разказва с удовлетворение една от българките. "Ентусиазмът е в основата на училището. Асоциацията подари на децата чанти с пособията. Учебниците са купени с лични пари", добавя тя.
"Невъзможно е да създадеш хубави деца, ако жената не е българка", казва с усмивка Гасан. Мъжът твърди, че от България е внесъл добрина и човещина. "За нас България е страната, където сме открили себе си, където сме пораснали като личности, като зрели хора. Нищо не може да се забрави от това, което сме натрупали като спомени. Като затварям очи и ми изниква студентският живот - в института, общежитията, празниците, манифестациите. Бригадите не мога да забравя. Невероятно преживяване", добавя Нажи. "Обичам Ливан и България. Много се надявам, като изляза в пенсия, да се върнем със съпругата ми", казва Реймонд.
Около 1000 ливанци са завършили някога висшето си образование в България. Днес ливанските студенти у нас се броят на пръсти. Основната причина е липсата на държавните стипендии, каквито Полша, Чехия, Словакия и Русия продължават да дават. "Цел ни е да имаме ново поколение, завършили в България. Като си отидем, трябва да има кой да ни наследи", казва председателят Тауфик Абу Хабиб. Мъжът казва с тъга, че на асоциацията й липсва свежа кръв, макар че е единствената по рода си в Близкия изток.
Математическа олимпиада за 24 май
В Бейрут този петък ще се проведе Седмата олимпиада по математика, която се организира от Асоциацията на ливанците, завършили в България. Събитието, превърнало се вече в традиция и очаквано от ливанските училища, се прави по повод 24 май и в чест на българските математици. Мариана Абу Хабиб и Гасан Бадауи са основните виновници за този ден. Идеята е негова. Изпълнението - нейно. Документ за сътрудничество между СУ "Климент Охридски" в София и Американския университет за наука и технологии в Бейрут са в основата. "Имаше уговорка всяка година да се организира събитие, свързано с България и Ливан. Правеха се много конференции, но в един момент решихме, че е скучно да говорим за математици, които ги няма, и решихме да направим олимпиада с ученици", спомня си Мариана. "Споразумението беше хубаво на хартия, но трябваше да има и нещо на практика", добавя Гасан.
От залата, която ще посрещне 75 ученици от 10 клас от 25 ливански училища, ще гледат портретите на Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и Кирил и Методий. Освен че ще мерят сили по математика обаче, учениците ще трябва да демонстрират знания и за България, като ще носят плакати по предварително зададена тема. "Това всъщност е български ден в Ливан. Правим го, за да запознаем ливанците с България чрез техните деца. Правят се изложби, които намират прилики и разлики между българското и ливанското море, между селата в Ливан и в България. Учениците се подготвят, като основно търсят в интернет. Правят картини", разказват организаторите. Цени се най-вече креативността по предварително зададената тема, която тази година е "Туризъм". Миналата година е спечелил проект, сравняващ носии и паметници от двете страни.
Организират се два кръга - индивидуален и отборен. Състезанието включва геометрия, алгебра и логически задачи. Работите се оценяват от жури, като е ангажиран цял екип от Американския университет за наука и технологии. Наградата за победителя, който трябва да е силен по математика, е 7-дневна почивка на Златни пясъци, като Асоциацията поема и разходите за транспорт. Вторият и третият получават билети до Варна.
"Често правим културна програма. Малки българчета пеят български песни. И хоро сме играли", разказват организаторите. "На ливанска територия това вече е едно много известно събитие. Стана традиция. За съжаление в България не се чува за него", казва Гасан. "Времето доказа ползата от олимпиадата. Това е събитие, което популяризира културата и туризма, връзките между двете страни. Университетът, където се провежда, стана още по-популярен. Той ни възприе като равностоен партньор и дори отпусна стипендии, като ние се надявахме това да дойде от България", продължава той. Най-голямата амбиция обаче остава занапред в олимпиадата да се включат и ученици от българско училище.
Съпругите поддържат българския дух
Ако някой опита козунака на Юлия Фатих, никога не би допуснал, че българката живее в Ливан от 30 години. "Преживяла съм и радостите, и несгодите на ливанския народ", споделя Юлия, която е последвала съпруга си по време на Гражданската война.
В страната на кедъра българската общност се състои от българки, омъжени за ливанци. По неофициална статистика броят на жените с децата е около 500.
"Много си тръгнаха, защото не издържаха. Ливан е нестабилна държава, в която добрите и лошите периоди се редуват. По времето на Рафик Харири от 1999 г. до 2005 г. беше един много мирен период. След това се върна напрежението", разказват жените. По това време българските събирания са най-многобройни, като са се срещнали над 120 души.
През 2001 г. пет жени създават фолклорна група "Българска китка". "Решихме да попеем, макар че не сме певици, но желанието ни създаде групата. Такова желание имахме, че и бетонни стени можехме да прескочим. Нищо не можеше да ни спре", спомня си с хъс Юлия. Направили репертоар. Ушили носии. Посолството съдействало. Ходили на гастрол в Сирия за Деня на здравния работник. "Пеехме македонски, родопски. 30 песни ни беше репертоарът. През 2006 г. войната принуди много да си тръгнат. От онази група останах само аз", уточнява тя.
Днес българска фолклорна група в Ливан няма. Българките се събират за празниците, а живеещите наблизо всяка седмица. Казват, че са сплотени, защото не са дошли на гурбет. "Нашето поколение си има своите разбирания. Научихме децата ни на български, възпитахме ги като добри родолюбци", разказват българските снахи. Жените не крият, че носталгията се засилва с годините. Плановете на повечето е да се върнат със съпрузите си в България. "Не можах да свикна с чувството за несигурност в Ливан. Като се връщам в България, благородно завиждам на хората, че не го познават. Дано никога да не изживеят ужаса на войната. Оценявам дори една разходка във Витоша", казва с носталгия в погледа Юлия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
