Пекин
Йордан Палазов
пратеник на „Стандарт”
Чудесата на Китай са добре скрити зад Великата стена, но в последните години родината на Мао се отваря към света и той е възхитен от азиатския гигант. Олимпиадата е още една огромна крачка в тази посока. Над 10 спортисти, двойно повече журналисти, невъобразим брой гости и туристи кръстосват нашир и длъж Пекин. Въпреки мръсния въздух, който в последните дни се прочисти с дъждовете, столицата ти спира дъха на всяка крачка. Китайците са прочути търговци още от векове и в България добре знаем това покрай прочутия пазар на Илиянци. Преди да си тръгне от Пекин чуждестранният легион сякаш е решил да изтараши всички молове, търговски центрове, магазини и пазари. Лудницата е пълна, а изобилието на стоки невероятно. Цветовете толкова те объркват, че се сепваш едва когато за теб се лепне китайка с елка в ръка. И тогава се почва с театъра. Ако на Капалъ чарши са майстори в пазарлъка, търгашите в Пекин са истински виртуози. Те се забавляват и искрено се обиждат, когато се държиш по-хладно и не им пускаш аванс.
Телефоните с две карти и телевизия са хит
в големите магазини за техника. Те са някаква китайска марка трудна за произнасяне и с грубоват външен вид, но за сметка на това имат безброй екстри. Върхът е антенката, с която може да си гледаш ефирна телевизия в автобуса или докато си ходиш по улицата. Не го пробвайте докато карате, особено в Пекин. Тук не са чували за предимство и карат с калника напред – нещо като играта с рамо във футбола, този който е по-ербап бие шута на другия. В магазините за техника, особено в големите, цената се сваля трудно и с малко, но пак има шанс да те огрее. Има всичко за всеки, точно като в рекламата. Цените са почти като нашите с тази разлика, че всеки ден има различни промоции на модели, които се продават значително по-евтино. По време на олимпиадата от всеки екран в тези шопове те гледа Яо Мин или някой друг от 22-ата шампиони на домакините. Толкова са до момента, а не са раздадени още половината отличия. Докато обясняват всички гледат в телевизора и подскачат при всеки китайски удар в спорта.
Силк маркет
или Пазара на коприната. Култово място, където на пазар мина и американският президент Джордж Буш. Може би заради спорта. Покрай маунтийнбайка властелинът в Белия дом сигурно е развил и спортен хъс, който е нужен като вода в пустинята при обиколката на този търговски дом. Той е на няколко етажа и в него има дрехи, обувки, бижута и перли. Прочутите перли за които гостите се тълпят като мравки по ескалаторите. Пазаренето там е като политиката. Всеки прави ход, после чака другия, а елката минава от ръка в ръка. Колкото и да сте хитър, ще разберете че са ви минали малко по-късно и щастливата усмивка ще се превърне в мрачна физиономия. Обикновено цената пада двойно въпреки невероятните номера и усилия на китайските търговци. В тези дни прочутият маркет прилича на Вавилонската кула. Спортисти от цял свят ровичкат и търсят нещо а по тях висят любезни продавачи, които ги убеждават колко е хубаво и евтино. Отказваш им китайските маратонки, а те казват, че твоите са пълен боклук. В едно от ъгълчетата накичено с обувки, чехли, колани и всевъзможни кожени изделия се е запънал як австриец по потник. Малката китайка е като оса, която не му дава да се обърне, а друга е запречила тясната пролука през която се излиза. Няма мърдане. В един момент здравенякът става червен като домат и на висок тон изграчва: „Знаете ли откъде е Шварценегер?” Пука им на китайците за калифорнийския губернатор Арни. Те искат да му продадат нещо, каквото и да било. Една обувка да купиш, на кяр ще са. Руменият тиролец се измъква с яките си плещи, но австрийският потник го превръща в муха, попаднала в паяжината на паяка. Отвсякаде го дърпат, бутат, пипат и съветват какво да купи. В крайна сметка той успява да се измъкне, а след него китайците крещят възмутено. Отсреща дългокраки европейки незнайно от коя спортна делегация мерят обувки, до тях испанци се пазарят с китайка, която потропва с крак и не им дава да си тръгнат, а в края на мешавицата руснак носи пълен сак с дрънкулки. Очевидно е ударил бинго, поне така си мисли.
Речните перли са харчат най-много
и са в невероятни цветове. От класическото млечно бяло, през розово, до черно. Цената варира според големината и цвета. Колиетата и гривните ги нанизват пред купувача. Съветът е да се пазарите поне половин час. Черешката е да си тръгнете с вид на оттегчен и отчаян човек, който е излъган. Тогава нанесете своя удар и отрежете лъвския пай от цената. Китайците не понасят, когато някой се е отказал да се пазари с тях. Направо се ужасяват. Повечето говорят английски, някои и руски. И сега братушките пазаруват като невидели. Спортистите си тръгват с пълни чанти с перли, други бижута и дрехи. Висят на гроздове по сергиите, а това побърква от кеф китайците. Има всевъзможни камъни във всички разцветки на дъгата, бижута, сувенири и разбира се, коприна. Един етаж над по-евтините перли идва ред на лукса. Бутици предлагат колиета от перли за по 600 хил. юана. Това е около 60 000 евро. Класата обаче си личи отдалеч, а и продавачката няма да ти докаже, че са истински като ги потърка с острото на ножицата.
Круизът завършва с патица по пекински
Класиката в жанра е на последния етаж. Доволни от пазара може да си спретнете истински пир. Посрещат още на входа и ви убеждават, че такава патица не сте яли никъде. Пак я режат на 99 парчета и ви бутат клечки за хранене, но сте някакси по-доволни след като сте на далавера. Има и аптека, където трябва да се внимава. Китайската народна медицина е опасна за чужденците. Веднага ви напада лелка, която ви убеждава, че сте много зле и страдате поне от 100 болести. Нищо чудно да ви намаже с нещо за да усетите как ви олеква и болката изчезва. Може и да има истина, но е опасно да рискувате, а и самочувствието ви може да отиде на кино, когато разберете, че дните ви на този свят се броят на пръсти.
Тактиката с китаеца
Най-хитро е да пуснете китаец хрътка да се пазари и да ви купува нещата, които искате. При него номерата не минават и е сигурно, че цената за него ще е доста по-сладка. Това важи особено за сувенирите. При тях разликата е в десетки пъти. Таню Киряков си пробва късмета без китаец и това му излезе през носа. Продавачката го обяви за болен, когато й каза парите, които е готов да брои за чифт маратонки. Въпреки това не го пускаше да си тръгне. Вероятно стрелецът е успял да спечели битката. При китайците пазарлъкът е превърнат в изкуство, нещо като обществен театър. И въпреки че на власт е комунистическата партия, далаверите се правят навсякъде. Само валутата не върви. Местният юан е неприкосновен и никой китаец не смее да пипне други пари.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
